Re: невролингвистична поезия / Култура и изкуство / Литература

Там където има алалия или афазия поезия едва ли обитава, а да си играя с фрази не ми е любимо, все едно да сглобя "поезия" от съдържание на учебник по анатомия или неврология.
Но ето нещо написано от човек, болен от шизофрения:

"Какво е шизофрения ? Тя е убиец на детството. Тя е седемгодишно дете треперещо под завесите , когато никой не гледа . Тя е тревожно малко момиче , което се опитва да скрие страха си предизвикан от странни халюцинации , които я чакат под прозореца , когато има хора наоколо и няма къде да се скрие. Да не дава господ някой да разбере. Те може да обвинят въображението и отново , да и кажат да не се страхува от мислите си но тя не може – поне все още

Какво е шизофрения ? Тя е касапина на невинността. Това е осем годишно дете питащо мъжа в огледалото въпроси. Неговото лице не е нейното отражение. Тя отива на училище и слуша другите деца да се шегуват за луди хора , които говорят , когато няма никой с тях. Тя се смее със приятелите си , мислейки , че те трябва да се шегуват , те сигурно също приказват на стените си. Тя не може да им каже за мислите си. Това е пак въобръжението и не може ли да пораснее и да се справи с това?

Какво е шизофрения ? Това е девет годишно дете убедено , че живее някъде надалеч. Това е да се чудиш има или няма разпръснати трупове във тревата на хълма. Това е внезапното осъзнаване , че няма такава трева , такъв хълм. Тя рисува карти на места , които подозира , че не съществуват , но никога не може да е напълно сигурна. Тя иска да ги покаже на някой и той да провери дали тези места съществуват. Никой няма време да следва глупавите карти на момичето с необуздано въображение.

Какво е шизофрения ? Това е маска . Това е десетгодишно дете с дар слово. Това е приспособило се дете , което винаги си пише домашните навреме. Тя се усмихва често и рисува весели картинки за приятелите си. Никога не прекъсва другите. Другите деца я смятата за зряла. Учителите се смеят и четат историите , които пише и казват “ Надявам се , че няма да загуби това въображение , когато порасне.”

Какво е шизофрения ? Това е единандесет годишно дете , което го канят на всички купони но то никога не ходи. Тя винаги има извинение причина за да не отиде там. Понякога тя трябва да бъде принудена крещяща и ритаща да отиде на парти , което родителите и смятата за важно. Тя се страхува от хората , които я обичат. Тя е голяма мистерия за родителите си , които я виждат в ъгъла на стаята и да си дъвче ноктите и да се опитва да напише всичко на хартията и нищо не излиза само странни символи , които я карат да плаче. Тя иска да се прибере вкъщи , където хората говорят този език , но това е невъзможно защото това място не съществува. Тя плаче в ъгъла и родителите и си мислят “ Господи ще порасне ли някога”

Какво е шизофрения ? Това е резервирано дванайсет годишно дете , момиче , което не общува с реалните си приятели , докато говори в мислите си с измислените си приятели , които не съществуват. Тя плаче всяка нощ от отчаяние , че някой ще разбере за гласовете , които чува в главата си. Момчето зад нея я харесва , но тя не може да го погледне в очите. Няма място за него в главата ил Тоя я ухажва срамежливо , но според нейната объркана преценка момчетет все още се държат грубо. Няма място за някой друг в живота и и тя му го казва. Близките и казват , че няма да се чуства по този начин , когато порасне.

Какво е шизофрения? Това е извинението на тринадесет годишно момиче , което би трябвало да е на ски или на танци. Вместо това тя седи размишлявайки на хълма с труповете , чудейки се дали не е някъде в Англия. Мъртвия човек , който построи каменните стени на фермата по долу стои на прозореца на спалнята и цяла нощ и я гледа. Еднорози прелитат и хората в стените я викат по име. Тя знае че има нещо става нещо лошо , дори и другите да не знаят. Никой ли не вижда , че расте по един ужасно погрешен начин?

Какво е шизофрения ? Това е четиринадесет годишно момиче , което се страхува от всеки изминаващ миг. Тя е пораснала достатъчно за да разбере , че гласовете , страховете , виденията , тревогите и фобиите не са като на всички останали. Тя се опитва да отрече всички тези неща да се престори , че не съществуват. Принуждава се да бъде с хора , защото е уморена от това да не се приспособява и тя се задушава. Тя е четиринадесет годишна и някой я наблюдава. Хората които я задушават подслушват мислител. Те са сложили невидими устройства на главата и и знаят какво оство в нея. Тя се надява другите да видят , че тя има нужда от помощ. Тези четци на мисли са съгласни с диагнозата на училищния доктор. На нея нещо и няма.

Какво е шизофрения ? Това е да стигнеш до дъното на отчаянието/депресията. Това е петнадесет годишно момиче , което не може да търпи повече. Тя се е предала след осем години на слушане на писъци и виждане на кървящи стени , от които от умът и е останала някаква болна нова форма на умствено вкочанясване. Това е облекчението да видиш проблясъка на ужас в нечии чужди очи ( най – накрая в нечии чужди очи ! ) и тогава въгордяването от това да кажеш уверено “ Аз по този начин пораснах.” Не , не НИКОЙ не е порствал така.

Какво е шизофрения? Това е момиче празнуващо първите шестнайсет години от живота си заключено в болнично отделение. Това е безчуствена забележка от медицинските сестри – студентки , които мислят , че тя няма уши , няма ум , няма чуства. Това е да се чудиш дали живота си струва усилията да се живее. Това е хоспитализации и предозиране на лекарствата и трима доктори , които я лекуват по три различни начина. Това са дълги нощи в гореща стая със някой , който не го е грижа отвъд чека за заплата си дали си мъртъв или заспал. Това са родителите , които искат да ти помогнат като казват , че отделението е като общежитие. Нея не я е грижа. Тя не мисли , че ще стане достатъчно голяма , че да отиде в колеж

Какво е шизофрения ? това е прозорец към света на хората , които не могат да се адаптират в обществото. Това е седемнайсет годишно момиче пропускащо часовете по математика да помогне на дете със синдрома доун да се научи да брои , да помогне на момче с церебрална парализа да стои без стола си за няколко секунди , да помогне на аутистично момче да каже името ил Това е осъзнаването , че живота продължава и тя трябва да продължи. Това е загубването на старите и приятели и изграждането на връзки със хора които са преминали през соления ад с кървящи рани. Тя се е научила да обича това , което обществото е изоставило.

Какво е шизофрения ? Това е деветнайсет годишно момиче което прекарва времето си сякаш живее само в настоящето. Тя започва да разбира , че доктора е прав “ Никакви очаквания “ каза и той “ просто внимавай “ . Времето минава и тревожността и гнева и гласовете продължават , но тя започва да разбира че може да развали магията на подтисника. Тя разбира , че се е провалила преди и напредва дори там , където и терапевтите не са си мислили , че ще стигне. Тя може да погледне и да види , че те са били нейни ограничителни линии.

Какво е шизофренията ? Тя е крадец и белег на благословените. Това е деветнайсет годишно момиче , което повтаря година в училище осъзнавайки , че бандита и е откраднал детството и я е оставил неподготвена в юношеството. Тя приказва с доктора си за приятелите , които са я изоставили някъде в мъглата , която шизофренията е спуснала над живота и. Няма решения , няма отговори защо тя трябваше да се изправи сама от дъното. Това което имаше значение се беше закалила от студенината и изолацията на болеста чрез някакво състрадание. Доктора не може да и каже защо икак стана това. За една година тя пораства повече отколкото за десет.

Какво е шизофрения? Това е двайсет годишна жена която се е борила с убиеца/извинението/маската/загубата на невинноста и цял живот само да бъде там където е днес. Тя забравя неща от време на време. Тя трябва да взема толкова много лекарства на ден , че използва парите за обучение за да ги плаща за да остане мисълта и ясна и да шуми сърцето и. Тя използва парите си за сини таблетки , за да се пребори с говоренето под нос. Тя е първа година в колежа. Тя е в списъка на декана. Тя е намерила мъж , който я обича и тя не се страхува вече да е край него. Тя е намерила компанията на хора , които не са най популярните или най красивите. Тя е в съюз със хора , които са победили. "

Кристиан Вивиана

Acropolis adieu

афазиите са различни и могат да си разбират поезия като цяло хората, предполагам. алалията не е ли също вид афазия, само че вродена и се проявява в детска възраст още?

това на шизофреника хич не ми хареса. не ме хваща, хем е и патетично малко. и освен това какви са тия 7 годишни, 8 годишни, това е доста нетипично за шизофрения, доколкото знам най-често се отключва към 20-25 години, понякога в пуберитета, ама 7 годишно дете с шизофрения, хм.

ето едно друго писано от шизофреник (дано не бъркам, може и да е бивш шизофреник), което на мен много ми допада:

ТРАМПОВЕ

Наскоро попаднах в едно общество. За да е по-оригинално, ги наричам трампове. Това може би е остатък от приключенските романи, които като малък четях.

Ние всичките в това общество сме свързани по някакъв начин или по-точно си приличаме по това, че в нашия живот е участвала или участва думата психо. Но има разлика помежду ни, защото едните са главатари, а други - обикновени трампове.

Ето ни на сборище на обмяна на опит в психарството или на обикновено безделие. Ще се опитам да изредя членовете на последното събиране. Отляво надясно ги изреждам с прозвищата и имената им.

Първо е хубавата Елена. След нея неизмеримо чаровната Ани. Тях двете ги държим в момента като трансформатор на енергии. Ще поясня: щом някой се почувства неразположен, просто поглежда към тях и комфортът му се връща. След нея седи Босът, който е загрижен, защото ще отговаря за нас, обикновените трампове. После седи Джон - също шеф. Идва ред на леля Грета и Адвоката. До адвоката седят Сянка 1 и Сянка 2. Вляво от Сянка 2 седи Шампионът, след който идва ред на мое височайше високоблагородие. До мен седи брат Лоренцо. Така е кръстен, защото си връзва опашка като Лоренцо Ламас. После седи Дулсинея. Идва ред на Панделата. Не на последно място седи Башмайсторът. Той е известен биолог и химик и е открил как от психарметал се прави бяло злато. На последното място седи Тайсъна. Останалите трампове, които се мяркаха, не съм сметнал за важни в дадената историйка.

Явно Босът бе нагърбил Джон и Тайсъна да парадират за законите. Почти веднага се избра Наказателен кодекс. Най-главното от него бе, че ако някой трамп направи самоотлъчка или в даден момент не напсува колегата психопат, се лишава от правото да излиза от сборището в продължение на три месеца. Леля Грета беше въодушевена от идеята да си седи постоянно там. Щеше да готви, да чисти и да си хрупа солети, докато гледа някой гейски филм. Само на мен като че ли не ми допадна идеята за наказанията. Изобщо мисля, че от всички имам като че ли най-нова технологична последователност на действие. Докато другите си поставят по-малки психоудари за цел, аз си поставям един голям удар за цел, но пък ми стига за цял живот. Брат Лоренцо много държеше на санкцията, защото го е страх, че няма да го напсуват достатъчно. Казано на психоаналитичен език, той се бои да не остане недохранен.

Ние, трамповете, сме си диванета. Ето например Панделата като известен трамп иска да си прави кефа в нашето временно свърталище. Сянка 1 и Сянка 2 са дошли в бърлогата чисто и просто да си медитират. И ето, моля ви се, леля Грета и Адвоката се карат за дреболии. Такива глупости почти винаги забравям, но сега ще отбележа няколко.

Например: леля Грета съвсем случайно и непреднамерено отрязала десния ахилес на Адвоката. Той си е виновен, защото я напсувал само един път, когато тя опитвала да обядва с неговия скалп. Когато за десерт леля Грета изплюскала неговия хипокампус и си изчистила зъбите с костица от глезена му, чашата на търпението съвсем преляла. Той спечели нашите аплодисменти, като з го върна тъпкано и претъпкано. Знаете ли какво се случи? Изумително е, да не кажа гениално. Той я настъпи по болния мазол, така да се каже. Просто тихо и смирено, без да я псува, което е егоистично, той з пусна една пъпешова семка в колата. Да бяхте видели нейното изражение. Позеленя е меко казано. Врътна се и отиде на балкона да пуши, като заяви, че цял живот ще го обрече, като не му казва обидна дума.

Забравих как Дулсинея се възхищаваше на яденето.

- Ммм, колко лакомства. Какво е това? - попита тя.

- Жлъчка от пръч - отговори Босът.

- Ммм, страхотно. Обожавам нещата, които излизат отвътре.

Тя видимо бе доволна. И аз бях доволен, защото ми дадоха фланелка със следния надпис: Сборище на трампове "Винсент Ван Тука Ито"*.

Е, може да се каже, че повечето бяхме доволни.

Друг път може да ви разкажа нова случка, а сега астелависта. Аз казах. Хау.

БОЖЕ, КОЛКО МЪКА ИМА ПО ТОЗИ СВЯТ, боже...

От малко бебе до грохнал старец все страдания. От малко бебе бях намразил страданията и чак когато се примирих с тях, те се намалиха.

Когато светът се създаваше, аз не бях там. Ако съм бил там, ехеее.

Сякаш растенията не са зелени, сякаш кучетата не си играят на улицата, сякаш слънцето го няма въобще, всичко е черно, когато си нещастно влюбен. То да беше само това, ами бронхитът ми. Това си е болест. Трябва да ми дадат за това степен на инвалидност и да получавам огромно осигуряване и специална привилегия във всяко едно заведение, било то колбасарница или публичен дом. Ама никой не ще и да знае. Оплаках се до министерството, че имам малко пари, а те дори един климатик не ми сложиха на работното място - да си го прибера за вкъщи. Нямали такъв цвят като в офиса. А тя една работа. Детективско бюро. Работата се състои в това да се шпионират къртици и хлебарки. Къде ходят, с к'во се занимават, имат ли си гаджета. Работата е скучна, защото остава много свободно време за мислене за великите страдания. Ето например, излезнали са ми пъпки на челото - сигурно ще умирам.

Нещастното влюбване ми е изпило толкова акъла, че скоро в щата Тексас се изпокарахме с видна личност за баснословната сума от пет хиляди български лева. На работното ми място спя с прокъсано одеало, ами ако влезе змия? Дори съм пропаднал до там, да ми стига само нощният сън и цял ден не мога да мигна. Ти, който страдаш, че ти е останал памук в ухото - знаеш ли вчера как се задавих? Ами преди години, когато дядо ми пил претоплен чай, като нищо е можело да му ампутират целия хранопровод. Съветвам Ви цяло лято да си седите вкъщи, за да не порозовеете, а зимата за всеки случай си стойте в болницата. През останалите сезони можете да излизате, но само с придружител, а когато използвате сешоар, задължително слагайте ушанка. Ако имате лабилни нерви, преди да дъвчете силно ментова дъвка, пийте малко облак.

Е, големите страдания, които описвам, се преживяват. Помислете си, че в момента отделят едно малко шарено теленце с розова муцунка от майка му, за да му отрежат главата и да го напълнят с ориз и карфиол. Или пък, че сега в един пациент, опериран от херния, лекарят си е забравил вътре обелката от "Баунти" и кой знае защо, заедно с нея лакмусова хартия и царевичен кочан.

Пожелавам на всички от всемира да изпълняват волята Божия.

Боян Пердухов

в тази връзка айде да трампим като сме започнали

нещо друго от този тип да ти се намира?