виж, тази нощ ти зададох два прости въпроса.
първо те попитах:

защо се чувстваш длъжна "да направиш нещо" в този клуб?

защо ТИ искаш да направиш нещо, каквото и да е нещо.
не защо някой друг реагира на нещото, или нещата, които ти правиш, а защо
ти искаш да "направиш нещо".
на този въпрос два пъти в две теми стигна до задънено, защото започна да ми обясняваш как на тебе ти реагират и защо, според тебе, правят каквото правят.

с други думи - аз те питам едно нещо - ти ми говориш за друго.
говориш ми за огледалото, докато аз те питам за тебе. не за образа ти в огледалото, не за материалите, от които е огледалото...

вторият ми въпрос, също пределно прост както беше и първият, се свеждаше до:

защо ти е необходимо да се занимаваш с всичките тези хора часове наред всеки ден, при това при положение, че (ти) си ги характеризирала като хора без възможности, предвидими, некачествени и т.н.?

този въпрос също, както виждаме, достигна до кьор сокак, защото ти отново ми заобяснява как "те не те разбират" - написала си го в по-предния си постинг над картинката и по-нататък си коментирала какви избори имат те.

както отново ясно се вижда - обсъждаш огледалото и някакъв образ в него, докато аз те питам простичко - какво ти, ТИ, а не "те".

- защо ти се чувстваш длъжна да правиш нещо тук
- защо ти е необходимо да се занимаваш по десет часа дневно с една, според тебе, предвидима, неинтелигентна, неинтересна тълпа от хора без възможности, неграмотна, чалгаджийска, скучна, хленчеща, неприятна и изобщо.

що за мазохизъм от твоя страна ?
или не е точно мазохизъм ...
това питам - какво е? на тебе какво ти е и ти защо?

опитай се, ако е във възможностите ти, да се концентрираш върху простите неща, за които те питам без (да го кажа за четвърти път днес) да привнасяш инерция от разговорите си с други хора.

бележки няма да ти пиша, защото не намирам за приемливо да сменям платформата на този разговор.

говорим си на различни езици явно.
не ме разбират не хората по принцип - опазил ме бог, а ти конкретно.

моите интереси тук са два:

1. литературен.
2. реакциите на хората.

при очевидна липса на 1 остава 2.

колко пъти трябва да напиша, че ви разглеждам от години, за да стане ясно, че го правя? дори написах и точно КАК ви разглеждам. обясних и неколкокрано, че за престоя си тук досега нямам непреднамерена реплика.

Боза Космата е образ. роля, който търпи развитие в зависимост от обратната връзка, която получавам. колкото повече отрицателен feedback срещам, толкова повече подсилвам онези характеристики на ролята, които го предизвикват. обикновено нямам време, но сега имах достатъчно, че да ускоря процеса. в стандартния случай го правя докато някой от провокираните не загуби контрол. след което губя интерес. понякога губя интерес и по-бързо.

механизмът е толкова прост, че и аз все още не съм си дала отговор защо умни хора, каквито все пак има тук, се хващат толкова лесно.

целта ми е изследователска.

сега ясно ли е?

ако не можеш да видиш заека, няма да ти го показвам повече.
сори.

защитаваш се от две неща:

1. от неприятни емоции - на лично ниво. защитната реакция е начин за справяне с дискомфорта. защо го изпитваш ти си знаеш, но причината си е в теб.

2. от loss of face, защото те четат и други хора и се опитваш да поддържаш образ, демек да не признаеш слабост или поражение, за да не изглеждаш зле в техните очи. един вид,

"вижте-колко-ми-е-весело-и-как-никак-не-се-връзвам,
-всъщност,-напротив,-играя-си,-сега-ще-ви-покажа-къф-джилезен-пич-съм,
-не-само-това,-на-път-съм-да-ви-разкрия-цялата-истина-за-
нещастната,-подтисната-и-страдаща-от-маниакална-депресия-Боза-Космата.
-е,-понеже-все-пак-трябва-да-го-играя-положителния-герой,-се-надявам- все-пак-тя,-горката,-да-не-страда-от-тежка-форма-на-същото.
-обаче-пък,-уверявам-ви-тя-никак-не-ме-интересува-всъщност,
-абе-на-кой-му-пука-за-нея, -ние-без-нея-идеално-си-можем-в-клуба,
-но-пък-не-мога-да-се-спра-да-се-занимавам-с-нея,-понеже-всъщност
-аз-никак-не-се-интересувам-,дааа"

само че ефектът е, че пишеш все по-големи глупости.
спряхме ли?

имам теория, която обяснява ситуацията.

при сравнително малка разлика в нивата на двама или повече души, изявите на единия от характера "към-всички", са причина за дразнене у другия или другите.

едва когато първият се откъсне достатъчно от всеобщото ниво, и от нивото на най-добрите след него, тогава той може да си позволи да доминира масово някакво пространство. неговото право ще бъде естествено признато.

например имаше един човек methodius (философия клуба в all.bg) - ако се разчетете ще разберете за какво говоря. (но забележете, че след време ми се изясни, че дори той е изпаднал в някакви стереотипи, чрез което започна да ми става дразнещ. не съм се обаждал естествено, защото не мога да имам неговия изказ и т.н.)

абсолютно същото наблюдение съм имал при преподаватели, колеги, и книги (за книгите - отношение към автора).

за бозата - това е основният проблем. трудно мога да си представя, че точно тя може да ме научи на нещо. наистина да ме научи, чрез мнение, чрез полезен източник, чрез разсъждение. при криле, окаян ястреб и някои други не е съвсем такава. но пак няма някой едиствен. признайте си хора, ако имаше, щеше да си проличи. :)

Не разбирам какво те кара да смяташ, че си по образована или с нещо по-креативна от останалите в клуба. Хайде малко по-ларж го раздавай, нормално е хората да не те приемат, след като постоянно влагаш снозходителни оценики. Ще си спестя разсъжденията можеш ли да си го позволиш.

1.Човешкият ресурс се проявява.
Не подценявай хората, това е остаряла позиция.

Тъй като аз съм от по-глупавичките /казвам го без грам ирония/, благодаря за по-лесничките обясненията.

2. От направените твърдения в елементарната ми птича глава /нямам птичи грип, споко/, назря този въпрос: защо ти трябва натрупване на какъвто и да е дразнител /спам, етц./, за да се стигне до агресивни реакции? Да не пишеш докторантура по темата?

3. Хората са достатъчно интелигентни, пак ти казвам. Пък и дори да не са, ти какво точно целиш, ако не да ги образоваш? Едва ли си толкова елементарна, за да хвърлиш камък и да гледаш как се избиват. Поне се надявам да не си.

4. Падаш ли си по садо-мазото? /това е извън контекста на дискусиите

Kогато ти влияеш на средата, средата влияе на теб. (точка)
Друг вариант няма. Няма. И на склад няма.
Да не вадя цитати от класици, че ще ме линчуват за нисък морал.

Не може години наред да зяпаш хора, да ги буташ с пръчка за да видиш дали ще подскочат...и да останеш хладно отстранен и напълно безпристрастен.

Впрочем, когато минавах по тия места преди време (две? три? години), Б.К. изглеждаше като някой, на когото просто му е забавно да пише тук. И аз бях някой, на когото просто му беше забавно да я чете.

Редактирано от Kp.(aвa) на 21.10.05 11:15.

тъй е.
преди две-три години беше забавно по един начин,
сега - по друг.
хората нямаше да бъдат бутани с пръчка,
ако се бяха държали нормално :)

добре де, от толкова години "експериментиране" по тукашните дирските клубове и по форумите по други големи наши портали, и изобщо - по форумите - не ти ли се избистри този "експеримент"?

наблюдаваш хората, казваш.
и аз наблюдавам как ги наблюдаваш : )

по всичките публични места, където съм те срещала, сценарият е един и същ от години.
има два варианта - кратък и разширен.
вторият вариант ти се удава рядко, така че и аз съм го наблюдавала рядко, когато участваш в провеждането му.

първи вариант - отиваш в някой форум, пускаш някакъв текст.
обикновено хората са склонни да кажат "здрасти" на ново лице - казват ти.
ти отвръщаш с усмихнато сръфване. което зависи от тематиката на клуба и включва няколко елемента, един от които е "всъщност сте доста тъпи, но коя съм аз, че да ви го казвам, а и да ви го кажа - все едно, защото сте елементарни и няма да разберете. усмивка. усмивка."
и после започват да ти доказват как не са, а ти почваш да им доказваш как са, после ти казват - не, ти си тъпа, а ти им казваш - не, вие сте елементарни и не реагирате, не се държите нормално.
после някой хваща лопатата и те изрива от мястото, а ти изчезваш с писъци, че всички са лоши, некултурни, простаци, не те разбират и пр. и пр.

колкото е по-розово някое кръгче и по на мехурчета, толкова по-кратко време трае този "експеримент".
дори да се намери някой "j's" или "Кликнете Т У К", или забравила съм ги вече по другите места какви бяха, който да тура по едно рамо на "експеримента", по... свои съображения ;)

"експериментът" се оказва кратък и по места, където хората се срещат виртуално по-скоро като допълнение на реалните си познанства, приятелства, професионални и др. връзки.
по такива места той трае максимум 1 ден и накрая пак си отиваш разстроена и разочарована.

кратък е и в среди, където много-много не си поплюват. ей на такива места ми е ставало жал да те гледам как те вземат за мезе и изфърчаш като тапа от марсилска бутила с писъци "простаци, простаци! сбогом!"

кратък е и в клюкарници, където ти често попадаш да цопнеш с двата крака в локвичката баш на най-големия интригант и само след малко, даже без да се усетиш какво става, биваш сдъвкана и изплюта.

тука се позадържа повечко.
хората, които посещават това място, не са обвързани помежду си, имат повече неща в главите си и по-широк кръгозор, ти самата имаш повече цитати "по топика" на клуба, които можеш да сервираш... и така нататък.
моделът обаче, макар и разтегнат във времето, е същият.
- намират се такива, които с дръжката на лопатата те целят по кухата манерка и се кефят като уцелят
- намират се такива, които объркват "интелигентен" (в известна степен) с "добър" (но неразбран)
- такива, които наистина недоумяват какво ти става и макар, че си направила всичко на което си способна, за да ги издразниш, се обръщат към тебе и ти предлагат помощ - те са "добрите", които знаят, че понякога "лош съм" означава "лошо ми е"
- такива, на които си искрено досадна и неприятна - те разделят "зная" от "съм"
- такива, на които им е интересно какво стаа изобщо и цъкат семки...
- и пр. и пр.
имаш си, разбира се, и мене ;)) в ролята на този, който не се обижда от нищо, не се разсейва, не говори "за друго", не се дразни от стиропор по стъкло, не се разконцентрира, внимава като задава въпроси и в отговорите , също така... : )

и какво, сега, с "експеримента" "ти"?

аз си имам изводи от него, които не се различават по нищо от изводите ми за други "твои" и на разни други хора "експерименти".
като нищо ще ти ги покажа, ако ти е интересно.

на мене ми е интересно какви са твоите резултати засега.