Чиракът дърводелец се чешеше зад ухото с молив от половин час.
-Ох, ще получа екзема-простена той и стенанието му отекна гръмко в празната му глава. Чиракът имаше задача да сглоби масичка от 4 дъски. От доста време единственото му занимание бе, да гледа тъпо 4-те дъски.
"Ако бяха само 3 бих могъл да я сглобя. 1 отгоре и 2 отстрани, но къде да дяна проклетата 4-та дъска? Кой идиот ми натресе 4-та дъска?" Въпреки, че чиракът отлично знаеше кой идиот му я е натресъл. Това беше онзи идиот-майстора, разбира се. Това гадно пиянде с рошави жълти мустаци и малки заядливи очички. "Само да стана майстор един ден и ще му взема хляба. Не! Ще му направя хляба по-черен от мъката!" Но преди да се случат тези готини неща, той трябваше да сглоби маса от 4 дъски. Чиракът започна да обикаля дъските с важен компетентен вид и димяща цигара в уста. Искаше да впечатли миловидната блондинка, която го наблюдаваше скептично присвила устни.
Да, той не беше сам в отчаянието си. До него стърчеше блондинка-изкуствена, но все пак.... Масичката беше за нея. Тя си беше поръчала масичка, за да има къде да си слага гримовете.
-Тютюнопушенето е вредно-отбеляза строго блондинката. Тя имаше глас на дърта тютюнджийка, а това обстоятелство беше в пълен контраст със сладкото й топчесто личице и тез мили руси кичури, които гъделичкаха нослето й.
-Пречи ли ви цигарата?-запита учтиво чиракът.-Мога да изляза навън да я допуша?-Той копнееше да излезе на въздух, за да си проветри мозъка. Докато се намираше под обстрела на синия й поглед не беше в състояние да мисли. Да мислиш под критичен син поглед забулен под тежки изкуствени мигли, беше просто.... абе беше абсурдно!
-Не!-заяви блондинката-Искам да приключвате вече. Втръсна ми да се туткате наоколо.
Чиракът се засегна жестоко от грубият й тон. Той мразеше професията дърводелец, но баща му беше дърводелец и дядо му и прадядо му...и така до девето коляно на идиотското му родословие.
Всъщност всички други освен баща му вече не бяха дърводелци. Бяха мъртви.
-Не и аз! Аз не!-извика неочаквано чиракът. Извика не той, а душата му внезапно изпълнена с революционен гняв.
-Моля? Казахте ли нещо?-запита блондинката и скръсти бойно ръце пред прелестния си бюст. Чиракът грабна едната дъска и я подхвърли към нея. Тя едва успя да откръстоса ръцете си и да я улови. Изражението и беше като на патица, ненадейно открила, че не умее да плува. Погледа й сякаш говореше красноречиво:"че каква патица съм тогава аз?"
Чиракът изхвърча навън с решителни широки крачки, но му дожаля за нещастното създание и се върна:
-Дръжте дъската така. Това е масата, а останалите 3 дъски можете да изхвърлите или ги дайте на някой добър човек.
В този миг завесата падна. Да, тя наистина падна, проклетницата. Откачи се от корнза и се спусна връз блондинката на забавен кадър. Чиракът се втурна по стълбите, уплашен да не го накарат да закача завеси, пък сега.
-Мразя това от малък-мислеше си задъхано той и тичаше, тичаше, тичаше с надеждата, че се отдалечава от мястото.

Много е готино! А най-важното е, че си направил страхотен финал, при който усмивката, или направо хиленето, на читателя секва от раз!

"- Мразя това от малък - мислеше си задъхано той и тичаше, тичаше, тичаше с надеждата, че се отдалечава от мястото."

Е, не ми се вярва, че ще са много тия, дето няма да се отъждествят с "лиричния" ти герой

Мерси Надявам се да е смешно. Напрасках още няколко, но не ми е присъщо и ме е срам да ги пусна на всеобщо внимание

"Напрасках още няколко, но не ми е присъщо и ме е срам да ги пусна на всеобщо внимание."

Добре, ама писателят трябва да си уважава читателите. А сега аз, като твой читател, си правя заявката:

ПУСНИ ГИ!

Пък и в клуб "литература" сме все пак. Така че не виждам нищо по-естествено от това, да пуснеш творбите си именно тук, и то в собствената си тема.

Ще ги чакам с нетърпение

Ти сериозно ме замисли. Тая четвърта дъска е като мойто пето измерение. От няколко месеца се чудя кво да го правя! Ще взема да последвам примера на лирическия.

И вземи пусни и другите, дето си ги напраскал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дааа, добро е.

Искаше да впечатли миловидната блондинка, която го наблюдаваше скептично присвила устни.

Изражението и беше като на патица, ненадейно открила, че не умее да плува. Погледа й сякаш говореше красноречиво:"че каква патица съм тогава аз?"

...


Продължавай.

Кметът покани местното величие на вечеря. Местното величие се среса. Не че имаше какво да сресва, но поне се заглади. Върза си некадърно папионката и понечи да се обади на жена си преди да тръгне:
-Жена! Женаааааа.....-съпругата му лежеше в спалнята, бременна с тяхната 5-та рожба.
-Кво, бе? Кво си се развикал, да не съм глуха?-Тя беше свадлива и мнителна и раждаше на тези години само от проклетия, да докаже че още може- Ако някой и викнеше, решаваше че я мислят за глуха. Ако някой и покажеше нещо, решаваше че я мислят за сляпа. Когато местното величие и каза, че не желае да имат повече деца, тя сметна че я мисли за много стара.
-Знам, че не си глуха. Ти можеш да чуеш даже рибите какво си говорят.
-Да не искаш да кажеш, че все подслушвам чужди разговори?-рече жена му и повдигна подозрително едната си вежда. Местното величие не видя как тя повдига подозрително едната си вежда, защото жена му беше в стаята, а той в коридора.
-Не, исках само да ти кажа че излизам. Кмета ме покани на обяд.
-Знам, че те е поканил на обяд. Да не ме мислиш за склеротичка?
-Боже опази!-прекръсти се местното величие-Та ти помниш като слон!
-Даааа...-разхълца се жена му-знам си, че съм дебела като слон. С този корем! На слон ще мязам я!-Тя се разрида много горчиво и сълзливо.
Местното величие се принуди да се върне и да я утешава. Той я прегърна нежно и почна да бърше бузите й с кърпичка.
-Хлъц, хлъц...даааа...гнус те е да ми бършеш сълзите с длан и затова използваш кърпичка. Изглеждам като подпухнало чудовище.
-Преди да се оженим нямах пари дори за носна кърпа-възрази местното величие, но след като се продадох....след като продадох изкуството си, де...вече мога да си позволя някои глезотийки.-Той я целуна любовно по бузата. Тя изведнъж спря да реве и го отблъсна разярена.
-Вярно е, че си започнал да си позволяваш глезотийки. Например онази парясница, заради която всеки божи ден закъсняваш.

-Не съществува никаква парясница. За какъв ме смяташ?-възмути се местното величие. Възмути се и се уплаши-Как ще зарежа бременната си жена, заради някаква си фльорца?
-А, виждам че вече много добре си я опознал.
-Въобще не съм я опознавал!-рече местното величие и отстъпи крачка назад.
-Тогава откъде знаеш, че е фльорца?-Жена му се вбеси, хвана чадъра, който стоеше изправен до леглото й и почна да налага мъжа си по гърба и главата. Тогава любопитството му надви болката.
-Какво прави този чадър до леглото ти?-запита местното величие, докато се мъчеше да се предпази с ръце от сипещите се по главата му удари-Никой нормален човек не държи чадър до възглавницата си!
-Ааааа....наааа, наааа...Сега и ненормална опитваш да ме изкараш! Махай се веднага при твоята фльорца. Отивай още сега.
-Ще отида при кмета. Канен съм на...
-Ти кмет ли я наричаш тая кучка? Веднага тръгвай, че вечерята дето ти е приготвила изстина.
Местното величие побягна спъвайки се в развързаните връзки на обувките си. Поне вечерята при кмета щеше да е обилна, а и не се знае...там можеше да срещне някоя приятна фльорца с която да си подобри настроението.

Телефоните полудяха 1
Всички познати знаят какви проблеми имам с техниката. Особено с телефоните. За повечето хора е достатъчно просто да си наберат номера и спокойно да чакат да им се обадят. За мене обаче не е така. Все ще ми се случи нещо, което да ми затрудни комуникациите. Да не говорим колко странно се държат с мен самите телефони. За да не си помислите, че съм ама наистина много голям лъжец, ще взема да ви разкажа една случка, която потресе болничния персонал на един старчески дом за нервноболни паралитици. Това беше старческият дом "На хълма", в който по онова време полагах почтен санитарски труд, за да си изкарвам хляба и уискито. Тогава все още бях привърженичка на екологията и затова пиех уискито си чисто.
Един ден сякаш всички старци наведнъж се бяха юрнали към дома. Това наподобяваше масирана атака на вражески изстребители. Така се отрудих, че заприличах на собствения си надгробен паметник. Отгоре на всичко асансьорът се повреди и това влоши положението.
Аз тъкмо се канех да закарам една мила старица на 10-тия етаж, и след като нямахме асансьор, дали нямаше да е удачно да я спуснем до там с парашут? Втурнах се към телефонната кабина на двора, за да обсъдя идеята си с главния лекар. Кабината, обаче бе заета от цяло едно семейство, дружно и многодетно, което тъкмо обясняваше по телефона, че се чувствало много добре.
Отворих вратата и им изкрещях да излязат, защото имам спешен разговор с Исус Христос. Те напуснаха панически, може би поради набожност. Влязох в телефонната кабина заедно със старицата, тъй като се боях някой да не си я присвои отвън. Тъкмо се пресегнах към шайбата и неочаквано кабината полетя нагоре, сякаш и поникнаха крилца. Стоях шокирана със слушалката в ръка и се питах, такива ли са днешните телефони? Този тук определено бе изпреварил времето си с поне няколкостотин светлинни години.
Кабината спря своето възнасяне към небесата до прозореца на 10-тия етаж и аз видях как доктора отваря вратата, за да влезе старицата.
-Но тя връхлита през прозореца!-разпищя се някаква откачена сестра. И беше права, ние със старицата връхлитахме точно от там. Целият персонал се струпа да гледа как става това. Ръкопляскаха ми.
После ме наградиха за проявена съобразителност, въпреки че нямах вина. Просто някакъв кулокран пренасял кабината. Имала съм късмет. А наградата беше буца сирене, което изядох на стълбите.
Кабината все още е на 10-тия етаж и туристите наминават да я разглеждат като забележителност. Нали и те трябва да разглеждат все нещо, горките? Но оттогава определено избягвам съприкосновение с телефонни кабини-прилошава ми от високото.

Леле-мале Това местно величие жена му здравата го сплескала! Бе човек за всеки случай - превантивно, тъй да се каже, - не трябва да се жени. Че я виж инак какво може да го сполети.

Ти пишеш в стил "хумористически реализъм", та и с вплетени в него поучителни елементи Чудя се дали от финалното изречение:

"Поне вечерята при кмета щеше да е обилна, а и не се знае...там можеше да срещне някоя приятна фльорца с която да си подобри настроението."

Та дали се разбира недвусмислено, че човечецът е "хванат" от теб в преломен момент - тоест, че чашата на търпението му е преляла вече и оттук нататък наистина ще си подкара кефа - с фльорци, ядене, пиене и т.н. Нещо, което досега не е правил.

Мисля, че ако това се разбере ясно, разказчето ще стане един нагледен пример как някои жени сами си правят гадния номер, като тласкат иначе кротичките си и сговорчиви мъже по наклонената плоскост

Ей, благодатна и рядка дарба е това - хуморът. А ти определено я имаш, и то в изобилие

Това разказче - с хвъркатия телефон - ми допадна най-много. Толкова е кратичко, а на много места се смях. Изкушавам се да извадя цитати, които ми се струват най-остроумни, но... не са едно и две Така че ще се огранича само с тия, които са ми "фаворитите":

"Тогава все още бях привърженичка на екологията и затова пиех уискито си чисто."

"Така се отрудих, че заприличах на собствения си надгробен паметник."

"Отворих вратата и им изкрещях да излязат, защото имам спешен разговор с Исус Христос. Те напуснаха панически, може би поради набожност."

И все пак тази картинка с деловия доктор е най-готината:

"Кабината спря своето възнасяне към небесата до прозореца на 10-тия етаж и аз видях как доктора отваря вратата, за да влезе старицата."

Благодаря ти, че така разведри деня ми!