избрано

------------------------
Слушай беззвучието...

Не плача. Не.
Това не са сълзи.
Прогнозата вещае
мрачно време,
пороен дъжд
и вятър, и мъгли -
ще бъде облачно
и много безнадеждно...

Настъпва буреносният сезон -
реките ще преливат
и в гнева си
моретата ще чупят
брегове
и ще потъват острови,
и кораби ще се
изгубват...

Ще бъде смърт в житата -
леден град,
светкавици ще късат
хризонта,
безумни птици
ще летят натам,
където облаците
електрично се докосват...

Не плача. Не!
Виновна е прогнозата.
Очите ми преливат
от дъжда
и още дълго ще вали,
додето нося спомена
за слънце
в твоите коси...

на Д.


Нима думите могат да бъдат дом?

------------------------
Слушай беззвучието...

Седяхме бродяги, след път уморени
на маса в крайпътния хан
а вино горещо в нашите вени
дари ни покоя мечтан
И нейде сред кикот и врява кръчмарска
звучеше и песен една
за призрак самотен, намерил отдавна
една малка роза в снега
Той дълго витаел в земите отвъдни
без спомен, жесток и суров
и кротко нехаел за дните си бъдни
забравил мечти и любов
И както се носел срещу ветровете
учуден един ден съзрял
измръзнала роза там сред снеговете
и сепнал се, мигом се спрял
Той взел я, докоснал я - "още е жива"
си казал и пак полетял
към замък далечен в царство красиво
в който таз роза прибрал
В стара камина той огън запалил
а розата в чиста вода
до себе си сложил, до нея сам сгрял се
заспал и зачакал деня
Но чул в съня си как цветето мило
го вика с човешки слова
"Аз жива съм вече, но хей, събуди се..
ужасно сама съм така...
Ти мен съживи ме, но ти дали жив си?
Какво да направя, кажи?"
А той я погледнал с усмивка и казал й
само това: "Остани..."
И грабнал я с призрачна нежност греховна
намерил за себе си лек
След цялата мъртва безплътност вековна
си спомнил - и той е човек
А малката роза, до сълзи щастлива
на топло в студената нощ
с обич безумна, гореща и дива
на призрака дала живот
И нейде все още щастливи живеят
забравили болка, тъга,
но спомнят си още за призрака бледен
и малката роза в снега
Легендата свърши, дойде тишината
а нея я слушах в захлас
аз, беден бродяга, таз песен запазих
и днес тук изпях я за вас

------------------------
Слушай беззвучието...

Кристален блян
по теб-Кристална!,
по твойта външност огледална,
в която съм кристално-ням!
Кристална страст
в кристална ваза.
Кристален храст
скрежи перваза.
Дъхът ми е топящо-сам!

Кристален грях.
Кристална болка.
Позна ли ме поне дотолкова,
че да ме срежеш с малко смях?
Кристал и гланц
в кристални устни.
Кристален танц-
целуваш вкусно.
Така,че чак ме хваща страх!

Кристален стих:
кристално сбогом!
Запалих ли във тебе огън
или пожара потуших?
Кристал и вино-
последни глътки.
Кристално-фини
са твойте стъпки
прекрачващи ме-ням и тих!

------------------------
Слушай беззвучието...

Съдник твой да съм просто не мога,
нито искам подобни права.
Да отсъжда е дело на Бога,
негов прерогатив е това.

А пък Той, струва ми се, да бъда
нещо друго за теб е решил -
да съм ти доживотна присъда,
доживотен твой скъп и твой мил.

Мярка несправедлива и крайна?
Не надавай по мой адрес вой!
Аз съм само пионка случайна,
а осъдилият те е Той.

------------------------
Слушай беззвучието...

Сякаш вирус нападнал е звуците -
покосени затихват и спират.
Онемяват до сухо капчуците.
Ромон, шепот и трели замират.

Със последна надежда оголена,
вятърът е застинал, не духа -
тишината за милост е молена,
ала тя е безмълвна и глуха.

И попаднали някъде в никъде,
мълчалива мъгла ни застига.
Усмихни ми се, хей, усмихни се де!
От усмивка мъглата се вдига.

------------------------
Слушай беззвучието...

Колко са бели дрехите!
Ръцете ни също чисти са.
Не търсим вече утеха –
скръбта ни
била измислица.
Парадни богоподобия,
търсим сянка под кръста.
Когато на нас угодно е,
се кръстим –
и с трите пръста.
На празници свещи палим,
че ни е страх от Тъмното.
Чужди жени не галим,
нито пием до съмнало.
Ореоли красят главите ни.
Калта дори правим злато.

А от стъпките ни копитени
пият вода децата.

------------------------
Слушай беззвучието...

Караш ме да се чуствам мръсница.
Караш ме да се чуствам желана.
Бързо към теб все да тичам,
в леглото ти, запъхтяна.

Събличаш ме още от прага.
Грабваш ме мълчаливо.
Взимай ме без покана!
Твоя съм! Искам те диво!

Опираш гърба ми в стената.
Поемам те пламенно, живо.
Страст е. Усещам те силно.
Гола съм и ми отива.

------------------------
Слушай беззвучието...

Зряло небе и напъпили пъпки
на светотатствени откровения.
По телата мравчини стъпки
от хлад на последни съмнения.
И все пак е истинско ложе,
и все пак е отчаяна свада
кое къде от душата да сложим
за размяна с телата.Окрадени
се втурваме да ги ограбим
да ги плячкосаме донасита.
Но се пръска небето поради
всичките ни предишни пресити.
Знаеш накъде те отведох!
До хищно разцъфнала бездна.
Знаеш,че така те подведох
просто,за да можеш да влезнеш.
А нататък, сама си го писала,
а нататък не е и за писане.
По-добре така,без думи и мисъл.
Полудяване на хиляди бисове.

------------------------
Слушай беззвучието...

Слушай,
липсваш ми!
- Знам.
- И боли,
когато те помня.
- ...
- А няма на кой
да разкажа
за онези
изгубени нощи...
Търся те,
в очите на непознати
хора,
в ръце
на измислени вещици
и чакам
да свърши времето,
да се върна при тебе...
Искаш ли,
да ти кажа отново думите,
от които така се
страхуваше?...
Тихо е,
в този град
на забързани стъпки,
на аларми
и тъжни сирени,
на безименни улици
и антени,
дето късат с ръцете си
облаци...
Слушай,
защо все мълчиш
и ме гледаш
така замислено,
какво търсиш
в очите ми -
там няма нищо
освен теб...
- Страхувам се
от пространствата
по между ни...
- Но те не са друго
освен думи,
неизречени още...
- Сънувам те
и миражно се сбъдвам
в мечтите ти...
- Чуваш ли
как плачат птиците,
как безмълвно умират
звездите ни,
а вятърът чупи тревите
в гнева си...
Слушай!
Помня те!
Чуваш ли?
Помня как те намерих
от нищото,
как дойде
със измислено име,
с цветове, за които
не знаех
и поисках да имам
ръцете ти,
и поисках от теб
да останеш...
Помня те...
Липсваш ми...
Знаеш ли?
-

------------------------
Слушай беззвучието...