"инверсия - 1. литер. стилистична фигура - разместване на обикновения ред на думите в изречението или словосъчетанието за постигане на изразителност и емоционална окраска на речта"

това не е псевдонаучно, а си е термин, който се използва не само в литер. критика, но ето че в речника дават на първо място литературното използване. "инверсирането" си е негова измислица, защото такъв глагол не знам да има, но си е разбираемо общо взето.

в крайна сметка изречението не е дълго (какви изречения по 5 реда съм виждал...), като изключим инверсирането няма научен жаргон и за разлика от доста изречения в тази област има някакъв смисъл - въпросното стърчене визира ботевото "стърчи, аз видях, черно бесило", което наистина е с разместен словоред, като глаголът е на първо място и така му се поставя емоционално и смислово ударение, което после съчетано с "виси на него със страшна сила" (пак инверсия) има много силен ефект и като звукопис и като смисъл.

аз цинично бих казал, че Ботев си е напасвал римата и затова е обърнал наопаки изречението, но в крайна сметка страхотно се е получило - този точно момент от стихотворението си е почти легендарен.




по темата - първо не съм убеден, че човекът го е писал този анализ за децата. може да си го е писал за възрастни, после някой акъл да е решил да го добави текста в учебника.

второ не виждам досега някой тук да е предложил алтернатива. мен ако питаш изобщо не трябва до 11 клас да се чете литературна критика, трябва да се научат първо децата да си формулират свързано и последователно мисълта (доколкото има такава), а не да зубрят наизуст фрази, които не разбират.

литературната критика си е точно такава дрисня. това изречение по принцип изобщо не е характерно за типичната лит. дрисня. пак призовавам ако някой има нещо, което е по малко дрисня (за същото стихотворение) да го даде тук за сравнение. че то дори обяснението в речника на "инверсия" е достатъчно дрисливо - "словосъчетанието", "емоционална окраска", пфу!

В отговор на:

---

Но, например, за гимназист учил английски (а сега почти всички учат) дума като "инверсивен" не трябва да е кой знае какъв проблем.

---

мен ако питаш изобщо не трябва до 11 клас да се чете литературна критика, трябва да се научат първо децата да си формулират свързано и последователно мисълта (доколкото има такава), а не да зубрят наизуст фрази, които не разбират

now we're talking!

напълно съгласен!

и никакви инверсии-минверсии. термините - в специализирани хуманитарни паралелки и в университета!
те децата са оставени полуграмотни от по-долните класове, а ние ще им говорим за инверсиране.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Ей, я, ако може, не ме цитирай, не съм нито критик, ни писател!

много уместна забележка.

имаше един пич сред полу-точните информатични науки, дето в учебника си използваше термини като "реентрация" :) баси промития мозък беше.

проблемът е, че на точните науки им имат респект хорицата, не на всеки му стиска да каже - "абе тази теорема тука не е изведена както требе, я ако се хвана по-добре ке я изведа!"

докато Ботев всеки е чел и разбира! булгар булгар! аз по-добре може анализира!

ами да, но 'просветлението' горе не казваше това, а искаше да се заменяла тази лит. критика с друга. и затова аз питам, искам, пискам, белким някой пусне свястна лит. критика върху Ботев, която да става за 7ми клас деца :)) ще си струва да се види...


"децата" са полуграмотни, не могат да построяват правилно изречения, не могат да се изразяват смислено и най-лошото - не могат да мислят логично, критично, задълбочено, последователно.

наш'те педагози велики обучават децата да зубрят наизуст, вместо да мислят с главите си. но такъв е животът, за 200 кирливи лева месечно не можеш да купиш един добър специалист, освен ако не е някакъв отчаян идеалист, а такива хич не останаха.

сори, нищо лично, даже май не ми е точен цитата;
идеята ми беше, че никой не възприема като проблем сложната терминология и граматика в учебниците по физика, химия, биология, математика и това е добре. Ясно се осъзнава, че научното познание (дори и въведението към него) не е възможно без тях. Колкото повече образованието по тях се доближава до първоначалните лични възгледи на учениците, толкова по-некачествено ще е то и толкова по-малко те ще могат да произвеждат собствени идеи в дадената дисциплина.
Защо хуманитаристиката в училищата трябва да се унижава и деформира до езика на предварителните ученически интуиции? А точно това искат загрижените майчици, пфу, не ги е срам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хаха, майчици Ясно ми е какво имаш предвид, но защо мислиш, че майките не се грижат и за точните нАуки? Грижат се и още как - просто наемат учители да обяснят с думи прости на дечурлигата нещата, които не разбират /не поради граматически неясноти/, и след това учениците сами успяват да облекат теориите в каквато си искат граматика. Нещо като да получат първоначален превод на техния си език - оттам е лесно нататък.

аслъ!

а освен "тия работи всеки ги разбира" има и друго не по-лесно разколебимо убеждение: хуманитаристиката трябва да е добре смляна и не изискваща много интелектуални усилия за възприемането си проповед за националните ценности; точните науки учат на акъл, неточните - на морал и на това, как да си попълваш сивито с по-малко правописни грешки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като имам време, ще пусна и други бисери.

В отговор на предния постинг на бла_бла_бла - литературата не е точна наука като физиката, химията и пр.

Утилизационното заимстване на термини от "точните" науки и трансплантирането им в ареалите на литературните дискурси за визуализиране и експлициране на емоционалния континуум на контенцията на творбата не е гаранция за профундна ерудираност. Симплицитната експресия понякога може също да стимулира реализирането на интелектуалния потенциал на реципиента на критическата продукция, визираща хуманитаристичната единица. В този смисъл глаголът "стърчи" е позитивно-директен контрапункт на един друг граматическо-лингвистичен квант - "виси" (както във фолклористично-наивистичната визия на първичния философско-риторичен и констативен примитивизъм на конструкта "виси ти, ама ти отива").

Navigare necesse est, vivere non est necessare

Редактирано от Satori на 30.01.06 23:50.