аз не се наемам да защитя тази теза понеже не познавам двата жанра в детайли. затова е поставено като въпрос. основният ми паралел е преиграването с емоции, а впечатленията ми са, представете си, от едни интеракции с феички. последните ми спомени за сапунка са от един кубински филм, който бил спечелил награда за сапунка на някакъв си фестивал някъде си. аз останах само 2 минути в салона, но те ми бяха достатъчни да направя една интересна аналогия. а именно, с какво преиграване започна тази сапунка (боже мой) като какво? но разбира се, като екшън филмите, които започват с най-голямата пукотевица, 'за да привлекат вниманието на зрителя' :) вие сте.

Някои фентъзита по обем на написаното действително имат нещо общо със сапунките. Приликите, поне според мен, свършват дотук.
Но! Все пак чета много повече фентъзи, отколкото гледам сапунки, или другояче казано: през времето, когато излъчват сапунки, чета фентъзи.
Фентъзитата, разбира се, не са изградени около феички. Те се появяват тук таме и не е задължително да са кротки мацки.

Май има известна прилика. И в сапунките и във фентъзито понякога трудно можеш да повчрваш, че могат да се случат такива събития

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

добре, аз ще слушам, защото не съм си направил домашното да имам компетентно мнение. :)

ще добавя само, че като премислих отново, открих, че аналогията ми не е толкова плоска, а може би значи че екшъните също са вид сапунка на която сме привикнали. ако някой се чувства уверен, нека да продължи с разсъждения в тази насока.

според нечие мнение, което се е загнездило в съзнанието ми, всяка творба първо учи своята аудидитория на вътрешната си структура и взаимовръзки. тази идея може да бъде пренесена върху цял жанр. но тогава може би при мен проблемът е внезапното потапяне в друг контекст и неразбиране на неговите така да се каже 'начални положения'.

не знам дали това е мой проблем, или е проблем на хората, които са потопени в дадения жанр, демонстрирайки тяхната неадекватност. което е същото като моя неадекватност при проста смяна на 'референтната' система. без значение става въпрос за една дивергениця. докъде може да продължи този процес.

в случай че аз не искам да чета или да мисля във 'фреймуърка' в който те четат или мислят, което ще е общото, което ще ни държи заедно като хора. става ли въпрос за отмиране на старото (в смисъл - кой те пита, става каквото става).

може ли фентъзито да бъде за първи път една радикално различна сапунка, отлитайки в напълно независеща от живота посока. но фентъзито зависи от живота, просто трябва да дефинираме живота като виртуален. нека формулираме въпроса така - възможно ли е фентъзито да се разклони в няколко напълно несъвместими насоки (поради несъществуване на единен, един, виртуален живот), или напротив, комуникациите във виртуалното пространство ще гарантира оформянето на структура, която да стои заедно (благодарение на трансфера на 'идеи', а най-често чисто плагиатство). предполагам ще е второто, но човек никога не знае. :)

в случая е просто литеретурен въпрос, но интересно е, че генерализациите в посока житейски стратегии са удачни. тоест литературата може да ни послужи като поле за тестване на различни теории.

различните видове сапунки в изкуството се поддържат съвместими една със друга от бекграунд структурата на самия живот. като следствие съществува някакъв изоморфизъм, в резултат на който дори аз да не обичам "робинята изаура", тя все пак е разбираема за мен, а действията на героите не са неадекватни (напротив предвидими са след много кратък 'тренинг' в новия контекст, защото системата ми е вече позната от собствения ми живот, просто са променени означенията и акцентът на различните елементи - знаете какво е изоморфизъм)

основната ми идея е: възможно ли е да се обособи такъв дял на фентъзито, който да бъде напълно неразбираем за мен, бидейки прекалено далечен и поради неналичие на единна поддържаща структура от сорта на същински живот, (а когато поддържащият живот е дефиниран виртуално, същият да бъде в няколко несъвместими варианта)

:)

всички тези идеи висят във въздуха освен ако не дам отговор на следния въпрос:

с какво фентъзито е качествено различно от приказките. с какво сегашният период е качествено различен от предходни периоди в историята. така формулиран въпросът съдържа половината отговор.

всички тези предимно детски мозъци имат възможност да упражняват взаимодействия според правилата на новооформящата се система и по този начин поддържат тази система и задълбочават нейните разлики. това са roleplay игрите.

на който и да е етап досега, този който е измислял приказки не е имал възможност да бъде до такава степен далече от реалния живот. той не е можел да черпи своето ден за ден вдъхновение от някакъв друг източник. в краен случай, той не е можел да задълбочи прекалено този процес. тоест дори да е имал инцидентни 'фантастични' видения или идеи, той много по-трудно би могъл да ги свърже в цялостна система, с качествено различни форми на взаимодействие. затова действията на драконите или на боговете малко се различават от тези на хората.

в случая с фентъзито съпортът е на много мозъци, едновременно отиграващи нововъзникващите правила в истински контекст (което изглажда тези правила, прави ги максимално лесни за възприемане от чоешкия мозък, същевременно води до непредвидим 'еволюционен' дрифт). това с времето може да доведе до дивергенция в произволна посока, защото е самоподдържащо се и надграждащо над себе си.

както между филмите има сапунки/кич/чалга, така и между книгите с художествена литература има сапунки/кич/чалга, а пък и в устното народно творчество навремето е имало сапунки/кич/чалга.

иначе казано - въпросът ти поначало не беше поставен коректно.
фентъзито е литературен жанр.
както игралното кино е киножанр.
и в двата жанра - игрално кино и фентъзи литература - има и сапунки, и несапунки.

за мен фентъзито е не толкова сапунка, колкото инфантилен жанр. "научната" фантастика частично също.
изключение правят антиутопиите.

добре, въпросът не е поставен правилно. това което разибрам под сапунка е нещо толкова далечно от моите представи и усет за живота, че изглежда пресилено, фалшиво, нелогично. не мисля, че латиноамериканските сериали могат да се характеризират 'просто като кич'. това тривиализира проблема. феноменът според мен е по-дълбок и въз основа на това аз намирам основание за паралели с фентъзито (също с екшън филмите и друго)

да, мен не ме интересуват толкова художествените качества на дадения жанр (оценките и без това са субективни), а социалните процеси, които стоят зад него. но вие се изказвате прекалено категорично (ето че моят вкус се обади) за фантастиката, защо така?

ако откривам някакъв аналог, той е по-скоро на компенсативното.

и сапунките, и фентъзито за мен компненсират липсата на художественост и дълбочина (предполагам и двете се нуждаят от пояснение, но ще ги оставя така) с евтини ефекти:
в първия случай с преекспонирането на емоциите,
във втория - с "полета" на фантазията, оригиналниченето, шегаджийстването.

а че граматиката на човешката мисъл е една независимо от проявленията й, тъй е.