Осветен от майската зора, холът на апартамента ми изглежда така: над газовата камина от бял мрамор и гранит виси оригинална картина на Дейвид Оника. Платното е с размери два на метър и половина и представлява портрет ан гола жена, издържан предимно в убити сиви и масленозелени тонове. Жената седи на шезлонг и гледа Ем Ти Ви на фона на марсиански пейзаж - бляскава морава пустиня, из която са пръснати мъртви, изкормени риби и парчета от строшени сребъни чинии, образуващи полукръга на изгряващото слънце над жълтата глава на жената, и всичко това - в черна алуминиева рамка.
Насреща има дълъг бял диван и телевизор 'Тошиба' с осемдесетсантиметров екран, с висока контрастна и разделителна способност, с отделен шкаф за видеопапарат, снабден със свръхмодерна електронна система НЕК за наслагване на образи; озвучаването става с вградени говорители и петватов лицев усилвател за всеки канал. В стъклената кутия под телевизора се мъдри видеоапарат 'Тошиба' - суперкачествена машина от типа 'Бета' с вградено устройство за смесване, включващо и възможност за надписи с осемстранична памет, широколентови глави за запис и възпроизвеждане и настройка за автоматичен запис на осем предавания за три седмици напред.
Във всеки един от ъглите на хола стои по една ветроупорна халогенна лампа. Тънки бели венециански щори покриват и осемте прозореца, опиращи в пода и тавана. Пред дивана има масичка за кафе от "Търчън' със стъклен плот и дъбови крака. Въпреки че не пуша, на нея са поставени кристални пепелници оф "Фортунов', около които са подредени стъклени фигурки на животни от "Щойбен'. До музикалния шкаф 'Вурлицер' е концертният роял 'Болдуин' от черен абанос. Подът на целия апартамент е покрит с бял дъбов паркет, полиран с безцветен лак.
В другия край на стаята до писалището и плетената кошница за вестници и списания от "Джио Понти" има цялостна уредба 'Сансуи"(компактдиск, дек, тунер и усилвател) с високи два метра тонколони 'Дънтек Совърейн 2001" в кутии от бразилско палисандрово дърво.
Ниско легло на матраци върху дъбова маса заема средата на спалнята. До стената стои телевизор 'Панасоник' с осемдесет и пет сантиметров плосък екран и стереозвук, а в стъклената витрина под него има видеомагнетофон 'Тошиба'. Не съм сигурен дали електронният будилник "Сони" е точен и затова се надигам и се взирам в мигащите цифри на лицевия панел на видеото, после взимам телефона-слушалка 'Еторе Сотсас' от стъклено-металното нощно шкафче до леглото и набирам номера на телефонна служба 'Точно време'.
В единия ъгъл има стоманено-дървен стол с кремава кожена тапицерия, дело на дизайнера Ерик Маркус, а в другия - стол от специално огънат шперплат.
Килим от 'Мод Сиена' в бежово и бяло с черни точки покрива по-голямата част от пода. Едната стена е изцяло заета от четирикрилен, необикновено лъскав гардероб от махагон. В леглото съм с копринена пижама 'Ралф Лоран", а като ставам, навличам отколешен червен халат от индийска вълна и отивам в банята.

"Американски психар" ли е това?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Докато пикая, правя опит да видя подпухналото си отражение в огледалото, което покрива бейзболен плакат, закачен над тоалетната. След това навличам боксьорски шорти от 'Ралф Лоран' с монограм и пуловер 'Феър Айл' и нахлузвам копринени чехли 'Енрико Идолин' на точици, връзвам си найлонова торбичка с лед на лицето и започвам сутрешните упражнения за разпускане. После заставам в банята пред хромо-акрилния умивалник 'Уошмобил', снабден с поставка за сапуна, халка за чаша и хоризонтални пръчки за кърпите - купих го от 'Хейстингс Тайл', за да го ползвам, докато се шлифоват с пясък мраморните умивалници, които поръчах от Финландия, - и се взирам в огледалото, откъдето наднича отражението на лицето ми, все още с найлоновата торбичка за лед на него. В метална неръждаема чаша отливам малко почистващ препарат 'Плакс" и около половин минута плакна устата си. Изстисквам паста 'Рембранд' върху четката с дръжка, имитация на костенуркова черупка и започвам да търкам зъбите си (с твърде лош вкус от снощи, за да лъснат идеално, а може и да съм ги мил, преди да си легна), и да ги плакна с 'Листерин'. След товая проверявам ръцете си и поизтърквам ноктите с пиличка.
Свалям торбичката лед от лицето си и го почиствам с лосион, преди да го намажа с билкова маска за лице, която държа десет минути, докато проверявам ноктите на краката си. Тогава използвам лъскачката за зъби 'Пробрайт', а после и другата - 'Интерплак", която върти четките с 4200 оборота в минута и сменя посоката на въртене четиридесет и шест пъти в секунда; по-дългата четка почиства между зъбите и масажира венците, а по-късата лъсва емайла на зъбите. Още веднъж изплаквам устата си - този път със 'Сепакол". Измивам маската на лицето с ментов разтвор.

на пльоснатият кич
без грам техническа познаваемост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом изляза изпод душа и се изтрия с хавлията, навличам пак боксьорските шорти 'Ралф Лоран', но преди да взема самобръсначката 'Мус-А" и крема за бръснене "Пур Ом', около две минути държа върху лицето си нагорещен пешкир, за да омекнат и най-твърдите косъмчета от брадата. После задължително се намазвам с накисващ препарат (предпочитам 'Клиник") и го оставям за около минута да попие. Може да се изплакне, но може да се остави и върху него да се нанесе кремът за бръснене (за предпочитане с четка, омекотяваща косъма), което, както установих, улеснява бръсненето. Това не позволява на пяната да засъхне и намалява триенето между кожата и ножчето. Преди да започне бръсненето, самобръсначката трябва да се накисне в гореща вода, а след това - да се движи по посока на косъма с лек натиск върху кожата. Край ушите и около брадичката се оставя за най-накрая, защото там космите са по-твърди и им трябва повече време да омекнат. Самобръсначката се изплаква и изтръсква добре, за да няма по нея вода. Когато свърши бръсненето, лицето се наплисква обилно със студена вода, за да не остане по него пяна. За предпочитане е да се използва лосион за след бръснене с ниско съдържание на спирт. В никакъв случай одеколон, защото високият му спиртен градус изсушава кожата й я състарява. Добре е лицето да се почисти с памуче, напоено с препарат за унищожаване на бактериите без спирт. Най-накрая се нанася омекотител за кожа. Лицето се наплисква с вода, преди да се намаже с омекотяващ лосион, който задържа влагата. След това се нанася 'Гел Апезан', също производство на 'Пур Ом', който много добре успокоява кожата. Ако лицето е сухо и по него останат бели люспи (което придава състарен вид), трябва да се използва почистващ лосион, който измива люспите и прави кожата по-нежна, пък и потъмнява цвета й.
За подмладяване на кожата използвам балсам 'Бом Дезьо" и още един защитен лосион.

;)

I live in the American Gardens building on West 81st street. My name is P.B. I'm 27 years old. I believe in taking care of myself, and a balanced diet and a rigorous exercise routine. In the morning, if my face is a little puffy, I'll put on an ice pack while doing my stomach crunches. I can do a thousand now. After I remove the ice pack, I use a deep pore cleanser lotion. In the shower, I use a water activated gel cleanser. Then a honey almond body scrub. And on the face, an exfoliating gel scrub. Then apply an herb mint facial mask, which I leave on for 10 minutes while I prepare the rest of my routine. I always use an aftershave lotion with little or no alcohol, because alcohol dries your face out and makes you look older. Then moisturizer, then an anti-aging eye balm followed by a final moisturizing protective lotion. There is an idea of a Patrick Bateman, some kind of abstraction, but there is no real me. Only an entity, something illusory. And though I can hide my cold gaze, and you can shake my hand and feel flesh gripping yours and maybe you can even sense our life styles are probably comparable, I simply am not there.

p.s.
читателят си личи :)

Do you like Phil Collins? I've been a big Genesis fan ever since the release of their 1980 album, Duke. Before that, I really didn't understand any of their work. Too artsy, too intellectual. It was on Duke where, uh, Phil Collins' presence became more apparent. I think Invisible Touch was the group's undisputed masterpiece. It's an epic meditation on intangibility. At the same time, it deepens and enriches the meaning of the preceding three albums. Christy, take off your robe. Listen to the brilliant ensemble playing of Banks, Collins and Rutherford. You can practically hear every nuance of every instrument. Sabrina, remove your dress. In terms of lyrical craftsmanship, the sheer songwriting, this album hits a new peak of professionalism. Sabrina, why don't you, uh, dance a little. Take the lyrics to Land of Confusion. In this song, Phil Collins addresses the problems of abusive political authority. In Too Deep is the most moving pop song of the 1980s, about monogamy and commitment. The song is extremely uplifting. Their lyrics are as positive and affirmative as, uh, anything I've heard in rock. Christy, get down on your knees so Sabrina can see your ass. Phil Collins' solo career seems to be more commercial and therefore more satisfying, in a narrower way. Especially songs like In the Air Tonight and, uh, Against All Odds. Sabrina, don't just stare at it, eat it. But I also think Phil Collins works best within the confines of the group, than as a solo artist, and I stress the word artist. This is Sussudio, a great, great song, a personal favorite.

"В дневната ми стая има едно голямо огледало. То е закачено на гърба на
библиотечните лавици‚ които гледат към спалнята ми. Така са разделени тези
две помещения.
Не обичам погледи‚ които пълзят по гръбчетата на книгите ми – те сякаш
пълзят по мене.
Огледалото е много голямо – два метра и двайсет сантиметра на метър и
седемдесет и е положено с дългата си страна надолу.
Щях безмалко да кажа "стена" вместо "страна"‚ а стени огледалата не е
предвидено да имат. Но това огледало само по себе си играе роля на стена.
Всеки ден минавам стотици пъти пред огледалото. Даже престанах да
забелязвам‚ че го има. Но когато седя в креслото си и погледна напред‚ леко вляво и нагоре – виждам картината‚ закачена на стената – това е едно дете с празни очи‚ което свири на свирка.
Картината е зелена и понякога дори без да гледам натам чувам свирката.
Рядко поглеждам към картината направо‚ без огледалото помежду ни‚ защото и бездруго зная‚ че тя си е там и няма къде да отиде.

Я, какво казах – огледалото помежду ни? Не е вярно това‚ ние сме от едната
страна на огледалото‚ но се гледаме през него... Огледалото не е помежду
ни с тази картина‚ а е между мене и книгите.
Когато отида зад гърба на огледалото – отивам при книгите и мога да ги
докосна.
В огледалото човек може да докосне единствено собствените си пръсти.

И така – аз рядко забелязвам това огледало в дните си.
Много пъти‚ когато ми се стори‚ че съм правя някаква грешка‚ ми се ще да се видя‚ за да разбера как изглежда човек‚ който е сгрешил‚ но в нито един от тези случаи не се досещам да застана пред това огледало.
То е стена‚ а не прозорец.
Тогава заставам пред прозореца‚ който гледа към вътрешния двор.
В двора понякога играят деца‚ друг път е пуст и само смешният човек‚ нарисуван на таблото на баскетболния кош се усмихва ей така, на никого.
Интересен двор‚ пълен само с тази усмивка и с няколко дървета.
По покривите на гаражите отсреща лежат и се разхождат ту котки‚ ту гълъби.
Никога заедно.

Но и през прозореца не мога да видя онова огледало‚ в което като погледна - да видя себе си.
Така преминавам през нещата от дните‚ а те преминават през мене.
Ние сме магистрали едно за друго‚ всяка от които пресича другата или минава по нея.
Друг път – страничен – като че ли няма‚ освен тънката пътечка на сънищата. Но сънят бяга‚ а и не стигаш до никъде‚ когато вървиш по тази пътечка.

Не за първи път мисля за това.Следващ път може би пак ще говоря за същото‚ защото то така и така си е едно и също.
Само датите се менят‚ а времето остава. не зная как да обясня това‚ а и никому не е нужно.

Огледалото вътре мене е обърнато към стената‚ а гръб то няма. Така че неопакованите в книги мисли няма къде да се скрият и мога да лазя с поглед по тях през цялото време.
Те са си мои мисли‚ но като че не искат това да е така и се гърчат под

погледа ми.
Това ме смущава и аз се опитвам да отвърна поглед от тях‚ но това е трудно да стане.

Понякога обаче става.

Тогава е много тъмно‚ страшно и ужасно самотно. За всички вътре в мене...
Страхувам се от страха‚ от тъмното и от себе си и не ми е приятно да съм там.
Никой не е обръщал онова огледало‚ то просто си е така‚ защото ... защото.... винаги има много повече "защо"‚ отколкото "защото"‚ а аз мамя себе си ако твърдя‚ че всяко "защо" си има "защото", както се опитвам да правя понякога.

Не нарочно."