душици златни, сърчица развълнувани - / Култура и изкуство / Литература

наистина е брилянтна литература:

"birenfystyk
(за мезе)
05.11.05 18:33
Срещам разни хора :) [re: kиoнapaпдиopднa]

Преди няколко седмици бързам по главната и почти неволно чувам разговора зад себе си. Явно са мъж и жена (момче и момиче, по-скоро), вървят с моето темпо и успявам да чуя няколко реплики, които ме карат да продължа да надавам ухо.
Тя: “Точно пък аз....с моята външност...”. Интонацията е подигравателна, но по онзи начин, по който в пубертета признаваме страхливо най-големите си “недостатъци”, като се мъчим да мине за самоирония. Почвам да се ослушвам.
Той: “Недей...” – нежно, блеещо, с овча покорност в гласа. Блах, мисля си, лигав момък, и неуверен.
Тя: “Ама защо, аз се самоиронизирам, адски ме кефи, това е страхотно качество!” с тон сякаш са и присъдили Нобелова награда за самоирония. И определено си мисли, че е по-интелигентна от него. Да бе, кефи те, открила си топлата вода.
Той: “Ами когато ти говориш лоши неща за себе си, мен..такова...ми става гадно...” Тука вече ми се драйфа.
Обръщам се, не мога повече, колкото и добре възпитана да съм.
И виждам мила картинка. Двама младежи, просто създадени един за друг: дълги, кльощави, еднакво грозни и с най-невероятно гърбавите носове.Не смеят да се хванат за ръка...И ме задминаха."

простак, простак - но вече европеец!