Ето една страница / Култура и изкуство / Литература

и си чеша ташаците; толкова е скучно, че чак съм взел да разглеждам някакви броеве на егоист. (Апатично опитах духовитост пред колегите: "Кой е идиота, който е дал по 5-6 лв. за всяка от тези рекламни брошури със следи на форумно остроумие?" Незнаят. Май шефа. Като се върне да го питам лично.) Все пак промеждутъците, когато някоя ръка се освободи от засукването на мъдни лимби и разлистването на гланцови листи, ще ми стигнат да ти споделя мързеливи впечатления.
Сигурно трябва да кажа: "Седя си на работа и си чеша ташаците, така някак егоистично си ги чеша." Ама няма да го кажа. Изчесано е. Освен това няма да е вярно, защото егото ми надали се ласкае от случайната си читателска съпричастност към творческите усилия на екип, не по-малко случайно попаднал в полето на "различното" възбуждащо писане. Накратко - струва ми се, че концепцията е зъбата, но изпълнението е сакато или че първата рулира, но второто умира или пък: трябва да има такова нещо, ама, дееба, да се пише по-вещо!
Направо да ти цитирам читателско писмо, публикувано в предпоследния брой на себичния bg lifestyle magazine, което тъкмо поради лаконичната си непретенциозност е достатъчно репрезентативно за декултивацията на онова:

"Здравейте списание "Егоист". Не помня точно кога и защо спрях да чета "Егоист". Беше преди години, дори още не бях студент. Тия дни чичо ми се обади и каза, че иманещо за мен. Чичо ми прави пари като изкупува хартия. Понякога му попадат истински находки. В конкретния случай някой му беше предал последните тридесетина броя от списанието ви. Някой очевидно ги беше изхвърлил. Но са запазени. Не смятам да ги чета обаче. Все пак разгледах кориците. Много ми хареса тази с Бойко Борисов и "Версаче" мотива на поредната му шапка. Не съм мислил, че сте толкова прозорливи. Възнамерявам да дам броевете на някой по-жаден за "лайфстайл" от мен.
Дано не се разсърдите - просто не ми допадат. А иначе ви желая да постигнете материалния просперитет, който единствен лъха от купчината. Така де, ако още не сте го постигнали."

Нека му услужа с един арогантен condense: още не бях студент; просто не ми допадат; лайфстайл; не сте го постигнали.
Какво повече?

Дори и Нинджата (а Дебелогъзия е notorious с фанатичната си лойлност към неставащото-за-тоалетна-хартия-защото-е-гланцово-издание, знаеш) спомена мЕгъзина само като източник на инфо (букаказомби), а не като cool styling на представянето. Лоша работа. Но тези неща са ти добре известни.

*love/hate *еnter:музика *enter:fan *enter:www *enter:места *enter:неща *enter:секунди *enter:profiler *enter:style *enter:дрън-дрън *review *нещо за четене *junk *...

Последното не е само рубрика, а несъзнателна автодиагноза, нещо като скучна пародия на себе си.

Следният откъс от един ланшен (2005) брой интубира ретроспективна надежда, поместен е сред "неща за четене", едва ли не ми хареса, но сигурно ще ми мине:

ВЕРА (с естесвен тон, излиза от ролята). А защо кайсия?

ТОЙ. А. Ами това е една моя теория.

ВЕРА. Кажи ми я де.

ТОЙ. Не съм сигурен, че... уф, добре, значи според мен нещата винаги са по две - праскови и кайсии, портокали и мандарини, Испания и Португалия. Двете неща изразяват един и същ принцип, но едното е повече. По-голямо, по-ярко, по-сочно. И някои хора харесват едните неща от двойките, а другите хора - другите. Аз например винаги харесвам по-малкото, по-сдържаното нещо, което обаче винаги има по-интересна история и е малко по-трудно и по-непопулярно да го харесваш. Разбираш ли?

ВЕРА. Не много.

ТОЙ. Добре де, ти какво харесваш повече - праскови или кайсии?

ВЕРА. Обичам и двете.

ТОЙ. Ъ-ъ. Англия или Америка?

ВЕРА. Не знам. Австралия.

ТОЙ. Не, Австралия е двойка с Нова Зеландия. (решително) Както и да е. Няма нужда да приемаш теорията, просто трябва да знаеш, че ти си кайсия. дръж се като кайския. Не като праскова.

А дали и егоист не се вписва в някаква схема на асимерична дихотомичност?
Със списание едно, например? Незнам. Ти знаеш ли?

ПП: Трябва ли да ти се оправдавам, че мразя това вездесъщо обръщение в 2л.,ед.ч? Не. И все пак го мразя.