има много начини на писане за литература, например:

1. чрез писане на самата нея
2. чрез писане на литература за литературата (което може да се счита и за подточка на 1.)
3. чрез писане на нещо друго за литературата (лична емоционална оценка, напр. 'много е хубаво това' или 'това нищо не струва')
4. чрез показване ("showing", not "saying")*.

от всичките, последното е най-малко догматично, защото в сравнение с тях е максимално изчистено от налагането на ограниченията на собствената интерпретация на останалите.


------------------------------------------------------------------------------------------------------
*1 The world is all that is the case.
4.01 A proposition is a picture of reality.
4.121 ...Propositions show the logical form of reality. They display it.
4.1212 What can be shown, cannot be said.
4.5 ...The general form of a proposition is: This is how things stand.
5.43 ...all the propositions of logic say the same thing, to wit nothing.
5.4711 To give the essence of a proposition means to give the essence of all description, and thus the essence of the world.
5.6 The limits of my language mean the limits of my world.
(l.w.)

няма причина, поради която подобен принцип да не може да бъде приложен и към други неща, например литературата.

а според мен и ТРЯБВА.

(извадено в отделна тема в отговор на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бoзa Kocмaтa на 27.09.05 23:15.

ако и това не помогне в обяснението то идва време за ръжена на в.
и да видим кой ще сърба попЪр-ата :)

все повече ме изненадваш приятно :)