|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Любими първи изречения...
|
|
| Автор |
janitor_of_lunacy (k.) |
| Публикувано | 22.01.06 05:28 |
|
|
С един познат наскоро обсъждахме най-впечатляващите първи изречения от различни книги, сетих се за "Ана Каренина" и встъпителното изречение за щастливите и нещастни семейства, толкова популярно, че го знам наизуст без дори да съм си направил труда да прочета самата книга (и се съмнявам, че някога ще го направя...).
Та да попитам- кои са първите изречения от книги, които са ви направили силно впечатление и са останали за дълго в съзнанието ви...? Честно казано, от книгите, които съм чел, единственото, което се е забило като пирон в главата ми е простичкото: "Мама умряла днес."....
There cannot be any resistance without memory or universalism...
| |
|
|
|
"Бях на деветнайсет години, когато моят съпруг ме удари за първи път." Анна Куиндлън, "Черно и синьо".
"Мяу" - това е "бау" на котешки.
| |
|
|
|
"Първото издание на 'Москва-Петушки', нали си беше в един екземпляр, бързо се похарчи"
или, малко по-надолу, от същинското начало на книгата (по памет):
"Като рекли всички: Кремъл, та Кремъл. Аз колко пъти съм минавал през Москва - пиян или махмурлия - и никога не съм виждал Кремъл"
Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...
| |
|
Тема
|
 Re: Любими първи изречения...
[re: janitor_of_lunacy]
|
|
| Автор | daffodil (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.01.06 16:32 |
|
|
Как беше точно....
"Години по-късно Аурелиано Буендия щеше да си спомня този ден пред взвода за разстрел.."
Не го помня на изуст обаче- от "100 години самота"
| |
|
Тема
|
Re: Любими първи изречения...
[re: janitor_of_lunacy]
|
|
| Автор | Б.K. (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.01.06 16:38 |
|
|
"Това беше любов от пръв поглед."
но само барабар с второто изречение:
"Щом видя военния свещеник, Йосарян веднага се влюби лудо в него"
и
"Тази прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав и по халат, вечеряше с челядта си в двора".
второто цитирам наизуст, ако бъркам, поправете.
| |
|
|
|
"В една дупка в земята живееше един хобит."
той и самият автор е бил запленен от първото си изречение, та цяла книга е написал по него.
Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...
| |
|
|
|
Любима книга, добре, че ме подсети.
| |
|
|
|
Тоя човек хич не може да пише. Поне моето мнение е такова.
| |
|
|
|
и на мен това много ми допадна
| |
|
|
|
знаех си, че някой ще се обади като спомена Толкин.
ма аз пък си го харесвам.
Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
