а между другото ЕКТ може да значи "електроконвулсивна терапия" или пък "е*ане както трябва", и двете имат успокояващо въздействие.
Знам че не е мн. литературно
ама е смешно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тъпо

М
и
н
а
в
а
щ

••

watch if you're smart!•••

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от yф на 11.12.05 16:23.

дай нещо нетъпо и нечикия, а яко невролингвистичен секс :)

мерси за сайта :)

нали не се сърдиш за афазиите? всичко има общо с литературата. а за хората с дефекти на речта - вероятно изследванията на Марта Кутас имат неизмеримо по-голяма полза от ненужните съжаления и съчувствия.

и още - щом има олимпийски игри за инвалиди, би могло да има и литература за хора с дефекти на речта, но не за това беше темата, не знам защо натам изби разговорът от едно подмятане на думичката "афазия", според мен ти проявяваш по-голямо желание да говориш за това, така че ако искаш да обсъдим какъв е светът на афазиците и алалиците......?


освен 5те години университетско образование, сигурно имаш и клинична практика някаква, поне няколко месеца стаж?

Уф, думите съжаление и съчувствие ги употребяваш ти, вероятно така съм прозвучала, понякога чувствам повече от съчувствие към такива хора, но не това исках да се усети тук. И не съм го целила. Може би, проблемът е в теб. Тоест, сторило ти се е. Аз описвах какво е всъщност, а не какво аз чувствам. Адски тъпо е сега да ти обяснявам какво съм искала да кажа щом вече си видял каквото си искал да видиш или каквото ти се е сторило. Развален телефон.
За олимпиадите - има, но дефекти като афазия в комбинация с литература, честно, ми звучат абсурдно. Защото афазиците не са като заекващите или такива, дето не могат да казват "р". Там в повечето случаи се работи от мои колеги от ниво да го учиш този човек все едно е малко дете - да се обслужва даже. За най-тежките случаи. Сега пак ще кажеш, че съм писала съжалително или съчувствено...
Да, имам стаж, но при други нарушение - комбинирани - слепи или слабовиждащи с дефекти в говора. Нямаше да ми издържат нервите с афазици. Интересът ми към тях е академичен, така да се каже. Реалният сблъсък с тези неща е съвсем различно нещо.
Ако искаш да видиш как пише сляпоглух човек литература има една Хелън Келър и книгата й "Зрящата ръка". Това е литература от много висока класа и са малко виждащите и чуващи, които могат да пишат така.

Acropolis adieu

не бе, проблем изобщо няма, ок, описвала си какво е, ясно значи, просто се притесних да не съм те засегнах с нещо... :)

а ти всъщност какво чувстваш в крайна сметка? това на мен ми е по-интересно от описания от трета ръка "какво чувстват те когато..." или "какво чувствах аз когато, някога..."


защо да е абсурдно да има литература за афазици? на малките деца им четат литература - нарича се "приказки" мисля :) не знам твоите колеги как се занимават с афазици, но със сигурност те не са точно като малките деца, които са с нормално развитие. значи би могло да има специални приказки за афазици, които да им помагат да се развиват и самостоятелно, без помощта на специалист, който така или иначе не може постоянно да виси при тях.

извинявай, но обслужването не мисля, че има нещо общо с афазията, ти говориш за някакви масирани инсулти или тежки дегенеративни заболявания, при които афазията е най-малкия проблем. има си и афазици, които са си доста пълноценни. има и временни афазии след инсулт, докато се разнесе отока. не знам защо но ми се струва, че малко преувеличаваш нещата, може и да бъркам естествено...



моят интерес към науката никога не е само академичен. науката служи на човека, а не човека на науката.

ще си я потърся Хелън Келър, надавам се е преведна на български?

Няма литература само за афазици. Ползват се буквари, най-обикновени и упражнения, които са малко по-различни. Картинки - триъгълници, квадрати и т. н., буквички на отделни листчета, предмети, клечки, кутийки, абе детската градина. После лесни логически задачки и всякакви такива. Това е единственото специализирано.
И разбира се, че има всякакви афазици - и леки и тежки случаи, и такива, дето съвсем забравят кои са и такива, които са податливи на корекции и се оправят. А аз какво чувствам - ми за всеки случай е различно. И си зависи от човека отсреща, а не от това какво му е. Има ужасни глухи и прекрасни глухи, с които се разбирам и т. н. Не чувствам нищо въобще към група, строго е индивидуално. И чиста афазия няма, тя винаги е придружаваща. А с какъв ужас ще ти се падне твоята любима афазия - ми, не е пожелание, егаси черния хумор е тва моето. ) Има един тип афазия, за който сега се сещам и ти го питаш - как се казваш?, а той ти отговаря - как се казваш?... И сети се, колкото и да ти е интересно, кви канари трябва да преодолееш, за да стигнеш до този човек, ако ти е интересен той или да го научиш какво значи точно фразата - как се казваш, че да ти отговори... Има и проводникова афазия, при която те не разбират ква е разликата между - брат отца или отцу брата. Примерът последния е по Мавлов и му чертаеш на този едни схеми и му обясняваш сякаш е на три години.

Acropolis adieu

то по принцип нищо чисто няма в тази вселена

и защо е този черен хумор - не мога да разбера, разкажи повече

не са ми любими афазиите, но не са ми и болна тема. сигурно защото не знам какво е


"Няма литература само за афазици. Ползват се буквари, най-обикновени и упражнения, които са малко по-различни. Картинки - триъгълници, квадрати и т. н., буквички на отделни листчета, предмети, клечки, кутийки, абе детската градина. После лесни логически задачки и всякакви такива. Това е единственото специализирано."


и това значи, че нищо повече не може да се направи, че специализирано не може да има, че да се говори за литература е абсурдно, че слепите не могат да ползват компютри и интернет, че парализираните не могат да управляват колички само с мисъл...?

Абе, всичко могат и компютри има за слепи и всякакви неща за глухи, и устройства има за заекващи, с които те спират да заекват - слушалки и микрофон, а като ти си ги сложиш тези слушалки на ушите и не си заеквал започваш да заекваш и т. н.
Не, няма специална литература за афазици или поне аз не съм чувала. Иначе те могат да четат, тези, които нямат поражение върху центъра на Вернике, сектора "очи", или не са централно засегнати в центъра, който контролира и Вернике и Брока, и засяга разбирането, но да им се пише нещо специално, нещо завъртяно, че те само да се ориентират там и да е строго профилирано не. Не можеш да четеш приказка на афазик, със засегнат Вернике, сектор "ухо", защото той те чува, обаче нищо не разбира... Може сам да си чете, ако му е здраво "окото", но от това той като нас би получил само естетическа наслада, което няма нищо общо със състоянието му.
Секторите ухо и око - така не пише по учебниците, но да го обясня съвсем учебникарски ще е неразбираемо пък съвсем.

Acropolis adieu