параметрите на тази проблемна ситуация са представяни по много начини:
класации за най-добрите книги в определен жанр, хипотетично питане коя е книгата, която бихте си взели на самотен остров, ако имате право само на една, кои са книгите, които са променили живота ви и т.н. Някои казват, че въобще е тъпо да се мисли в тази посока, излолиращо, нереалистично. Но случайно се натъкнах на една нейна вариация, която не е за подценяване, тъй като едновременно допълва и отрича наивността й, т.е. деконструира я:

В едно интервю с Дерида, включено в документалния филм за него, интервюиращият го пита в момента когато френския философ го развежда из домашната си библиотека: "Чел ли сте всички тези книги?"
"Не" отвръща Дерида с насмешка, "само четири от тях, но ги четох много, много внимателно."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от блa_блa_блa на 24.10.05 20:19.

чакай да помисля

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хаха, това беше хитро!
При мен понякога се получава нещо подобно: от прекалено много четене, не мога да си спомня важни подробности, когато се наложи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами преди два дни тук в клуба бяхме свидетели на това как с нищо на този свят не бива да се прекалява
дори с хубави неща като четенето
/няма да споменавам името с деформации/

Хм?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Буквално на самотен остров и по пътя ...
съм си взел единствено "Семейство Глас" на Дж.Селинджър
Едиствената книга на хартия, която имам в момента ..

Преди доста време тук из клуба някой беше пуснал постинга,
че трябва да прочетеш 500 (може и да не беше точно тази цифрата),
книги, за да откриеш 5, които е трябвало да прочетеш.
Общо взето всичко опира до това какво влагаш в понятието "четене",
щото може да има сума ти значения тази дума.
Обаче подобни теми ми е трудно да дискутирам онлайн,
губи ми се част от комуникацията, да ви кажа...

Е, това е рационалният читател: той чете, за да деконструира прочетеното. Има и други типове читатели: аз например съм читател-хедонист, чета, за да се наслаждавам, понякога и по задължение, но даже не го броя за четене. Четенето е като сексът: един обладава, друг се вживява в другия (или в образ, в който иска другия да повярва), трети се отпуска и се наслаждава :)

Цитат с елементи на перифраза:
"Под дюшека намерих парче от вестник. Беше част от криминалната хроника. Един чех, забогатял след 25 години в емиграция, се върнал в родния си град, където майка му и сестра му имали хотел. Не го познали и той решил да си направи шега. Показал им парите, но не им казал кой е. През нощта майката и дъщерята го убили с чук, за да вземат парите. Препрочетох тази история много пъти".
А. Камю, Чужденецът

Какво искам да кажа:
Че Дерида не казва цялата истина.
Че внимателното прочитане понякога е въпрос на случайност.

В едно интервю Том Форд (май беше той) казва:
- Няма амбициозен дизайнер, който да не е разпорил поне едно сако на Ив Сен Лоран (за да види как е ушито).

П.П. Днес явно ми е цитатен ден, но пък хубавото е, че свършва :)

като във вица за японците дето търсели къде е чипа в кавала на Теодоси Спасов

между другото и си мислих нещо сходно:
може би въпросните 4 книги са тези, които би искал той да е написал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина това е добра посока за интерпретация на насмешливото откровение, защото, разбира се, няма какво да се хващаме за буквалното значение на "прочел съм само 4 книги". Преди да мога напълно да осъществя акта на еднолично четене, трябва да съм изградил и усвоил системата на текстово съотнасяне; с други думи: преди да мога да ПРОчета една книга трябва да съм чел много други.

ПП: в тая връзка е редно да се поправя - по-уместно е да преведем репликата на Дерида като "прочел съм само...", а не "чел"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

извън шегата,
споменава ли кои?

Не съм сигурна дали има връзка с темата, но какво ми се случи днес:
Отивам да си купя кн. 3 на Съвременник и какво да видя - поместили един разказ, който го имаше преди време в един стар брой на същото списание и ми стана гадно, че редакцията така ме подценява и се отказах, но пък си спестих 10 лева.
На какво станах жертва в случая? На внимателния си някогашен прочит или на способността за запомняне, която в една друга тема беше негативно обсъждана като зубрене?
Компенсаторно реших да си купя нещо друго и първият ми избор беше стихосбирката на Стефан Иванов (а.к.а. Сив?) "Гинсбърг срещу Буковски в публиката", за да мога да му пускам тук произволни цитати и да го питам какво е искал да каже с точно това, но благородството на характера надделя над киселото ми настроение. Пък той и без това нямаше да ми отговори. После какво имаше... два романа с главни герои евреи - твърде много за един рафт. "Торта Веселие" дето тук ни убеждаваха да я четем - с отвратителна корица със захарни розички (много буквално), "Мона и Магелан" - "за едно пътуване към любовта и себе си" - аман от клишета, Жанина Драгостинова (и тя прописала книги). Предсказуемо си излязох с празни ръце, което ме отпраща към анкетата някъде тук в клуба "Какви книги обичате да четете" и ще заградя отговора "своите", а поради липса на такива ще пиша тук постинги и ще се конкурирам с бла-бла-бла по продуктивност :)
Мерси за вниманието :)

моля, пак заповядай

колко струва сега един съвременник? аз се чудех кой будала още си го купува, при положение, че публикуват толкова много бг и изт. ев. глупости
още повече се чудех кой балък ще даде и 50 стинки за отделна книга на бг автор,
казвам го съвсем откровено; ето днес се разхождах из сф книжарници, даже за пръв път се качих до оранж (ебати многото стълби + нищо ценно, повече не стъпвам там), купих си две (естествено на западни автори) книги, погледнах кръвнишки един братат олигофрен дет ми е застанал пред западната философия, държи Дельоз и се чуди дали да си го купи все едно може да разбере и дума селинджъра му със селинджър(брадатковците под ножа!) и случайно гледам някакво грозновато момиче заинтересовано разглежда секцията с бг литка - толкова се учудих, че има такива хора, че замалко да я заговоря и да я питам "Откъв зор!!", ама не посмях, за да не помисли, че я свалям(а тя по-грозна и от селявндурките в картините на димитър майсторов - доктора, самоковеца или както се казваше там)

сигурно ще ми се сърдиш, просто съм откровен, щото ти така хубаво сподели и аз да не съм капо; да го духат несподелящите!
иначе съм сигурен, че вие - и ти и онова момиче и всички любители на съвременното бг творчество - си имате някаква много сложна и неразбираема причина, за да може профан като мен да я разбере

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

едва ли има една чак толкова сложна и неразбираема причината хората да четат българска литература; по-скоро са множество, прости такива. например:

1. криворазбран патриотизъм (най-нелепата)
2. научен интерес, любознателност, поддържане на добра информираност (най-разбираемата)
3. обикновено любопитство (само че за целта не е нужно да си купуват книгата, могат да прочетат пет-шест изречения от нея на място)
4. достъпност (кората предпочитат да четат неща, които са разбираеми за тях)
5. други (мързи ме)

заслужава ли си? за мен само по точка 2.

само че:

четенето на българска литература гълта твърде много време, което може да бъде вложено в поддържане на добра информираност в други по-ценни сфери.

естествено налице са и научни сфери, които могат да се засегнат пълноценно само от български автори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"съвременник" беше добро списание, докато нямаше нищо друго: в царството на слепите и едноокият е цар.
сега минава през различни етапи на комерсиализация, опитвайки се да улавя обществените настроения и да предлага според тях. резултатът е виден:
популистично бла-бла,
свръхкомпенсация на балканския комплекс за малоценност
и руски пляски.

дръжте ми дискурса.

например?

Много хубаво разказваш. Сякаш моя ден, защото вчера по обяд скитах по книжарници, за да си купя "Сбъркан" на Бъроуз... Все още нямам впечатления от нея освен няколкото правописни грешки още в предговора...
Купих си и "Съвременник". Изненадата е Здравка Евтимова, за която бях останала с впечатление, че пише даже суховато. Романът в този брой на списанието обаче ме зашемети чак, още съм в началото... Освен това имаше два или три разказа, които никак, ама никак не са лоши. Жанина пише страхотна, за мен, проза. Историите й не са чак толкова хубави, колкото разказите и особено "Подир опашката на котката".

Acropolis adieu

Редактирано от yф на 27.10.05 21:36.

Aз си пазя 4 броя на съвременник някъде от 97-8 година и има хубави работи, ама те така или иначе после се издават и отделно - романите, разказите, статиите в тематични сборници, ...
харесваше ми, че има добро съчетаване между жанровете и наистина ценни колекции с визуално изкуство (съвременна живопис и фотография); само че редакторите на този иначе сполучливо замислен рastiche винаги се чувстват длъжни да го натъпчат и с източно европейски буренак

абе майната им! - и да имах пари не бих си го купил, щото има опасност така макар и незначително да съм спонсорирал ония безработни некадърни келемета - хартистите и цялата културтрегерска паплач в бг, само да си направя кредитна карта за амазон и ще видят те - даже и преводна западна литка няма да помирисвам, само ориджиналец

Между другото, кога най-сетне ще спрат да фърцат тази некачествена тоалетна хартия - в-к култура? нали уж нещо пискаха?
да земе ония дето пише ревютата на нови западни издания (единственото ценно там) да ги издава на безплатна брошурка, която да раздават в книжарниците и толкоз

ПП: така разравям трупа на оная прословута тема дето я пусна за кьосев, боза; работата е там, че колкото повече чета оригиналните творби на западните спецове (не че ги разбирам на хиляда промила), толкова повече се дразня колко некадърно са преписвали бг подражателите им...

представи си всички пари, които са отишли за да се спонсорира преписвачеството им да бяха отишли за превеждане или директна дистрибуция на оригиналите; ех...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не казва

то иначе се губи ефекта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

45 години натикване на културата в кучи гъз и възпроизводство до пълно изтъпяване на идейно-издържани селяндурско-работнически (латино)сериали.
КОЙ да превежда запада и КАК?! та нали всичко освен несъществуващата вагина на колкозничката-героиня-тъкачка-многомашиничка беше упадъчно буржоазно течение?!

пазя си една книжка, библиотека за ученика, софия 1985; дори в странство съм си я занесла да й се радвам. съдържа нЕкои български поети символисти - това добре. но отзад е изтипосан следният речник, целящ да просвети относно световната култура подрастващите строители на светлото бъдеще:

АКМЕИЗЪМ: Упадъчно буржоазно дворянско течение в руската литература от началото на ХХ век, издигнало в култ лозунга 'изкуство за изкуството', а творчеството си - връх (акме) на художествената правда.

ИМАЖИНИЗЪМ: Упадъчно литературно направление, което смята богатството на словестните образи за най-важното в поезията

ДАДАИЗЪМ: Упадъчно формалистично течение в литературата и живописта на Западна Европа по време на Първата световна война, просъществувало до към 1924 г. Неговите привърженици уж се стремят към 'детска' простота, но стигат до пълна безпринципност в изкуството, затова в поезията си служат с безсмислен набор на думи, а в живопистта - с безпредметно смесване на линии и цветове.

ЕКСПРЕСИОНИЗЪМ: Упадъчно направление в западноевропейското изкуство и литература в началото на ХХ век, което схваща външния свят само като средство за изразяване на субективното състояние на човека. В основата на експресионизма стои отчаянието и обезверяването на индивида от буржоазната действителност.

ПАРНАСИЗЪМ: Упадъчно литературно направление във Франция от ХIХ век, което издига в култ т.нар. чисто изкуство.

ФУТУРИЗЪМ: Формалистично течение в литературата и изкуството, създадено в началото на ХХ век и обосновано от италианския поет Ф. Марконети. Отрича художественото наследство, културата и морала на миналото и съвременността. В литературата отрича канона на каквато и да било поезия, съдържанието и обективния смисъл на думите, разрушава синтаксиса и по този начи8н търси да създаде емоционално въздействие. В живописта се старае да предаде предметите в движение затова често рисува хора с по няколко ръце и крака, съчетава линии и петна и т.н. В скулптурата футуристите се стараят да предадат светлината и лъчите, като си служат с тенеке, стъкло, жица, тел, картон и пр., като създават безсмислени образи.

гот, а? мазна селска чикия.

като чета нЕкои клубни образи си мисля, че за съжаление комунизЪмът е неизтребим.

Според мен пък не е виновно само миналото, а че тези преписвачи, които имам пред вид прекалено много го драматизират.
Добър пример за това е реакцията на Дерида от конференцията в София преди 4 години:

След като чу трите текста [от третия ден, посветен на "Призразите на Маркс"], Дерида подчерта, че в първите два дни се учудвал колко близки сме, докато в третия се учудил колко сме далеч едни от други. Трябва, сподели той, да се извърши още много работа, докато се срещнем и разберем, защото първите два доклада, сравнени с третия, показали колко различно мислим. Ние, французите, трябва да се научим да ви разбираме. Трябва усилие от двете страни. Защото в първите два дни се чувствах почти в Париж, докато в третия разстоянието се увеличи до максималност.
(

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

пропуснах да ти отговоря за в. култура:
нямам идея, понякога е трудно да следя какво става в България.

постингът ми касаеше основно липсата на преводи.
за другото - пак са много причините.

позволяваш ли личен въпрос?
останала съм с впечатление, че много цениш/харесваш дерида. защо?

О, изобщо не ти се сърдя, защото нали сме тук, за да си споделяме? :) А пък само с "да, и аз така", разговор не става.
Защо чета бълг. лит? Ще се възползвам от систематизацията на Боза К., че е хубава и лесна за работа и ще посоча веднага 4 (достъпност) и 2 (информираност). Достъпността ще я прекръстя на "комфорт" - сигурността, че винаги знаеш за какво става въпрос - хубаво/лошо, няма значение. После идва 2, че като ти е лесно разбираемо, нищо не ти пречи да се информираш (тук нямам претенциите за пълна информираност, защото пък никой не ме кара да чета всичко). Ще добавя и слаб елемент на мазохизъм (нещо като да ти е възпален венецът и ти периодично да го натискаш, за да провериш, че болката е още там, но понеже не е толкова силна, нямаш много против). Искам да кажа, че след прочетена поредна бълг. книга най-често си казваш (аз си казвам), че май пак нищо ново, но това не пречи след време да посегнеш към следващата. Лошото на българското лит. пространство е, че е много тясно и пишещите худ. неща обикновено се занимават и с друг вид писане, имат и публични изяви и впечатленията за написаното постоянно се смесват с впечатленията за личността, а това влияе върху отношенинето ти към написаното. А пък и те помежду си си влияят, сигурно няма друг начин и нещата доста си приличат, но пък сигурно така се създава обликът на националните литератури по принцип :)
Да кажа и за Съвременник-а - в момента струва 10 лв, което го намирам за нечестно, защото миналата година струваше 8. Но пък получаваш n в едно, също като Ариел-Ленор и Хед-енд-шоулдърс ;) Чувствата ми към него са смесени, в стари броеве има неща, които впоследствие са добили голяма популярност в Бг и се споменават дори в този клуб, което говори да добра селекция, според мен, но за последните 2 години го намирам за доста консервативен. Вярно, никога не е имал претенциите да отразява литературния експеримент, но вече залага прекалено много на познатото - за 5 броя 2 пъти Ханиф Курейши и Здравка Евтимова (повторенията, които съм запомнила) - не съм съгласна. И повторението, заради което започнах цялото това излияние - "Играта на Ан" (старата версия на заглавието "Играта на Ана") на льо Клезио. Освен, че е повторение, е и писано много отдавна, което ме подразни допълнително.
Но пък сигурно е трудно да се правят литературни списания, какво друго да кажа в заключение :)

На Здр. Евтимова съм чела разкази и винаги ми е оставяла едно тягостно усещане. Като цяло имам впечатлението, че я привлича несправедливостта и минорната страна на живота, а пък аз искам да чета за разни ведри неща, макар и не непременно кавалери и дамички под цъфнали ябълки и тропически заливи на залез :) Което пък, от друга страна, не е никаква оценка за белетрестичните й качества.
На Ж. Драгостинова съм чела статии - много добросъвестно написани от културен и образован човек, много прилежни и с желание за обективност. И само един разказ - за едно семейство, което спечелило голямата награда от някаква ТВ игра - вечеря в ресторант, и как не им понесла връхлетялата ги слава. И той така написан - по всички правила и на актуална тема, но някак си не ме грабна. Затова се и учудих като видях, че има издадена книга. Но пак ще повторя, че ми се вкисна настроението и сигурно съм предубедена.

жалко. жалко за интервюиращия, който не го е попитал :)

Да, несправедливостта - има нещо такова.

Помня онзи разказ на Ж. Др. И ми се стори малко злободневен даже. Книгата й всъщност е сборник на интервюта с хора, публикувани в "Паралели" преди това.
А ей това е опашката на котката, едно време ми хареса много -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от yф на 29.10.05 09:56.

10 лв наиснина е много!

Всъщност аз не съм по принцип против локалната литература, напротив, колкото повече един бг разказ причлича на художествен етнографски протокол, толкова повече му се радвам, мразя абстракциите. Не мога да не призная, че има нужда от описваща на български български места и случки литература. Най-малкото това е фразеологична и стилистична помощ да разказваме себе си, защото, както убедително показва Рикьор, Азът е наративна конструкция.
Но аз лично не съм забелязъл такъв един чист реалист сред сегашните драскачи; даже откровено ме дразни, например, прехваления Георги Господинов, защото непрестанно в хода на художествените си работи изтъква колко е съвременен, възприемащ живота като наратив, колко е хубаво като споделяме разказите за себе си и т.н. А в истинския (минималистиен) реализъм такива абстракции не трябва да прозират. Текстът не трябва да подсказва възможните си начини на употреба. Тъкмо така е възможна автентичната му употреба като текст, а не като информационен медиум.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Текстът не трябва да подсказва възможните си начини на употреба.

---

българска история, славистика, тракология че дори и византология

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен авторовото присъствие е като 25-тия кадър - винаги оставя следа и умишлено се търси от лит. критика. Може би е по-удачно да се говори за по-дискретно и по-декларирано присъствие и кое на конкретния читател му допада повече. Принципно по-голямо безпристрастие и въздържание от самооценка предполагат документалните жанрове или пък неща, писани без мисълта, че някога ще бъдат четени от широка публика. Там няма очакване за оценка, което пък дава свобода за откровеност, която пък е вид обективност.
Когато целенасочено се пише за публика, мисля си аз, винаги съществува изкушението за самореклама, особено ако от писането ти зависи хляба, а в редки случаи и шампанското :) Може би трябва да си много, много талантлив, за да може талантът за прозрение да засенчи суетата и да създаде усещане за обективност.
А дали може една народност да разказва обективно за самата себе си... не знам. Понеже съм устроена да оставам при конкретните примери, попаднах на едни дневници на английски офицери/войници/придружаващи лица, писани по време на лагеруването им в България през Кримската война. В тях няма нито една лоша дума за видяното тук, но е казано по съвсем различен от нашия начин. Може би външният поглед е нещото, което ще ни научи да се измъкнем от собствените си клишета да разказваме за себе си. Уффф :) Не мога да пиша сложни и обобщени неща :)

националност и компетентност не са равнозначни.
могат да бъдат засегнати пълноценно от който и да било компетентен да пише по тях.

Като каза за Г. Госсподинов, колко се смятал за съвременен и т.н., се сетих да добавя нещо, което откровено много ме дразни и ми е тема - т.нар. модерност. Какво разбират под това употребяващите думата не знам и ще се радвам някой да ми обясни, защото аз не стигам по-далече от "тиражирана претенция". Оставам с впечатлението, че така оборотната модерност касае повече начина на живот на пишещите (city glam, естествено) и съдържа подсказки за препоръчителни теми, отколкото самия литературен продукт.
В другата крайност е пък групата на умишлено пишещите за "простички неща" - паркинсонови бабички, сополиви клошари и дрипави дядовци, повели мършава козичка на охлузено въженце.
Това беше емоционален поток без претенции за яснота на наратива :)

"колкозничката-героиня-тъкачка-многомашиничка..." - няма - и никога не е имала вагина!
наай-много да е имала дъъълбоки очи и пищна, развълнувана гръд...

простак, простак - но вече европеец!

пропусна думичката 'несъществуваща" :)

виж как си знам, че думата 'вагина' е далеч по-привлекателна за окото, отколкото заобикалящите я такива :))

което ми напомня нещо, сега ще го пусна в отделна тема :)

балканистика също

де юре- да, но както добре ни е известно, точно тези дисциплини са приоритетни тук, а не някъде другаде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

поетите и при някои преводачи.

Един "велик" съветски поет беше казал, че се заема с превода на други, само ако са вече казали на собств. си език нещо, кожето той е мислил, но не е успял/сетил да напише.

При някои преводачи-професионалисти е почти същото - взимат за превод само автори, които са ги изпреварили в казването на нещо.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

за поета - ок. но
за преводачите - чак пък.

преводачите.

Някои си избират един автор и цял живот него превеждат.

В. Петров - Шекспир
...
Вл. Зарков - Пратчет

Аз също съм превеждал на различни етапи от превръщането ми в стар, дебел и грозен Чандлър, А. Кларк, Булгаков, Рьорих и други, които много са ми харесвали по това време.
Малей, даже и бр. Стругацки съм превеждал...
Срам, сра-а-ам!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

ясно е, че по-приятно се превежда автор, който се харесва на преводача. ще кажеш, може би: любов трябва за тая работа. то за коя не трябва, но не е честият случай.

чудя се дали "честият случай" не е причината преводите да са с такова качество; говоря за художествената литература.
и то от позицията на консуматор.
понякога ( в честия, уви, случай) преводите са такива, че да ти се отчете.

Много права.

Но... такъв е животът и все по-такъв става.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

честият случай се дължи на неквалифицирани преводачи.
добрият преводач превежда добре и книга, която не му е 'симпатична'.

преводач може всичко.

Или... почти всичко, но това е вече друг въпрос.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!