толкова е просто всичко. толкова убийствено и деструктивно елементарно създадено и аранжирано. като някоя глупава мелодия, съставена от два акорда, няколко ноти от баса нахвърляни отгоре и ритъм каса краш каса краш каса краш фус краш.. примерно. живота е съставен от константи. като едно уравнение. може и да е безкрайно дълго, но е безкрайно просто и - най-вече - ЛОГИЧНО. ето това е ключовия момент, това е липсващото парче от пъзела.. липсващо парче на който някоя ръка изящно и напълно симетрично е написала 'ей я на, т'ва е Логиката!'. няма го това парченце, което да го вземеш и да го завъртиш няколко пъти, да го сложиш и.. всичко да пасне! няма такъв филм! ако има значи е сапунен сериал и не си заслужава вниманието. не искам да чакам около 4000 серии докато разбера дали ТЯ ще ГО обикне или просто са се оказали братя двамата възлюбени. не искам! или пък.. или пък някой долнопробен американски екшън в който за около един час измира половината население на Азия! не искам и някаква въшлива комедия с още по-въшливия мистър Бийн, който ако го видя няма да забравя да обеся и нагледно да го завържа до някоя детска градина! а какво остава от пъзела? целия пъзел остава само някакъв огромен континент, съставен от градове, хора, сгради, обелки от банани, цигари, целувки, носни кърпички и бира и прочие.. един 'мизерен' континент който само трябва да го обърнеш в девер измерения и току-виж вземеш че НАИСТИНА се събудиш на СЛЕДВАЩИЯ ден, на не този, не на вчерашния, не на онзиденшния, не и тоя след две седмици. искам си УТРЕШНИЯ ден. може и винаги да има утре но никой не е казал че ще го изживеем. или изумрем. ама това е с помощта на логиката. ако няма логика.. лошо значи. и от елементарната и проста задача да наредим един пъзел става адския кошмар, от който няма да се събудим никога (в смисъл няма да се събудим живи)... и така... от глупавата кратка и втръсваща се мелодия от два акорда няколко ноти от баса и ритъм каса краш касакрашфускраш си правим първо етюди, след това някое валсче, следват съвсем виртуозни пиеси, после сменяме китарите, включваме дисторшъна и почва яката жица.. да, господин стийв вай би бил горд със нас. тръгват някакви откачени барабани, барабаниста не се вижда зад купчината железарии и кожерии и дървении и каквото още има по барабаните му.. а баса.. баса просто кърти мивки и лепи плочки. и за да е още по-интересно и още по-сложно и с още по-голяма вероятност да сгафим усилваме и темпото.. опа, 140, като сиик енд дистрой.. мнеее 160, 190, 220, 230 пърфект крайм г`н`р, айде нашто ще е около 3489534785265267645. за по интересно. кресчендо. форте фортисимо. ако максимума на усилвателите е около 30 ние ще го сложим на около 35573577. за да ни чуят! ! ! ! някой! съмуан! без логика.. без цигара.. без уиски.. без бананови обелки.. без градове.. без континенти.. без измерения.. всъщност.. в данданията е най-тихо. най-тихо е там където си самотен. най-самотен в светлината на прожекторите.. най-самотен сред многохилядната публика.. най-самотен въобще.. сега даже. когато и да е, няма значение. когато е най-тихо съвсем не е тихо! когато е най-тихо търся ключе. малко.. вероятно съвсем миниатюрно, ръждясало, прашасало.. ключе за което не виждам ключалка. а дори нямам привилегията да гледам затворена врата. или заключената ключалка. господи.. седнал съм на представление, в което съм главен герой, и второстопенен такъв.. сам съм си храстите, и дърветата, и публиката, като и те са храсти и дървета. дошъл съм на представление, което въобще не ми харесва.. и са ми дали място на първия ред. какви са моите пет стотинки? ами моите пет стотинки са един чай, една прегръдка, една целувка, един син шал и една сълза. всичко струва толкова малко нали? по стотинка за всяко.. за жалост получавам само от последното. в индустриални количества. всичко това.. всичко това е толкова жалко, толкова мизерно, толкова добре замислено, толкова случайно станало, толкова провалено, толкова оплескано, толкова объркано, толкова сложно, толкова дръзко, толкова безразсъдно.. всичко това е съвършеното престъпление.. престъпление и наказание.. жертва и престъпник.. всичко е толкова еднакво..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо никой не е написал никакъв отговор на мнението? Мисля че текста напълно си заслужава вниманието въпреки множеството пропуски. Трябва редакция по него, за да не звучи сякаш е писан от някой отчаян който го е страх да се самоубие и да се измъкне от всичко.
Наистина е трудно да се отдели или да се запомни нещо от него, камо ли да се търси логика, но това е чудесно според мен защото целия смисъл на текста е "НЯМА ЛОГИКА!!!!!" Направо го крещи, така че мисля че именно този елемент му придава нужната индивидуалност.
(като заговорихме за индивидуалност тук границата е много тънка защото сме се начели на подобен вид текстове)
И все пак трябва доста работа докато се измъкне от категорията "нахвърляни набързо мисли".

абе то на кютек май напънът му е точно да звучи все едно е "писан от някой отчаян който го е страх да се самоубие и да се измъкне от всичко", но за момента поне аз не му вярвам, че ще го направи в действителност, затова и не съм коментирал :))

категорията "нахвърляни набързо мисли" й викат "поток на съзнанието" и нещо минава за модерна май, не че чета такива бози - за подробности се обърни към тези, дето си вадят хляба като поглъщат всичко дето се носи по кафявото поточе...

но поне е интересно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тва за почитателите на п.коельо/немам по-манечки букви/
не е з а тепане тоз дето сам е умрел:-)

М
и
н
а
в
а
щ