Предлагам ви тема, в която всеки един от нас ще може да сподели кой какво чете в момента, да даде своите препоръки и коментар за него.Така мисля си ще можем да си "сверяваме часовника" и да видим до къде сме стигнали

нищо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми аз лично съм се зачел в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Предлагам ви тема, в която всеки един от нас ще може да сподели кой какво чете в момента, да даде своите препоръки и коментар за него.Така мисля си ще можем да си "сверяваме часовника" и да видим до къде сме стигнали".

Снощи допрочетох "Колекционерът" на Джон Фаулз.
Иначе чета предимно по-професионална литература.

По-професионална в сравнение с какво? С Фаулз ли?

Хаха, не, не в сравнение с него, разбира се. Тъй като въпросът беше зададен за художествена литература, затова така отговорих.

Дочитам "Блажени времена, крехък свят" на Роберт Менасе
А коя ще е следващата - не знам още. Колебая се... "Пясъчните войни" на Чарлз Ингрид, "Заспалият детектив" на Фридрих Незнански или "С лято около шията" на Ги Гофет.

Макар че съм струпала и една камара не точно художествена литература - "Двете Америки" на Фелипе Фернандес-Арместо, история на Испания и други подобни
Така че ще видим... зависи в какво настроение ще съм след като приключа с тази.
А ако изляза да се поразходя покрай някоя книжарница може и пак да се окажа с нова книга и тя да стане цел номер 1... както стана с тази дето я чета сега.

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Четох наскоро "С лято около шията" - доста ми хареса.

Аз я имам откакто излезе... ама все не стигам до нея. А е крайно време май Иначе аз харесвам цялата поредица... тук таме някоя ме изнервя, ама то не може всичко да е идеално Така че ще видим. Може и нея да чета после.

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

The Wind-up Bird Chronicle на Харуки Мураками и "Корпус" на Жан-Люк Нанси.
Мураками ми харесва и то доста. Очаквах да е с по-тежък и натруфен стил, но се оказа точно обратното (може би затова е толкова полулярен). На задната корица го сравняват с кого ли не, но май е най-близко до Филип Дик.

Нанси е интересен, ще трябва да изчета цялата книга преди да пиша повече и може би да я препрочета, но засега това, което ме впечатли най-много е един чужд текст, цитиран в нея: поема (?) от Годзо Йошимасу.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а най-професионалната на кого оставяш?

Просто исках да намекна, че изразът е неясен и неточен, но карай да върви. Да не ставаме формалисти.

The Rule of Four - за студенти от Принстън, които се опитват да разгадаят мистерията около една стара книга от 15 век, Hypnerotomachia Poliphili, which is famous for its hypnotic power over those who study it.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази сутрин прочетох постинга ти в "Ефремов" и веднага хукнах да търся "Възлюбена". Е, не я намерих, но попаднах на "Джаз". И вече почти съм я преполовила, но... При толкова много суперлативи за тази книга, на мен ми става все по-досадна.

Може би не я чета "правилно"? Тоест, не намирам ключ към посланията й...

Моля те, кажи ми мнението си за нея!

наскоро прочетох книгата 'Знахар''на полския автор Тадеуш Доленга-Мостович и веднага потърсих и втората част от него 'Морал'' много са добри препоръчвам ви ги.

за удоволствие чета:

- contemporary political philosophy, edited by goodin and pettit.
-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

William F.Mann " Орденът на тамплиерите в новия свят " Всъщност най добрият начин да ви я представя е като ви цитирам част от предговора написан от Майкъл Брадли. Ако я прочетете :

" Ще научите и защо Глупакът е основна тема в книгата на Бил.Задачата на глупака е търсенето на Граала, истината, донесена от познанието.Откривателят е неизмеримо богат.Б този случай читателят е неизмеримо богат! "

Приятно четене


"Tout comprendre, c'est tout pardonner"

Здравей .

"Джаз" е малко особена книга. Не ми е от най-любимите на Морисън, но пак я смятам за силна. Не знам как е преводът на български, но оригиналният текст много ме впечатли. Някъде четох, че била писала импровозирайки като джаз-музикант - нещо, което не видях на съзнателно ниво (а и не бих могъл, защото съм бос в тази област); по-скоро го усетих като едно всмукване от текста, понасяне по течението и потъване ту на много дълбоко (защото и самата история е такава, особено образът на Вайълет), ту изплуване. Тони Морисън увлича някак. Трудно ми е да го обясня. Конкретно в тази книга, гласът (или гласовете) на автора ми хареса повече от самата история. Но формата е достатъчно интересна, за да компенсира за съдържанието.

"Сула" и "Песента на Соломон" са ми по-любими. Най-вече втората. Дано я преведат на български.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей и ти

Снощи реших да дочета книгата, след като получа отговора ти, а сега виждам, че добре съм направила. Явно не съм била с “включена” фина настройка, щом не съм доловила това, което е впечатлило теб, но вече – макар и със закъснение – започвам да го долавям и аз. Наистина, странното преплитане на гласовете в тази книга задълбочава историята, която, написана в по-традиционна форма и не така талантливо, би била доста банална. А що се отнася до образа на Вайълет, той е толкова ярък и същевременно мрачен, че дори не е образ – живо същество е...

И все пак, изкушавам се да ти дам поне един, според мен отрицателен, пример:

“Но Алис не се страхуваше от него, нито пък вече и от жена му. Към Джо тя изпитваше трескава ярост, заради това, че като змия в трева се прокрадна и завлече момичето, поверено на нейните грижи и заради срама, че тревата, през която се бе прокраднал, бе нейната собствена – наблюдаваната и зорко пазена територия, в която невенчаната или невъзможната за венчаване бременност бе края, завършека на годния за живеене живот. След което – бзззт. Просто очакване, докато бебето, което се е появило, порасне достатъчно, за да оправдае наличието на негова собствена наблюдавана, строго охранявана територия.”

Преписах го, спазвайки точно и пунктуацията. Бих добавила още, че книгата изобилства от подобни пасажи – снобски, някак претенциозно пресилени. Та чудя се, дали те са с такова звучене и в оригинала, или тук пак е нанесла своя удар поразяващата ръка на преводача...

аз чета четвъртъчния стършел, петъчните стандарт и сега.
за сверка - часовникът на личнто ми развитие върви назад.



------------------------
Слушай беззвучието...

Понеже забелязах, че си гласувал за мен в ежегодното клубно Гранде Фекале, рекох да открехна и друг твой постинг - този, към който сега се прикачвам - за да проверя наистина ли си ценител на изтъкнати съвременни творци или просто си налучкал ника ми. И цък! - опасението ми се потвърди - "Разбирач е тоя армейскидремещ, щом чак и Корпус на Жан-Люк Нанси подхванал".
Или канибалски нагънал.

Спомних си и пак отгърнах сочен къс от това тяло, нещо като деконстуктивистки аналог на проповедта на отец Арнал в "Портрет на художника като млад". Къс, озаглавен "Нечистотията":

(...) "Partes extra partes" означава също така, едно до друго с очертанията на телата, разширяването и отпускането, трасиращата ареалност и гнойното спукване. Свят на притиснатото, фибрилно, влакнесто,запушено, запушващо се с гъмжащи от микроби, от замърсявания, от недостигащи серуми, от излишни мазнини, от скърцащи нерви, дебели, мършави, подути, пълни с паразити, наплескани с кремове, горящи, лъщящи, задръстени с токсини, губещи матрията си, водите си, отделящи много газове при гаденето от войната или глада, от ядрени инфекции или вирусно лъчение. Ареалността не е чертежът на протяжността без нечистотата на разпространяването, на лукавото или брутално разпръсване.

И т.н. и т.н.

А някъде в началото на книгата Нанси пише:

Писмеността се докосва до тялото според абсолютната граница, която разделя смъсъла на едната от кожата и нервите на другото. Нищо не преминава и именно там е докосването. (Ненавиждам историята от "Наказателната колония" на Кафка, фалшива, лесна и високопарна от край до край.)

Странна работа, защо само "Наказателната колония"?
Честно, нямам идея. Предложения?

Иначе Мураками и Йошимасу са голяма работа, никога не съм ги чувал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Що, да не би да поумняваш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гледай я нашта какво се е скатала да си чете и си пасува, а на мене ми пробутва Вебер "Протестантската етика и духът на Капитализма".


"Apporter sa pierre a l'edifice nouveau..."

Много интересно - онзи ден, като прочетох това в скобите за Кафка, си казах, че най-накрая трябва да взема и да го прегледам този разказ, за който чета в няколко поредни книги вече (май първата беше "Безпокойствата..." на Бътлър). Но нямам нищо на Кафка и едва снощи се сетих, че може би произведението е качено в Нет-а, където и го намерих. Днес сутринта, отново Кафка. Както и да е. Не успях да дочета разказа, защото беше късно и ме мързеше, но минах момента, в който военният казва на пътешественика нещо от рода на: "той ще я види (прочете?) на тялото си." Което значи (може би), че това е история за писаните тела - тези, за които, честно казано, очаквах да прочета в книгата на Нанси, но които май не са онзи "корпус" от неговия текст. Като че ли писмеността и знаците превръщат тялото във фон, а при Нанси е фигура. Дали е чел "Кървав сън" на Брусоло?

А защо е използвал толкова силма дума като "ненавиждам" (дали, за да каже да не гледаме телата?), не знам. Може просто да не е бил в настроение или наистина да не харесва фалша на Кафка.

Достатъчно съм писал за произведения, които още не съм прочел . Иначе мерси за линка - идните дни и парчета от Джойс ще бъдат препрочетени.

*the unspeakable is always in the column you are not reading*

Намерих го този абзац и определено на английски звучи по-добре:

"But Alice wasn't afraid of him nor, now, his wife. For Joe she felt trembling fury at his snake-in-the-grass stealing of the girl in her charge; and shame that the grass he had snaked through was her own - the watched and guarded environment where unmarried and unmarriageable pregnancy was the end and close of livable life. After that - zip. Just a wait until the baby that came was old enough to warrant its own watched, guarded environment."

Думите на Морисън и тези на преводача извикват леко различни картини, когато ги чета. Оригиналът ми се вижда по-стегнат, а преводът е наистина тежък и тромав, но това си е може би и от възможностите на българския. И това "бзззт" не ми говори толкова, колкото "zip" например . Или поне не на първо четене.

На откъсът е типичен за Морисън, тя има и по-претенциозни, но при нея ми харесва това, че няма само украса (или я има, но много рядко) - не само е красиво казано, но и има нещо вътре.

*the unspeakable is always in the column you are not reading*

Е, въпреки че почти не знам английски, дори за мен разликата между двата текста е очевидна - направо очевадна

Впрочем, аз като заговоря за преводи, наистина откачам - тази тема е кошмарна за мен, и то в буквалния смисъл на думата. Така че най-добре е да млъкна, докато все още не съм изръсила някой "бисер"...

Току-що приключих една книга на Пиер Видал-Наке, "Убийци на паметта". Очаквах да е нещо антично, защото той е специалист по антична история, обаче за моя изненада се оказа книга за ревизионизма на ХОЛОКОСТА. Получи се малко конфликт между очаквания и реалност, но я изчетох и не съжалявам, от гледна точка на античноста много неща се виждат по друг начин.
В момента чета едновременно "Консумистически манифест" на Болц, който е умерено интересен, и една "История на САЩ", която зачетох само защото е писана от Андре Мороа. Бях възнаградена, защото явно книгата, издадена иначе началото на 90-те, явно е препечатка от превод, правен преди поне 50-ина години и е с един старовремски начин на изразяване, което ужасно ме кефи.

В момента чета "Парфюмът" на Зюскинд и съм очарован от стила му и необичайния подход при описване на отношенията между хората - чрез миризми...

Много ме изкефихте с импровизираната дискусия за Тони Морисън
Не съм чел нищо от нея, знам, че е добра, нали е Нобелов лауреат, но вие ще ме накарате да и обърна специално внимание.
Между другото "Възлюбена" могат да ти я намерят в сайта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Паулу си чета - "Захир", после продължавам с "11 секунди", после ще чета истината за шифъра Да Винчи, и така... като че ли много станаха да прелистя до края на май, пък и у нашенско има Майски културни тържества, та натоварено ще е...

Абе не е лош Паулу Коелю, ама грам чувство за хумор няма тоя йезуит
Иначе е талантлив, признавам...
Ама не трябва да се гледа на живота чак толкова сериозно все пак. Поне не винаги

Току-що завърших Благодатния четвъртък и съм доста доволен, въпреки че Улица Консервна ми хареса повече. Там действието се развива преди Втората голяма война и някак си атмосферата е по-друга. В продължението един от предишните герои е загинал на фронта и т.н. - кофти работа.
Но съм доволен все пак...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемът ми е следният - чета по3-4, а понякога и повече книги наведнъж. Някои успявам да ги довърша, други остават непрочетени докрая...
Трябва ли да ме притеснява това?
Сега например чета:
Ренесансът на Пол Джонсън
Завръщане във Фифлия на Екатерина Минкова
Проблемът с исляма на Иршад Манджи
Седем пъти пръстенът - на една гъркиня
2-3 стихосбирки
Спомените на говорителя на радио Москва
книжка с разкази на английски език
книжка с текстове на френски
една книга за Милошевич...
И още няколко...

А, как ви се струва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от библиoфил7O на 18.05.06 11:16.

Не мисля, че имаш проблем...
Моите са само три /няма да кажа кои пък/.
А...стихосбирките не се считат или поне така мисля аз, щото стиховете ги чета винаги на глътки.

"Фарс, или никога вече самота" - Вонегът. Припомням си всичко, което ме е впечатлявало някога си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз чета 4, ама ме примързя да ги изписвам, хайде едната - "Сатанински строфи"-Казандзакис Другите са краеведческа и една специална засяга митологията - на Николай Ареков

Чела съм "Възлюбена", има уникални попадения, помня описанието на две тела, уф, че тъпо се изразявам, та имаше описание на две ризи, само ризите, като призраци, ризи на колене, нещо такова. Бях удивена какво око има тази жена. А "Джаз" малко ме дразнеше, та не се насилих да я дочета. "Песента на Соломон" е превеждана в България, но не съм я подхващала... Но "Възлюбена" е много сетивна книга, с единия крак в мрака...

"Сатанински строфи" на Казандзакис?
Това нещо ново ли е или страничен
ефект от четенето на 4 книги наведнъж?
Аз чета пиеси на Бърнард Шоу.
Засега "Дом на разбитите сърца" като че ли най-ми хареса.
Подхванах го заради "Пигмалион" в интерес на истината,
но точно тя не ми пасна ама никак.
Разнообразявам Шоу с препрочитане на пасажи от "То"

Все си мисля, че ако не се беше жертвал в името на високите тиражи
от Кинг щеше да излезе един от най-значимите американски
съвременни автори. Язък!

Функции на две и повече променливи

Привет, библиофил70!

Сред пустинята, населена предимно с чалгари и брадъри, твоят ник е като оазис за изтерзаната ми душа

Но сега, макар и с неудобство, трябва да призная, че доста съм избързала със злостните си оценки за превода. Вчера дочетох книгата и се оказа, че с изключение на няколко тромави пасажа от типа на онзи, който цитирах в предишния си постинг, преводачката всъщност се е справила много добре - нещо, което си е истински подвиг от нейна страна, като се вземе предвид специфичният, сложно орнаментиран стил на авторката.

Благодаря ти за линка. Вече се запалих по Тони Морисън и няма да се "угася", докато не прочета и "Възлюбена", и въобще всичко от нея, което е преведено на български

"Джаз" малко ме дразнеше, та не се насилих да я дочета."

А мен в началото даже много ме дразнеше и ако не беше непоклатимото ми доверие в преценките на armydreamer, направо щях да я запратя нанякъде.

Е, добре че я дочетох! Ако се хванеш в някакво по-особено, по-вглъбено настроение, съветвам те да я дочетеш и ти. Към края книгата става много вълнуваща, много човечна... сякаш доброжелателството на авторката вече е отправено лично към теб, усещаш го някак си как приижда... като подарък, който получаваш от нея... от тази невероятна жена...

Ето че не мога да намеря точните думи, но съм уверена, че ме разбираш, както и аз разбрах теб

Веднага надушвам почитателите на Туве Яснсон!!! Радвам се, че има поне един в клуба
Дали да не си сменя прякора на "Филифьонката", "Муминтрол", а може би "Хомсчето"?
Направо съм влюбен в героите и

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Филифьонката ми е много любима, горката тя.
Туве Яснон я открих случайно, един приятел ми даде нейна книжка,
защото му поисках нещо лятно за четене.
След това му прибрах каквото имаше нейно.
Северняците много ги бива да пишат детски книжки.

трябваше да посмаля малко бройката, /скромност/ но да се разбира -
"Последното изкушение"
плюс
"Сатанински строфи"
и двете ми харесват, ами 5 едновременно е множко, някои от тях на файлове, та очите ми издават багажа

Веднага се сещам за Астрид Линдгрен... Четох някъде, че северните народи питаят своеобразен култ към дтството и децата. Защото например литературата им за възрастни е доста тежка, виж Ибсен, Стриндберг, немската литература като цяло. Е, някои от младите им писатели пишат по-леко - Ингвар Амбьорсен е един пример, с неговите "Кръвни братя" и "Птичи танц". Но дори и тези уж смешни книги са доста тъжни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уф, много ме успокои, защото аз Весела Люцканова много си я тача и щях да бъда разочарован, ако се беше оказало, че не си е подбрала добре преводача
А Тони Морисън я слагам в списъка от автори, които трябва да бъдат прочетени.
Благодаря ти и за добрите отзиви за моя прякор... Абе малко е семпъл, но пък е точен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от библиoфил7O на 19.05.06 13:01.

Аха. И Селма Лагерльоф.
Ужасна е наистина литературата из за възрастни,
избягвам я винаги, когато мога. Не ми е дори тежка,
ами някак си дистанцирана и лишена от всякаква емоционалност.
Една такава подредена и рационална - тръпки да те побият.

Ей, вярно бе - и Лагерльов! А има една писателка - Мария Гриппе, имам някъде една нейна детска книга, но още не съм я чел. Главният и герой е някой си Карлсон, ама не онзи с перката, ами някакъв симпатичен калпазанин - като Емил от Льонеберя
Аз имам сега вкъщи една такава мила калпазанка - на 2 годинки, та тия герои ми стават още по-симпатични

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами дано успееш да я накараш да чете,
като поотрасне. Аз се опитвам племенницата си
да заинтригувам, засега губя битката най-позорно
в полза на детските менюта ан Макдоналдс и
анимациите по ТВ. Баща и е виновен -
подлива ми вода, щото няма достатъчно търпение.

Започнах да чета " Край река Пиедра седнах и заплаках" на Паулу Коелю.
Какво мислите за този автор?

...като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай...

Аз чета само пауло куелю и никй друг. Пеньо Пенев ми е любимия от българите.

Защо четеш само него, с кое толкова ти допада. Аз прочетох няколко книги.На пръв поглед ми хареса, но като че ли има нещо дето ме дразни, но не мога да разбера какво е...Та затова питам, как е при вас.

...като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай...

Редактирано от ponqkoga 6te idvam на 20.05.06 13:10.

Докато срещна името на Пеньо Пенев срещнах 3ма, които ми направиха по-голямо впечатление.

Ама тя колко е голяма племенницата ти? Да ти кажа право и аз не знам как се става читател - при мен специално е по наследство. Струва ми се, че ако непрекъснато има книжки около нея и баща и и майка и я водят по книжарници и и купуват по нещо - защо да не се получи? Ама това трябва да стане май още в самото начало...
Четенето на книги дава свобода, но дали всички имат нужда от нея?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

елвис карлсон е главният герой :)
хубава книжка е
чети чети

Бе майтапя се бе хора. Щом не сте разбрали шегата вероятно не сте ги чели. Особено П.Пенев. Ужасен е.

"Край река Пиедра седнах и повърнах".

Айде пък чак да е ужасен, а?
Какво си чел/а от него?

здравей б.к.
и аз се повърнах за малко заради erich

Трети клас.
Като беше по-малка, опитвах с
големите детски книжки с картинки на Егмонт,
приказки разни, но не се получаваше особено.
Не мога да и задържа интереса почти с нищо -
нито рисуване, нито пъзели, нито книжки.
Картуун нетуърка просто бие по точки.
Миналото лято ми дойде на гости, реши да гледа видео.
Във видеотеката и предлагах Хари Потър, Голямата Риба...
В смисъл - мисля, че е достатъчно голяма да избира сама,
аз просто правя предложения.
Избра си Анаконда. Момиченце във втори клас (тогава).
Хари Потър не и е интересен, иска да има книгите,
защото всички ги имат в класа, но не ги чете.
Родителите и нямат много време.
Ама ако си мисли, че така лесно ще се откажа...

Най-точното определение за Коеулю го даде Милчо Левиев в енто интервю:
за литературата той е като Кени Джи за джаза

Понеже времето си "тече" пък и казват избираната литература донякъде се влияела от събитията и настроенията в живота на отделния човек, аз в момента съм на "Писма" на Юлиян.Там има и политика, и история, и мъдрост, а може би и още нещо.Не е лоша за "събиране на ума", както се казва.

абе за тоя Джон Фалоуз съм слушал и друг път. Даже го споменаха в един филм по сценарий на Стивън Кинг. какви ги пише тоя приятел? И Колекционерът не е ли оня филм с Дензъл Уошингтън?

Чета "Терзанията на цар Соломон" на Ромен Гари, който ми е любим от време оно и една стихосбирка на Вислава Шимборска, също в добър превод. Чете се бавно и упоително.

Нека да дам и аз своя мъничък принос към темата с 3-те книги,които чета и препрочитам и които се вписват много добре в лятната атмосфера според мен:
"Глупаци в чужбина"на М.Твен
"Англичаните" на Джеръми Паксман
"Писма от моята мелница"на Алфонс Доде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Kings of Albion" на Julian Rathbone. "Аленото цвете и бялото" на Мишел Фейбър.

Oh, tell me how many roads must a man walk down,
before you call him a man...

Ми Херман Хесе - "Сидхарта", вчера си я поръчах и вчера я прочетох. Много прекрасни неща чувах з нея. Дори едно момиче в Борисовта градина като ме видя, че я нося и се провикна: "ЕЙЙЙЙЙЙЙЙ, ТВА Е СТРАШНА КНИГА НА ХЕРМАН ХЕСЕ". И аз се върнах и й взех телефона да се видим, че дипломна ще пиша и може момичето нещо интерсно да ми каже.

Като цяло на мен ми се струва нищо особено за будистки разказ, а за Хесе - да, странно е, че гермаснец с неговата съдба, за пише през погледа на Буда.

Let the forest be with you!

Нали знаеш, че лесно мога да ти го реша проблема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Жан Кристоф"-Ромен Ролан .
Прекрасна книга...въпреки,че все още съм в началото тя ме заинтригува и развълнува.

"С лято около шията" звучи интересно, кой е авторът?

you should see how it feels
with your feet on the ground

Филмът е друг.

Ето малко за книгата на Фаулз - в есе за съвсем друга литература - руската.
http://underpear.gyuvetch.bg/pelevin/fauls.htm

Иначе от него съм чела още "Ларвата", "Грешницата от Лайм Бриджис /Момичето на френския лейтенант", "Абаносовата кула" и много ми харесаха.

Ги Гофет

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

http://vodenduh.com/body.html това чета аз :) препоръчвам го

"Дневникът на един маг" на Паулу Куелю

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Евангелие на Юда", "Евангелие на Филип", "Евангелие на Мария-Магдалена" + "Марлон Брандо зад кулисите" за разнообразие.

Дейвид Морел "Нарушители".

Всъщност ще я оставя сама да говори за себе си посредством гласа на един от героите и, но няма да издавам наистина за какво става въпрос

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За не знам кой си път препрочитам "Разговори с Бога" на Нийл Доналд Уолш. Много силна книга, и наистина промени живота ми. От нея лъха на Свобода. Бог ни е създал и...ни е дал свободен избор да правим с живота си, каквото пожелаем.Нашият живот е процес на Сътворяване, но не всичките знаят че притежават такава сила. И десетте Божии заповеди - не съществуват ! Това го казва самият Бог

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Книжката е супер! Като повечето неща на Морел

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Татяна Иванова от Профешънъл Транслейшън ми препоръча Лазарев -
дотогава не знаех за този автор.
Госпожа Иванова, която спечели тендера за превода за проекта АЕЦ Белене.
Ами Буе 44.
преводач в екипа повече от 2 години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите