параметрите на тази проблемна ситуация са представяни по много начини:
класации за най-добрите книги в определен жанр, хипотетично питане коя е книгата, която бихте си взели на самотен остров, ако имате право само на една, кои са книгите, които са променили живота ви и т.н. Някои казват, че въобще е тъпо да се мисли в тази посока, излолиращо, нереалистично. Но случайно се натъкнах на една нейна вариация, която не е за подценяване, тъй като едновременно допълва и отрича наивността й, т.е. деконструира я:

В едно интервю с Дерида, включено в документалния филм за него, интервюиращият го пита в момента когато френския философ го развежда из домашната си библиотека: "Чел ли сте всички тези книги?"
"Не" отвръща Дерида с насмешка, "само четири от тях, но ги четох много, много внимателно."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от блa_блa_блa на 24.10.05 20:19.

чакай да помисля

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хаха, това беше хитро!
При мен понякога се получава нещо подобно: от прекалено много четене, не мога да си спомня важни подробности, когато се наложи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами преди два дни тук в клуба бяхме свидетели на това как с нищо на този свят не бива да се прекалява
дори с хубави неща като четенето
/няма да споменавам името с деформации/

Хм?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Буквално на самотен остров и по пътя ...
съм си взел единствено "Семейство Глас" на Дж.Селинджър
Едиствената книга на хартия, която имам в момента ..

Преди доста време тук из клуба някой беше пуснал постинга,
че трябва да прочетеш 500 (може и да не беше точно тази цифрата),
книги, за да откриеш 5, които е трябвало да прочетеш.
Общо взето всичко опира до това какво влагаш в понятието "четене",
щото може да има сума ти значения тази дума.
Обаче подобни теми ми е трудно да дискутирам онлайн,
губи ми се част от комуникацията, да ви кажа...

Е, това е рационалният читател: той чете, за да деконструира прочетеното. Има и други типове читатели: аз например съм читател-хедонист, чета, за да се наслаждавам, понякога и по задължение, но даже не го броя за четене. Четенето е като сексът: един обладава, друг се вживява в другия (или в образ, в който иска другия да повярва), трети се отпуска и се наслаждава :)

Цитат с елементи на перифраза:
"Под дюшека намерих парче от вестник. Беше част от криминалната хроника. Един чех, забогатял след 25 години в емиграция, се върнал в родния си град, където майка му и сестра му имали хотел. Не го познали и той решил да си направи шега. Показал им парите, но не им казал кой е. През нощта майката и дъщерята го убили с чук, за да вземат парите. Препрочетох тази история много пъти".
А. Камю, Чужденецът

Какво искам да кажа:
Че Дерида не казва цялата истина.
Че внимателното прочитане понякога е въпрос на случайност.

В едно интервю Том Форд (май беше той) казва:
- Няма амбициозен дизайнер, който да не е разпорил поне едно сако на Ив Сен Лоран (за да види как е ушито).

П.П. Днес явно ми е цитатен ден, но пък хубавото е, че свършва :)