Осемте ъгли са трудно нещо - почти невъзможно е да си ги представиш в съвкупност. И все пак аз живея в една осмоъгълна стая. Не че съм ги броил, казаха ми го, като ме настаниха тук.
Сега ще ви я опиша, много странна стая е. Четири от противоположните ъгли представляват сезоните, в единия има зелен мъх и изворна вода, стар бук току-що разлистен, песен на славей виси от лампиона. В противоположния край на стаята - есенни багри, бъчонка с младо вино и реклама на хомеопатичен продукт. Лятото пък, в противовес на очакванията, не е морско, - просто градина на замък, рози, ярко слънце и заспала принцеса. Все още не съм я целувал. Зимата е планинска хижа, с пригодена каменна яма на пода за баня, от там се носи пара, а от камината, разбира се, пращене, и през прозорчетата се виждат снежните ели.

Другите ъгли пък представляват четирите човешки темперамента. Тук вече е по-сложно. При холеричния - някакви парцали висят от тавана, листи с ръкописи по пода, всичките с по едно изречение, недовършено, витрина в стил сецесион, тя е излъскана, а пред нея - златен свещник. Изтъркана табуретка, а на нея кутия с емфие. В меланхоличния ъгъл наистина е потискащо - две огромни огледала, закрити с тъмни и тежки завеси, от тавана виси примка, времето е обесено на нея. На масичката стои самовар с локвичка пред него, и саждиви следи от котка навсякъде по пода, добре, че още не съм я срещал. У сангвиника хвърчило с кичозно изрисуван орел е опнато на етажерката, явно книгите отдавна не са ползвани, няколко развалени часовници се валят върху масата, цялата в трохи и рози. Картина в наивистки стил на стената, всеки друг би се депресирал от хипертрофиралите форми на децата по зимната пързалка. Кътчето на флегматика май ми е най-симпатично. Голям люлеещ се стол в средата, стар грамофон с фуния на масичката, стените в едро карирани тапети, в една убита и търпелива отсянка на оранжевото. Часовник, с изплезила се върху пружината си неподвижна кукувица, тиктака монотонно.

А аз живея в центъра на стаята. Слънцето залязва под пода ми, луната изкача изпод възглавницата ми, четирите стихии са в пастата ми за зъби...

здрасти

ето ти едно кюше от мойта стая днешна


чат


невинен разговор
в сюрреализъм се сгъстява
красавица в одрани кожи
синьото си подслонява
и капе кръв
и зло и тъмно става
но блясва.....
мълния!
мълния изпепеляващо красива!
картина?
не, Балтус,
не искам уроци по китара!
скъсаха се струните
омерзени
от репродукции

луо шу
как ли би била, ако беше толкова многоъгълна, че чак безъгълна, сферична :)

Ами да, предвид че животът може да има безброй много ъгли, той се приравнява към сфера, чийто център обаче е проблематичен...
Въпросът е все пак да се пазим да не се населим само в един от ъглите му...

Мълниите могат да изпепеляват, но красотата не. Красотата никога не ни довършва, но тя оставя рани и белези, които не зарастват...

е, това за точките, които може да заеме наблюдаващият(участващия) прави нещата още по... щях да напиша "по-сложни", но се спирам на "повече".
търсенето на център?
може да е проблем, ако бъде възприето като проблем.
а иначе - какъв проблем? центърът си е в центъра : ))

колкото по-малко ъгли - толкова по-тясно за окото и неудобно за разглеждане.

но тези осемте ми допадат някакси

хм,ако заменя "изпепеляваща" с "изгаряща" по-добре ли е според теб?

едната дума е "смъртоносна" а другата само ранява
стъписването пред първата щеше да е по-голямо ако не беше толкова клиширана
то не че втората не е де

но мога да го редактирам - звуково не са фатални нещата,а и смислово

какво мислиш?



п.п. и кюше да се чете кьоше

Редактирано от злaтokoca на 12.10.05 08:34.

много малко ъгли имаш в стаята

Ами да, раняващите думи в случая ми се виждат по-близки от усмъртяващите.
Иначе няма нужда да го редактираш. Радвам се, че го сподели.

чудесно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите