Re: Хей, / Култура и изкуство / Литература

"В прекрасна лятна утрин – спомни си, скъпа моя,
спомни си тая случка пак:
внезапно жалка мърша съзряхме на завоя
връз ложето от камънак.
В една цинична поза като жена продажна
лежеше тя без капка смут –
разкрачена безгрижно, от пот и лиги влажна,
с корем, от газове издут.
А слънцето над нея печеше в небосвода,
бодеше я с безброй жила –
да върне без остатък на вечната Природа
това, което е била.
И гледаше небето как скелетът оголен
цъфти като разкошен цвят.
Смрадта бе тъй ужасна и в тоя въздух болен
зави ти се внезапно свят.
Нападнаха корема мухите забръмчали
там, дето в боен ред пълзят
личинки – черна каша – по дългите парцали
на гниещата мека плът.
Като вълни в морето пропадаше, растеше,
и вреше шаващия куп;
би казал, оживял е – набъбваше, свистеше
и се множеше тоя труп.
Летяха странни звуци от купчината жалка:
като ветрец, като река
или като зърната в желязната веялка,
въртяна бавно на ръка.
И изведнъж...как всичко тук избледня, застина
или бе страшен сън това –
художникът по памет завършва тъй картина,
нахвърляна едва-едва –
дойде сърдито куче и дебнеше ни – клето! –
иззад високите скали,
и чакаше да грабне и отнесе парчето,
което от костта свали...
И ти, уви, ще станеш зараза, тлен в земята,
пръстта и теб ще заличи,
ти – моя страст, ти – мой ангел, ти – слънце за душата,
звезда на моите очи.
Да! Ти ще спиш, царице на грациите мили,
в дълбокия и тайнствен мрак,
ще плесенясва бавно под цъфнали бодили
оголения ти гръбнак.
Но щом с целувки алчни нахвърлят се – кажи ти
на червеите в твоя ров,
че аз спасих – и образ, и чувства най-честити! –
разпадналата се любов."

http://www.radiotangra.com/