Кои книги не сте успявали да дочетете, защото са ви били скучни, изнервящи и т.н? Моят списък:
1. "Параграф 22" - 3 опита, всеки път докъм 20 страница
2. "Последното изкушение" на Никос Казандзакис
3. "Тропика на рака"
4. "Фортуната и Хасинта - 2 опита, максимум до 80 страница
"Одисей" хич не я и почвам....
А, "По пътя" я изчетох на инат, но и тя ми е непоносима

hormonally yours

всичко на Лев Толстой, Балзак и особено Юго.

буааааххххх!

1."Панаир на суетата". Един опит, преди три-четири години. Стигнах някъде до двайсета страница.Страх ме е да опитам отново.
2."Човешкият фактор" на Греъм Грийн. Пак преди няколко години, май я зарязах по-бързо и от "Панаир на суетата". Втори опит няма да има. Може да е имало и други такива книги, но засега не се сещам. Ако се сетя, ще допълня списъка.
Иначе от тези, които споменаваш, съм чела "Параграф 22" и "По пътя". "По пътя" не беше чак толкова зле.

Oh,tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

пионерския устав

всички книги за как да бъдем по-успешни, да променим живота си, да манипулираме баба си, стайното мушкато, шефа, партньорите и децата си

книгите от библиотеки тип "арлекин" - чак симпатични ми стават тези, които подбират такъв вид текстове за издаване. горките хора, по цели дни затънали като "златарите" с големите оранжеви коли-цистерни, с дебел маркуч...

"мечо пух"

разни дидактики

кавърверсии - много ме дразнят. в това чекмедже слагам и следващи по-лоши преводи на нещо

"американска трагедия", драйзър
"немили недраги", вазов
"унижените и оскърбените", достоевски.
всъщност, последният целият е трудно поносим, но се напънах и изчетох 'идиот', 'престъпление и наказание', 'братя карамазови' и 'бели нощи'.
'дядо горио' на балзак също ми се опъна, но като тийейджър човек е по-непредубеден.

изключват се книгите, които човек никога не е започвал да чете, предполагам.

верно, "Братя Карамазови" и аз съм я почвала

hormonally yours

Разрешаваш ли да разширя темата ти с въпрос за книгите, които бихте прочели повече от веднъж?
Така ще се оформят две крайности - непоносими и страхотни книги. И без това клубът обича контрастите и колизиите...:)

едно тлъсто романче на Мелвил, еми не мога, въпреки че други негови неща съм гълтала наведнъж....
но аз имам друга теория по въпроса - ако една книга "не ми позволява" да я дочета - значи не и е дошло времето. нямам съответния ресурс, опит или поглед за живота, за да ми е интересна, може и никога да не ги придобия.

Има добри и лоши хора, от лошите се отказваме, с добрите сме добри...

е, чак пък "страхотни".. : )
неведнъж се случва човек да чете някоя книга повече от веднъж. кога защото му е допаднала, кога - за да се разбере със себе си по-добре какво и как го е разбрал...
четенето за пореден път на нещо вече четено зависи освен от много други неща и от настроението.
има и друго - вече се спомена из клуба тези дни - когато човек чете, съотношението между "чел" и "прочел" е ... интересно и показателно : )