Поклон пред паметта му !

.....

Изплъзващата се следа
отчаяна потъна в бяло...
Една невярна свобода,
наречена от нас раздяла,
запълва всичко. Мрат звезди.
Изчезват есенните шарки.
Мълчат вечерните води
изпод оголените арки.
И бели мигове горят.
И лунен въздух се разлива
над изоставения път...
Къде си?
Беше ли щастлива?
Умопомръкващата степ
ме вика тая късна вечер.
Не зная пак дали при теб
или от тебе по-далече.
Там, дето думите ни спят,
в неозвучените полета,
където птиците мълчат,
защото не мълчи сърцето...
И аз се движа - слаб и сам -
подир съдбата си човешка.
И вече чувствувам и знам,
че тази свобода е тежка.

Черен кон не умирай върху белия сняг

Недокоснат и слънчев,
януарския ден
носи пак неотлъчна
ранна мъка за мен.

В най-тревожната зима
и най-белия сняг
ясно, необяснимо,
виждам траурен знак.

И жестоката горест
с бледи думи теша.
Зрее някаква повест
в мойта жива душа...

Тъмна сянка се спира
на студения праг.
Черен кон ли умира
там на белия сняг?...

Няма вече двуколка,
няма шеметен бяг.
Само черната болка
върху белия сняг.

Детска мъка извира
от далечния мрак...
Черен кон не умирай
върху белия сняг!

Ти виждал ли си...

"Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина.

Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов

Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента.

Павел Матев

Толкова красиво стихотворение!!!

Mir na praha mu!
No vypreki tova poezijata mu ne mi haresva.

Dalbok poklon pred pametta my!

Za sajalenie tolkova malko hora ceniat istinski krasivata poezia.

Бог да го прости! Беше талантлив поет и етичен човек, което е съвсем рядко.

Открих вселената на Павел Матев скоро и съвсем ненадейно - бях в Бели Искър на фестивала "Рок в Рила", някъде през лятото на 2004, и както всичко бе напълно нормално и малко сиво, излезнаха щурците и започнаха някаква страааашно яка песен, чиято музика, изпълнение и !т е к с т! буквално ме накара да настръхна - става дума за "черен кон, не умирай върху белия сняг".
После потърсих тук-там на кой е този текст, и - я! на Павел Матев, на мен, да ви кажа, това голямо име не ми говореше много - с доста търсене в интернет, разбрах, че бил наистина голямо име по времето на соц-а, и че не е пишел специално текстове за песни, а по скоро са взимали текстовете му за да могат да минат албумите, но факт е, че точно тези песни са ставали хитове и това говори само по себе си.
Текстът на "черен кон, не умирай върху белия сняг" е писан някъде през 60-те.
Сега поезията на Павел Матев отсъства от всички интернет публикации, което е доста тъпо, догматично, подлизурско, уви!, типично българско и ще го кажа - селско.
Не съм го познавала като човек, нито като председател на българските писатели, нямам представа какъв бил, какъв не бил, защо бил такъв, защо не бил онакъв, а и не е нужно, имам неговите думи и това е, защото поезията е поезия и точка. Поклон пред думите.

---------------------------------------------------


***
Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда-
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми- тревожна бездна-
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

Павел Матев

Редактирано от temptress на 06.02.06 12:45.

Вярно е, че във виртуалното пространство почти нищо не може да се прочете от и за Павел Матев. Факт е, че много от неговите стихове са изпети в песни, които и ние пеем, без дори да подозираме кой е авторът на текста. Например:

Писмо до мама

Каква невеста си била ти, мамо,
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана,
за твойто първо сватбено хоро.

и т.н.


Този текст е изпят от Емил Димитров.

Поздравявам Ви с това:

Още има люлякови нощи -
невиждащи очи в притулен час.
Още има люлякови нощи -
безумия от закъсняла страст...