проблемът, К.ф.К, частично е в това, че нормалните, добронамерени, интелигентни и добре образовани и възпитани хора не са агресивни. като се натъкнат на подобно нещо, вдигат рамене и си намират други занимания.
но това в никакъв случай не помага за създаването на някакъв коректив за ширещата се простотия и тя си развява байряка на воля. не само в този клуб, в цялото общество.

скръцни със зъби на простака и на стотното подобно скръцване той може би ще се замисли. игнорирай го и той ще ти се качи на главата.

липсата на какъвто и да било социален натиск води до диктатурата на чалгата,

вкл. в клуб 'литература'.

мярват се разни нормални хора, поглеждат, пускат свенливо по нещичко хубаво, но биват изядени. след което, естествено, се отказват. че какво да правят ТУК?

надеждата ми е в това, че някои от тях все пак продължават да четат тук. и че ако някой вземе да посмее да се озъби на простотията и от време на време да пуска по някоя 'кукичка', за която да могат да се закачат, може би все някога ще се престрашат да се включат.

за да стане клуб 'литература'.

макар да се вясвам тук на периоди, няма да се откажа докато не го видя :)

"скръцни със зъби на простака и на стотното подобно скръцване той може би ще се замисли".

Оптимистка! :)
Аз пък не съм сигурна в това, че ще се замисли. Даже напротив - убедена съм, че става още по-агресивен. От опит знам.

Но ми се ще да не се смъква съвсем нивото на клуба и се надявам на това.

К.ф.К, никогда не сдаюсь :)
неизбежно е, характер :)

няма никаква диктатура на чалгата!
просто няма хора, които да генерират съдържание .. ако имаше, никой няма и да забележи чалгаджиите ..
направих си експеримент, който още тече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По идея няма принципна разлика между чалгаджиите и цитатниците.
И в двата случая не се генерира съдържание!

хора има колкото искаш.
не им се е видяло интересно.

този разговор вече е воден.

явно ще трябва да си намеря някой много голям микроскоп
или да сменя методите си за проверка,
щото не разчитам на чужди!

след кратък размисъл май ти сфанах тенкио намек. искаш да кажеш, че у

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не мога да ти давам съвети, мога само да надниквам от време на време в предложения форум. дано успееш да привлечеш хората, които искаш.

дълбоко ме огорчава този твой постинг


наистина вярвах, че някъде в себе си подкрепяш нас, прохождащите на всякакви възрасти творци

Редактирано от kpилe на 17.09.05 00:15.

Е, ти па! Земи един-2 Нобела и ше видиш тогава кво значи бозата да те подкрепи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

*прохождащите творци да мъ извиняват и да съ чувстват невизирани в горното

да, това го видях, ама не мога да не се чувствам визиран


и изобщо "да мЪ извиняват" не звучи никак сериозно на фона на другото.


както и да е, явно наистина така мислиш...

Бозата взима насериозно само себе си, не си ли го проумял това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, че споделям докрай мнението на Б.К., но определено твоето място е другаде. Почитам чат-пат кой какво пише, ама ти пък нищо не си.

Може ли да ми кажеш кой определя чие място е тук? Всеки определя според интересите си кой клуб ще посещава и Начко е избрал този клуб. От опит знам, че хората, които си позволяват да дават оценка обикновено са тези, които най-малко биха могли да имат съответната преценка.

ти май наистина си обсебена от ролята на вечно недоволната ИСТИНСКА читателка; дори в редките постинги, когато не се занимаваш с това хиляди пъти да ПИШЕШ ТУК как ПИСАНЕТО ТУК няма никакъв смисъл и е под равнището на интелигетния човек, пак не правиш друго, освен да си осигуриш цитатен материал, на който, при евентуалното поставяне под въпрос на твоите чисти интелектуални намерения, можеш да се позовеш и да утвърдиш "правото" си за още по-безапелационно морализаторствуване, защото, уж, само искаш да хигиенизираш форумното поле за ИСТИНСКА литературна постинговост.
Какво, по дяволите, ти пречат "чалгарите", след като можеш да си постваш и кореспондираш тук колкото ти душа иска?
(дори в този случай не важи често прилаганата, заета от химията, метафора за това как концентрираната активна субстанция на "разбирачите-ценители" губи реактивността си ако се разреди с prophanum vulgus & inscium, тъй като във виртуална среда присъствието им твърде лесно се поддава на неутрализиране; с други думи ти го произвеждаш за себе си само ако ги четеш и им отговряш)
Дали не ти харесва да произвеждаш жлъчни коментари, акцентиращи на доминиращата нелитературност, повече, отколкото конструктивно да способстваш за "истинска" литературност? Дали не правиш второто само като досадно необходим повод за изобилно упражняване на първото? М?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от блa_блa_блa на 17.09.05 17:42.

Няма нужда от толкова думи. Просто една от закономерностите е, че тези които са най-претенциозни са най-големи демагози.

форума го направих единствено и само заради Виктор и групата незрящи около него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здравей.
и тук, за съжаление, всичко си има предистория. бъркат се някакви непонятни ми взаимоотношения, с които не желая и да стана наясно, стига да не ми ги натрапваха с такава досадна настоятелност.
изобщо нямаше да отварям темата за посредствеността, ако при всеки опит да пусна каквото и да било различно от нея не се срещах с океан от помия и натрапчиво занимаване с моята личност и качества от страна една държаща да бъде на всяка манджа мерудия групичка клубари.
апропо, цялата тази пледоария винаги ми е била неприятна, затова съм избягвала по всякакъв начин да навлизам в нея. обикновено при активизирането й просто се махам от клуба и не пиша от няколко месеца до към година. по идея мразя ВСЯКАКВИ обяснения: който разбрал - разбрал. който не - у лево. само че писва, особено когато някой си глупак си въобразява, че след като не му отговаряш, това означава, че ти е стъпил на врата.
тъй.
надявам се с обясненията да се приключи. отговарям на подобни неща само от уважение към събеседника.

на някои от вас, другите, точно това ви е проблема - нямате нужда от думи, особено ако са много и са подредени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Там е работота, че "други" няма.

Ще ти отговоря едва след като някой пък на мен ми каже какво търси тук бозата, какво свое е публикувала в клуба и има ли смисъл от нея. Все пак тя има пет теми в първата страница на клуба, не аз. Пет теми с чужди мисли
За едно съм съгласен с теб - мястото ми е другаде. Но няма да ти кажа кои са любимите ми клубове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

опитах се добронамерено (радвам се, че и така си го приела) да ти обърна внимание, че няма нужда от тези полярни "ексцесии" - негативно свръхангажиране и демонстративно напускане/свръхнеглижиране; най-малкото можеш без да четеш нищо друго да дадеш някой линк, на нещо което ти е направило впечатление, да споменеш кратко за нещо и като преглеждаш за нови постинги просто да не отваряш тези на повтарящите се до втръсване и оттук - изцяло предвидимите участници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не вярвам бозата сама да си опонира толкова настойчиво, поне не в повечето случаи, а "другите" са и всички онези, които четат тукашните постинги, но ги мързи да реагират писмовно. Какво пак не разбра?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

остави ги.
jerks.

естествено, така и правя в най-честия случай :)
само че забелязвам, че игнорирането на разрастващата се до вопиющи размери в този клуб простотията в по никакъв начин не помага за ограничаването й.
може пък ако човек вдигне малко шум, да накара и останалите, които не са съгласни с нея, да излязат от апатията си и да вземат отношение.
вярно, че обадилият се първи обира цялата неприрязън, но пък никак не ми пука от което.

бла_бла_бла, и ти си читател (в смисъла, който предполагам, че визираш в предния си постинг). хайде да си говорим.
не споделям особено увлечението ти по постмодернизма, но що пък не? :)

п.с.
други читатели в клуб 'литература', доколкото съм успяла да ги забележа, в произволен ред:
- сив
- гарсон
- лил
- к.ф.к.
- малката мю
- лин
- зу (напоследък на редки гастроли тук)

време е :)

Сив,
искам клуб 'Литература', включително и за да можеш и ти да четеш и пишеш тук.
иначе няма смисъл да стоя.

От темата "Годишни литературни награди на Дир.бг" - автор ДебелогъзНинджа

"Тази година наградите се излъчват директно от София, догодина и в други градове на страната. Честит празник на всички, честито и на победителите!
А тази година те са:

...
2. Поет (.... в областта на поезията)
- Боза Космата

3. Стихотворение на годината
"Киркегор и жожоба" - Боза Космата

7. Клубар на годината (за участник в клуб литература с най-интересен поглед върху топика на клуба)

- Боза Космата

7a. Награда за най-оригинален стил.
- Боза Космата"

Припомням, че наградите са определени въз основа на гласуване на участниците в клуба.

Важен П.П.
Използвам отворения прозорец да поздравя ДебелогъзНинджа и да му напомня, че преди лятната си отпуска обеща конкурс с нещо хорър-терър-съспенс-екшън-трилър в заглавието и вълнуващи награди :-)

А що не земеш да пуснеш предложение за клуб "Читатели", боза? Там единодушно ще те изберат за модератор, ще даваш тон и ще можете на воля да си обменяте цитати и дълбокомислени безсмислици

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Даааа... Хенри Кисинджър и Сахаров пък са получавали Нобелова награда за мир, само дето единият е създал водородната бомба, а другият в началото на 70-те е "предписал" бомбен килим над Ханой навръх Коледа.

Еееех, лауреати...

Аз преди 2-3 дни също спечелих една купа...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здрасти, гарсон :)
не беше нужно, но благодаря :)

занимава ме един въпрос: що гласувалите си траят? щото са апатични, защото обичат сеир, защото ги мързи, щото са пъзльовци или защото са в отпуск?

що например един цял клуб позволява на двама-трима да освинват атмосферата за всички?

въпросът не е конкретно към теб, само споделям размисли.

здрасти, гарсон :)
не беше нужно, но благодаря :)

занимава ме един въпрос: що гласувалите си траят? щото са апатични, защото обичат сеир, защото ги мързи, щото са пъзльовци или защото са в отпуск?

що например един цял клуб позволява на двама-трима да освинват атмосферата за всички?

въпросът не е конкретно към теб, само споделям размисли.

аз съм от гласувалите! ето ме :)

кво стаа, а? кажи сега кои освинват атмосферата, искаме да чуем имена

Здравейте,
Току се регистрирах, досега бях "аз".... Та, не познавам още клуба, но мисля, че просто, ако не се отговаря на постингите на хора, които се подвизават тук само за да дразнят другите, всичко ще си дойде на мястото.
Не им отговаряйте бе хора :) Най-лесно ще стане. Дори и много да искате, ако не го правите, те ще загубят интерес и ще изчезнат яко дим

Сполай ви

..искам си детството и да се върнат четирите сезона!

Предполагам, че става въпрос за отпуск (поне моят конкретен случай) и възпитано нежелание да се създават клубни лагери чрез вземане на страна. Понеже ме нямаше доста време в клуба, попрочетох темите от 1-ва страница. Защото всички ми бяха нови, а някои с доста мнения, четох малко отгоре-отгоре и може да съм пропуснала нещо важно, но останах с впечатление, че в момента увлечението е по оф-топиците. И преди е имало такива моменти и се надявам, че и този скоро ще се оттече със спадането на атмосферните температури :)
Има и друго - всички, които са чели повече от 3 твои постинга знаят, че се справяш чудесно с думите :)
И да ти призная, малко ми е мъчно, че първото ми влизане след близо месец отсъствие е по оф-топик, но чувството ми за справедливост надделя :)
Мислех да пиша по темата за Пианистката, но понеже вече съм давала безценно мнение за филма/книгата и понеже към момента нямам какво ново да добавя - прескочих.

...Поласкан съм и ми се иска веднага са споделя оптимизма ти, но някак не мога да открия кутията си с инструменти за благоразположено-градивна разговорка; събира прах на някое много забутано място, откакто за последно я ползвах при разчепкване неразгадаемата текстура на деридианските апории (в клуб "философия") и преди да ме поеме приятновсмукващата цезура* на поредната ваканционна разтуха. Бедата е, че освен друго загубих и спомена си относно това, дали предвидливостта ми е смогнала да положи в кутията нещо плодотворно да втасва в лятната топлота. Все пак ще оправдая отлагането на по-стабилната си намеса, споделяйки гласно надеждата, че когато се случи да намеря (нейде в избата на недоизчетените ми вдъхновения) въпросното уредно вместилище, там ще ме чака подобна, освободена от закачливата сладост на отпускарския лаф, осъщественост, напълно годна за приятелска почерпка.

                     Befiehl den letzten Fruechten voll zu sein;

                     Gib ihnen noch zwei suedlichere Tage,

                     Draenge sie zur Vollendung(*)hin und jage

                     Die letzte Suesse in den schweren Wein.

         

                                                       

                                                    R.M.R., откъс от "Herbsttag"                 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ха!
стих от любимия ми р.м.р :)
знаех си :)

Fremde Geige, gehst du mir nach?
In wieviel fernen Staedten schon sprach
deine einsame Nacht zu meiner?
Spielen dich hunderte? Spielt dich einer?

Gibt es in allen grossen Stаеdten
solche, die sich ohne dich
schon in den Fluessen verloren haetten?
Und warum trifft es immer mich?

Warum bin ich immer der Nachbar derer,
die dich bange zwingen zu singen
und zu sagen: Das Leben ist schwerer
als die Schwere von allen Dingen.

Die Blaetter fallen, fallen wie von weit,
als welkten in den Himmeln ferne Gaerten;
sie fallen mit verneinender Gebaerde.
Und in den Naechten faellt die schwere Erde
aus allen Sternen in die Einsamkeit.

Wir alle fallen. Diese Hand da faellt.
Und sieh dir andre an: es ist in allen.

Und doch ist Einer, welcher dieses Fallen
unendlich sanft in seinen Haenden haelt.

Есен

Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте.

И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.

Но знам Един – това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръце.

пр. Ст.Бакърджиев

Du im Voraus
verlorne Geleibte, Nimmergekommene,
nicht weiss ich, dich, welche Toene dir lieb sind.
Nicht mehr versuch ich, dich, wenn das Kommende wogt,
zu erkennen. Alle die grossen
Bilder in mir, im Fernen erfahrene Landschaft,
Staedte und Tuerme und Bruecken und un-
vermutete Wendung der Wege
und das Gewaltige jener von Goettern
einst durchwaschsenen Laender:
steigt zur Bedeutung in mir
deiner, Entgehende, an.
Ach, die Gaerten bist du,
ach, ich sah sie mit solcher
Hoffhung. Ein offenes Fenster
im Landhaus--, und du tratest beinahe
mir nachdenklich heran. Gassen fand ich, --
du warst sie gerade gegangen,
und die Spiegel manchmal der Laeden der Haendler
waren noch schwindlich von dir und gaben erschrocken
mein zu ploetzliches Bild. --Wer weiss, ob derselbe
Vogel nicht hinklang durch uns
gestern, einzeln, im Abend?

p.s.
мерси, лил :)

Моя любима,
за мен предварително вече изгубена,
още не зная желаните твои напеви.
Аз не те търся. В бъдното вече не диря
чертите ти. Всички големи картини
в сърцето ми, всеки пейзаж, оживял в далнината,
кули, мостове и селища,
и ненадейни извивки на пътя
през величави земи, над които
надвесват ръка с благослов боговете,
всичко възлиза от мен,
за да стигне до тее, която от мен си отиваш.

Ти си градините.
Ах, аз ги гледах с такава
надежда. Разтворен прозорец
на къща в полето – на него стоиш
и за мен размишляваш. Из тесните улички
сякаш долавям пак твоите стъпки;
витрините, още смутени от твоето нежно лце,
внезапно сега отразяваха моето.
Кой знае през нас
не напира ли още напева на същата птица,
която самотно ни пееше снощи?

ако ЗНАЕШ само откога ги издирвам на български :)

.....Малко по-нататък, в Am Rande der Nacht от все същата Buch der Bilder, запитаният блуждаещ източник на хармонията, удържаща ултимативните тежкости на/и съседските отношения (Fremde Geige ....bin ich immer der Nachbar derer,/ die dich bange zwingenzu singen...Das Leben ist schwerer...) се слива резонантно, без да чака боязливите им принуди, с ежедневните им проявления, трансформирайки ги в негови въплъщения(Geigenleiber), при което роптаещата им тъма и спокойно хъркащите сред гравитацията им женски плач и вездесъща неприязън се устремяват към светлината, която пък, оказала се също обзета от "meinem tanzenden Tone" безкрай пропада с все тях в добрата стара бездна през тесните, жадуващи цепнатини, от които хармонита всъщност се оказва изградена и които напомниха за своята съблазнителна гибелност още когато бяха част от ритъма на Herbsttag-овата строфа под невинната форма на цезура и интервали. Там бяха измолени още два топли дни за да се освободи от сладостта си и да е напълно готово, горчиво, тежко, виното (Gib ihnen noch zwei suedlichere Tage/Draenge sie zur Vollendung hin und jage/ Die letzte Suesse in der schweren Wein.). Оказва се, че вместо жадуваната евхаристийна (причастителна) напитка са отлежавали вече споменатите женски сълзи (Weinen der Weiber); тях, заедно с общата неприязън, разбира се, няма кой да изпие. Защото аз, ти, всички ние, езиковите агенти през цялото време не сме били нищо друго, освен трепкащи сребърни струни (Ich bin eine Saite/...Ich soll/silbern erzittern), изчерпващо ползвани от него, езика (който не се споменава, защото е самата възможност за споменаване) за изпълнението на тази безкрайна въздигащо-захвърляща мелодия.

                     Meine Stube und diese Weite, 

                     wach ueber nachbetendem Land, - 

                     ist Eines. Ich bin eine Saite, 

                     ueber rauschende breite 

                     Resonanzen gespannt. 



                     Die Dinge sind Geigenleiber, 

                     von murrendem Dunkel voll; 

                     drin traeumt das Weinen der Weiber, 

                     drin ruehrt sich im Schlafe der Groll 

                     ganzer Geschlechter..... 

                     Ich soll 

                     silbern erzittern: dann wird 

                     Alles unter mir leben, 

                     und was in den Dingen irrt, 

                     wird nach dem Lichte streben, 

                     das von meinem tanzenden Tone, 

                     um welchen der Himmel wellt, 

                     durch schmale, schmachtende Spalten 

                     in die alten 

                     Abgruende ohne 

                     Ende faellt...                        
 


             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите