тия дни/каквото и да означава това

мисля, че е крайно време да се появи литературен кръг "Урбан енд лайфстайл", от когото аз ще се възмутя тутакси. Зверски обичам да се възмущавам. даже мисля, че вече съм възмутен! о, да!

аз съм възмутен по рождение. възмущавах се, когато преди бог знае колко години на някакъв разточително третокласен фолклорен фестивал регистрирах евтините ходачки и преварени кубинки на беснеещите млади самодейци, възмущавам се и сега. възмущавам се от чиклитстващи юноши, номинирани в не една категория на тазгодишните литературни награди на дир.бг. възмущавам се и от толерантността във всичките й форми.
възмутително е да си възмутен. дано поне възмущавайки се, възмутим и други.

Baroque's Agony™

А аз се възмущавам от хора, дето си хвърлят боклука по улиците. Ти възмущаваш ли се от това?

зависи от боклуците
на теб какви боклуци ти бъркат в птичето здраве

Baroque's Agony™

Всякакви, които човек вижда по улиците и до улиците - пластмасови празни бутилки, мазни хартии, използвани презервативи /един такъв видях вчера на централна улица в нашия европейски град/, лъжички от сладолед, найлонови чантички и ред други.

аха, разбирам, окаян ястреб
я ми опиши използвания презерватив

Baroque's Agony™

абе да ти кажа ревнували са ме от какво ли не, включително кафето и цигарите.
но осъзнах дълбините на вселенското възмущение единствено , когато усетих нещо като ревност към лаптопа ми.
те тва вече не можах да го преживея.
и досега съм възмутен...

Би ли се възмутил, ако никой не се наеме да опише използван презерватив, примерно?

Явно, барон фон lachistein, въпреки преклонната Ви възраст, не сте посветен в херменевтичния секрет на този вид еседристика. Позволете да Ви луминисцирам: за да й се насладите трябва да носите дълга ленена пола с охраво-сив десЕн, придобита от разпродажба на "Пиротска", да пушите "Фемина", купена преди януарското поскъпване, придържайки папируса с крайчеца на пръстите и повдигнал вежди в примирено негодувание към "повсеместната чалгарщина" (трябва често да ползвате този израз). Освен това на литературната Ви перцепция ще спомогне присаждането на изсъхнали цици с неприлично възпалени зърна, умърлушено загледани през редките си мигли в едно отдавна непосещавано междукрачие. Сиреч, за да извлечете някаква наслада от текст като горния трябва да се превъплътите в носталгична лелка.

бла_бла, имам идейка.
искаш ли да напишеш нещо ей тъй, както ти дойде, без значение колко хинтелигентно би изглеждало то и на кого?
хайде, излез от героичната поза на размахал пръст хинтелектуалец, де.
в една моя отдааааааавнашна тема беше писал - ама как помня, а? - за една баба с едни лукчета. не че ти повярвах тогава, че не е образ, изсмукан от съзнанието ти, с единствената цел за да ми докажеш ама колко ужасно късогледо и морално осъдително е нещо си, примерно пускането на тема за смъртта на папата. нещо повече, дори се съмнявам, че бабата изобщо е съществувала, обаче ето - вживей се за момент и си помисли за нея. и напиши каквото ти дойде.
стига се пъчи, джанъм.
стига с това извинване на ръце и аз-пък-съм-най-умният-от-всички-ви-а-вие-ако-се-държите-човешки,значи-сте-сантиментални-лели.
пука ли ти кой как те оценява? и пука ли ти, че някой можело за момент да си помисли, че не си върхът на сладоледа?
и най-вече стига с тоя конформистко-академичен жаргон на поредната себерефлективна хуманитарна катедра в поредния университет.
животът няма нищо общо с академичните глупости.
никак, ама никак не би трябвало да те радва обстоятелството, че в твоя стил пишат няколко стотици хиляди минали безкритично през съответните катедри и попили местния интелектуалничещ самопревъзнасящ се паркетен мухъл.

вземи се съблечи най-накрая от напрегнатостта да ни се самодокажеш и напиши нещо. каквото и да било, ама от сърце.

хайде :)

разбирам, бла_бла_бла. "носталгична лелка", ясно.
дали заради искрения поглед на хепатитно гримирания заключително многозначителен гезихт или евфемистично имплицираните идеи за ниската проба на лелкините мърша и критическо мислене, но съм готов да се закълна, че си съпричастен на възмущението ми срещу чиклитстващия плебс, което ме трогва до възмущение, а това на моята преклонна възраст е опасно, знаеш

Baroque's Agony™

уф!!!! :)
ан секстън - запомнила си я. идея си нямаш колко ме зарадва с това :)
от кога си издирвам дъртите преводи на госпожата - да съм ги правила деветнадесетгодишна (колко в тон с темата) - от които е взето това стихотворение. имам далечен спомен, че ти пекох на диск, че ги пращах на разни хора, че кой знае какво. ако изнамеря, ще ти пусна още :)
много е добра, дори моят превод не можа да я направи по-лоша :)
между другото, наскоро злорадствах, четейки преводи на владо трендафилов на плат - моите са си отвсякъде по-гот :)
много се радвам, че се вясна пак тук.

и питаш

Baroque's Agony™

ети ти още едно форумно клише:

нещо напрегната ми се струваш

иначе, новото попе също ме кефи:

"никак, ама никак не би трябвало да те радва обстоятелството, че в твоя стил пишат няколко стотици хиляди минали безкритично..." дъра-бъра...

А в блогстващ стил колко са милионите, които пишат?

е и?

пишещите в блогов стил в блог се държат адекватно на средата.
в архитектурата пренасянето на елементи от един стил в друг се нарича кич.
в речева ситуация, ако не е стилистично средство, целящо постигане на ирония, това се нарича позьорство.
показното самоактуализиране чрез принадлежност към дадена група (вкл. такава, отличаваща се с някакъв ексклузивен дискурс) не показва индивидуалност, а точно обратното - обикновен конформизъм.

още не си се успокоила, това ме натъжава

показното самоактуализиране чрез принадлежност към дадена група (вкл. такава, отличаваща се с някакъв ексклузивен дискурс) не показва индивидуалност, а точно обратното - обикновен конформизъм.


сигурно имаш предвид показно самоидентифициране, щото понятието "самоактуализиране" предполага нещо далче по-цялостно като диапазон дейности и продължителност във времето и трудно може да се използва при характеризиране на каквото и да е виртуално изказване.

и дори да се абстрахираме от това изпъква друга проблемация:

принадлежността на някой към определено място в скАлата "индивидуалност-конформност" (характеристики на конкретно поведение) или
"индивидуализъм-конформизъм" (устойчиви общи характерови диспозиции) се определя от няколко критерия, а не само от принадлежност към група. Нещо повече, всеки принадлежи към група реално, референтно или фантазно и по този начин самото понятие "прин. към гр." се оказва прекалено генерализирано за да е критерий за каквото и да е. Освен това, има разлиен видове и различни степени на принадлежност към дадена група. Някой може да принадлежи към групата на "остроумниците", но не съвсем, напр. да не му се отдава много, но все пак да се старае; докато друг може да не се старае толкова, но да му се получава всеки път от воле. Първия може да пробва да промени нещо в стила си за да улесни по-доброто му приемане в групата, втория без да си мръдне пръста може да бъде засипан с покани от членовете; но първия може да откаже промяната, докато втория, въпреки одобрението, може да промени нещо в себе си. Т.е. очертава се нещо доста по-сложно от двоичната схема, която се опитваш да представиш.

С други думи, следващият път като искаш да кажеш, че Х е конформист, просто кажи, че Х е конформист, каквото и да заначи това

съвсем съм си спокойна.
чудя ти се защо ти е нужно да разваляш най-хубавата тема в клуба от поне две години насам, вместо да се включиш в нея.
аре :)