тия дни/каквото и да означава това

И трябваше да изхабиш 1 минута, за да напишеш това, така ли?
Аз дотук за дира съм изхабил сумарно около час и половина и се е видяло, че ще продължава.
Но твоята 1 минута, да те еба, така и не я разбрах...

потокът на съзнанието не е отживелица )
единственото, което мисля, че е отживелица е писането в трето лице. мъртво и гадно е, не става. не ми пука за третото лице ед. число, то е разработено на макс твърде отдавна. отдавна спрях да търся нови думи, с които да обиждам лошите хора, които ме дразнят. никой не заслужава повече от “да ти еба майката, боклук”, ако заслужаваше нямаше да е лош човек. и за да сме елитни хайде ще си цитирам “захари, хубаво име за куче” ако не ме лъже паметта.
съжалявам, че така се получи със заглавията в библиотеката, просто така тръгна от първото писане тук.
ако е съквартирант по-добре куче.
мързи ме да пиша. не ми се чете. нищо не ми се прави. тоест нищо ново – и вчера беше така. кграниците, които трябва да прочет остават, сега са просто 60 по-малко. не ми се чете.
сори.

божичко,
ако на 20 сте уморени, къде ви е шанса да доживеете до 30.
при това интересното тепърва предстои ..

МдП-то, предполагам блясъкът ти причинява синдром на сухото око, нооо има оправия - цайси с антирефлексно покритие + капки "Тиърс натурал фрий" и никакъв климатик. Също и гимнастика на окото, вън, счупи хоризонта от зяпане и пак ела. Животът е прекрасен, мамка му! Скивай каква готина тема, експериментална, графити, урбан стайл и сладолед. Не завиждай, а си пробвай перото над пипето и леко вдясно от човката. Ето, уф е перфектна! Браво. Адски ме изкефи. А твоето включване звучи: аз мога ехе, "мога да летя, мога и да спра на ръба", мога и да разджурквам буквичките ей така -> плажен волейбол - влажен пол-ей-бол

Напиши.
Не знам за другите, но аз никъде не ща да блестя...
А и никога няма да напиша всичко.

Кучето- съквартирант много повече е приличало на човек, отколкото някои "венци на природата".

Едгар Мунк. "Викът". Не знам да си е рязал ухото.
Онзи с ухото е друг, рисувал е врани и жита.
Една позната много преживява историите в Биг (и ВИП) Брадър.
Твърди че поведението на един или друг от пресонажите не
може да е предварително зададено.
"Няма да е истинско" - казва.
Иска си любовните драми и самотните майки life.
И в това има някакъв style, само дето не е моя.
И за калта и мръсното под ноктите така - дреме ми за тях,
не съм от тук и съм за малко.

Да, бе, разбира се, че той. Но ми се сливат цветове и затова така...
Скоро показаха как изглежда днес това място, където е рисувана тази издължена, уплашена физиономия.

Аз пък се кефя на тази тема. Всеки, който е тръгнал да опредмети в текст това, което тече вътре в него, е в известен смисъл ексхибиционист. Или сноб, защото занимава другите със себе си, което по някакъв начин може би означава, че смята това вътре в себе си за по-важно от това вътре в другия. Въпрос на интерпретация. На мен ми е л ю б о п и т н о и какво става вътре в другия.
Потокът на съзнанието не е отживелица, когато има съзнание. Когато е само поток, се нарича логорея, пък дори и в писмен вид. Най-хубавото от потока на съзнанието, за което се сещам, е описанието на 2-3 страници на едни праскови на пазара в "Улисис". Към третата страница ужасно отегчена от кръглотата им, твърдотата им, апетитността им зацепих, че това са гърдите на продавачката, макар никъде нямаше и намек за тях.
За да не прозвучи снобарски, признавам си без бой, че съм чела отделни места от романа, но никога целия подред.

Как изглежда наистина?
А къде е рисувана?

Прочутата картина "Викът" на Едвард Мунк накара изкуствоведите да се надвикват. Какво точно прави сюрреалистичното изображение със зинала уста и запушени с ръце уши - крещи или чува оглушителен писък? Преобладаващото мнение е, че самата фигура крещи. Но позата и изражението й дават повод е за другото тълкувание.
"Аз треперя от страх. И чувам нескончаем вик, разнасящ се от природата" - пише Мунк в бележките за картината.
"Бих казал, че изображението просто персонифицира вик от природата" - твърди пред АП експертът по Мунк Мортен Зондаг. "Въпрос на интерпретация" - опонира Гунар Сьоренсен, директор на музея "Мунк" в Осло.
Любопитно е, че фонът на картината изобразява място в Осло, от което днес със сигурност могат да се чуят истински викове: ревове от една разположена наблизо кланица, или писъци, разнасящи се от една клиника за душевноболни наблизо.
По-важното според Сьоренсен е, че Мунк е успял да нарисува някакъв шум и да визуализира страха на човека от модерността. "Има ли значение дали фигурата вика, или чува вик. По-важно е, че тази картина е емблема" - смята той.
[линк]

Интересно тогава модерността е била "шумна", а сега... гласът й не променя тембър...

А аз си мисля, че не само модерността или постмодерността или както там ще я нарече еди кой си класифициращ академичен ум, може да накара човек да пищи от страх или да се страхува безмълвно.
Човекът си е страхлив по природа.

Да се страхува безмълвно по-скоро, макар че нещата, които минават в тази графа, както биха я определили академиците, по-скоро създават жужене, и аз не мога да "оглушея", почти нищо различно даже не чувам, гласовете са толкова еднакви..., че...

Странно, ама тази картина я свързвам преди всичко със страха от себе си.
Вероятно защото за първи път я видях на корицата на "Погнусата".
Изобщо никакъв звук не чувам в нея, щото това си е един безмълвен ужас.
Трябва да съм била на не повече от 19...

още от времето на динозаврите нещата са еднакви..
раждане,
плюскане_ебане_оцеляване,
смърт.
но гласовете никак не са еднакви

"... разбирам защо няма любов, защо няма нищо по-дълбоко от описание на един ден, ако е възможно по часове – ухапа ме комар, тази лампа е топла, като дим над пожар, като лъч в баня, като дръж ми шапката. И как, представяш ли си, след десет, 20 или тридесет години, когато аз отворя твоя дневник, блога на Сив, и се опитам да ви различа, няма да успея, защото това писане с мелодията, която те приспива е сякаш събирано от една ръка, от едно лозе, мачкано от едни и същи стъпала, в един и същ дървен леген, а след това виното, което се е получило е било пито толкова дълго, че последната чаша някой е изсипал върху собствения ти гроб. "

удар в диафрагмата!
:)

Е тъй де, ама нали трябва да си го направиш
различно помежду тях. Щото инак да си бяхме седяли при динозаврите,
за кво да се морим с цялата тази еволюция зарад тия три неща?

Все пак е важно дали придаваш стил на реда между раждането и смъртта. Най-малкото дали ти прави кеф или не. Щото ако не ти прави, със сигурност се появяват гласовете.

ам тъй де
тия сладки пиленца с още жълто около човките били уморени.
след това уф уточнява, че видиш ли били уплашени.
е да да ама не.
щото,
не всеки просяк се нуждае от помощ, така както
и не всеки нуждаещ се от помощ е просяк!

Както казва великия магьосник Ринсуинд -
не е страшно ако ти говориш на дърветата, страшно е,
акоет започнат да ти отговарят