коя е първата книга, която прочетохте (когато се научихте да четете сами)? и на каква възраст беше това, ако не е тайна?

какво обичахте да ви четат, да четете и да препрочитате, когато бяхте малки?

Аз книги не чета, не знам :)

Хм не помня всъщност.
Учех се да чета по руски буквари някакви от 80те.
Научих се да чета по-късно от съучениците ми, но струва ми се успях да наваксам. :)
Не че има, имало е или ще има състезание. :)

а кво четеш? само нощен труд ли?

и като се научи, какво прочете?

След не малко гледане в празното си спомних ;)
Бях на шест а книжките бяха две:
"Малкият принц" и "Пипи дългото чорапче" (принцът ми доскучаваше понякога).
Обичах да ми четат индийски, японски и африкански приказки, дори още помня някои от тях. А любимите ми книжки от детството са "Книга за джунглата" и "Без дом".

Незнайко и Библията
Ебал съм го, батенце, друго не ми требе :) :)
Аз се считам, копеле, аз една пълноценно живееща личност!!!
Искам да благодаря на Николай Носов за чудесната му трилогия от която съм чел първите две части 100 пъти.
Третата не я четох шоту казаха че е комунистическа и че незнайко носи комунизма и на луната!
Аз казах
Хау

което ми напомня че четях и Карл Май.
Хаха.
basi shita

Бях го забравил Карл Май, но и на мен не ми прости. Дълги години мислех как да си успокоя душата ...и миналото лято свършиха дървата за компотите, че сега ми е по-леко ;)

хехее :)) пипи дългото чорапче беше и моята първа, а книга за джунглата още я обожавам

за индийските японските и африканските приказки също 1 към 1, като добавям и арабски разбира се, тях най много обичах и всякакви други екзотични. наскоро се хванах да изровя от мазето старите книги с приказки и намерих сигурно над 30 книги с приказки от целия свят :)

Ми Пипи и една друга, Семействата на улица не-знам-коя (имаше семейство Да-Да, семейство Не-Не, някво семейство с много идеи дето ги пишеха по тапетите, и още там). И четях на глас, беше ми по-лесно. До късно, до късно през нощта, еех... На 8 съм била. После не помня, сума ти неща изчетох, когато ме пращаха на вилата лятото, от скука четях. (После не от скука.)

И съвсем, съвсем не помня какво са ми чели. Само една приказка си спомням, за дракона с лилави очи, много се бях впечатлила и й бях направила преразказ, ама преди да мога да чета, и не знаех съвсем какво пиша.. Дракочето с лили ощи и такива разни.

И аз имам приблизително толкова, но шанса да си от Шумен и да си ги менкаме клони към нула :((
Забравих да спомена в предния постинг - Ханс Кристиян Андерсен, просто е уникален :)

Май се пише с "а" :)

ран босилек и незнайко. незнайко го четох много дълго време. носих си я с мен навсякъде. забравях я на разни места и после се връщах да си я търся. накрая, след като я прочетох, книгата беше станала на парцал и приличаше на антикварен уникат от 32-ра.

от незнайко си спомням стихчетата:

" знайко под дюшека
крие цяла питка мека ...

...а пък еди-кой си бил гладен
и глътнал кутлон хладен ...

незнам си кой тичал край реката
и прескочил той овцата"

Аз за първата не се сещам със сигурност, но Пипи беше измежду първите.
За онези индийски, африканкси и други приказки ли говорите, чиито книги бяха голям формат и с разкошни рисунски?

за същите май :))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Книга за джунглата" - някъде на около 6 бях,
и ужасно завиждах на Маугли.
И сега си я препрочитам с удоволствие,
обаче пълното издание.

Рядко препрочитам една книга от начало до край,
по-скоро като се сетя за някой епизод - него препрочитам.
Най-често като че ли се връщам към Властелина, "Майстора и Маргарита" ,
Еко - "Розата" и "Фуко", "Пътеводител на галактическия стопаджия" и
Тери Пратчет - общо взето каквото и негово да ми попадне,
доставя голямо удоволствие. Хе - много ми е любм момента,
в когато Смърт се напи от мъка в някаква долнопробна кръчма
и се жалеше на кръчмаря, че НИКОЙ НЕ ИСКА ДА МЕ ВИЖДА ПОВТОРНО,
А В ОНАЗИ БУТИЛКА ТАМ КАКВО ИМА, ТОВА ТАМ МАЙ НЕ ГО ОПИТАХ===

спомени за първите ми самостоятелни четивни напъни нямам, защото обожавах някой да ми чете. мисля, че историите за Том Сойер и Хъкълбери бе една от първите ми книжлета.
любими ми бяха дебелите приказни томове от Ангел Каралийчев - таласъми, самовили и герои - кеф
също така, мама ми имаше 2 тома на руски с приказките Андерсенови - и тях обожавах.

А някой ако ми сподели къде мога да намеря книжлето за пакостите на малкия НиколА - ще съм благодарно за цял живот

Все едно си отговорила вместо мен.

Баба ми, понеже ме научи да чета много рано (към 5-ата ми година), та да не и досаждам, първата ми книга бяха приказките на Шарл Перо. А "Книга за джунглата" ми беше втората книжка. Много и се кефих! Чел съм я и по-късно няколко пъти.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Същите ;)

почти всички рисунки от индийски приказки
ги графирах като дете:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Пипи" щеше да е най-смотаната и пагубна книга, ако не съществуваше "Малкия принц"! Толкова ме дразнят тези глупости, в които малка лесбо-феминистка си разиграва коня и дребен гей достига до някакви прозрения, че в момента се задъхвам от дразнене [задъхано човече]. Ерих, моляте, напиши някакъв огнен памфлет, разобличаващ тези произведения!
Не си спомням първата си книга, но си спомням, че когато станах първи клас, баба ми ми подари "Сърце" . Търсих я скоро, но не можах да я намеря. Дори не си спомням автора, някой да се сеща?

Галааа, кам бееек!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уф, някакъв италианец беше.
Не се сещам и това е, но се мотка нейде вкъщи.
Дидактична, изключително поучителна
и сърцераздирателна книга.
Малки ученици откриват истината една в живота,
която се свежда до морал, състрадание към бедното другарче
и хепи енд! Пфу!
Хак да ти е, като говориш така за Пипи!
Ти направо от Дьо Сад ли започна като малък,
или първо прочете "Опасни връзки"?

Казва се Едмондо ди Амичис. И аз съм я чела, но помня само, че госпожицата като водела децата на разходка през зимата си топлела ръцете в маншон, а някои децича си нямали нито маншон, нито ръкавички и нямало начин да не им е студено.

А, да! Точно така! Много мила книга! Изгради ценностната ми система! Сега съм мил, благороден и състрадателен!

Галааа, кам бееек!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хайде де!

нищо не разбрах.

като бях малък малкият педерас ми беше просто скучен. почнах да го мразя чак след като прочетох стотния цитат от тази книжка в клубовете.

изглежда че преди да излезе коелю на пазара, манИкенките и не толкова хубавите кокошки са се захранвали с малкия принц и с чайката.

Олеле, не помня коя е била първата, ужас.

Но помня, че баба ми четеше много книжки със стихчета - детски, както и бг авторите с приказките - Асен Разцветников, Ран Босилек си спомням.

Все пак май първата, която четох сама, беше "Пипи, Дългото чорапче", но не съм сигурна, ама хич.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Изводът е, че всички сме почнали с Пипи.
Да вземат да я въведат в учебната програма за зрелостници - детскоградинници.

Аз много мразех да чета, докато едно лято не работих на една много скучна работа и започнах да чета книги. Имаше ужасна практика в първи клас да ни изпитват да четем за време. Кой колко думи прочита на глас в минута. Имаше нормативи, аз никога не го покривах. Във втори клас имах най- слабия личен резултат 15 думи. От там се травмирах и си развалих четенето и го намразих като цяло. И до ден днеше не мога да чета на глас. Добре че после успях да преодолея травмата от детството и сега чета много.

Първата значи!?! Всичко е доста размито в съзнанието ми. Може би първото е било нещо свързано с барбароните. В началото само картинките гледах, но после и четях. Иначе и Веселое картинки разлиствах и списание Миша.

Но в съзнанието ми първата смислена книга беше "Приключенията на Лукчо" и "Джалсомино в страната на лъжата" Джани Родари. Това е може би единствената ми книга която прочетох с желание и при това я дочетох до края.

Иначе препрочитам от Властелина случките в Графството преди да тръгнат на път. А цяла книга съм препрочитал единствено "Илюзии" на Бах (мисля 3 пъти)

Като се сетя за "Сърце", единственото, което ми идва да кажа, е: бляаа...
Трябваше да преброя колко пъти в нея се споменават думите "клетият", "клетото", "клетата", "клетите".

Леле, това е дивна простотия - колко думи ще прочетеш на глас!
За първи път го чувам, че се е прилагало като практика в училищата.
Наистина могат да ти докарат травма.
А за Родари - имам един колега, коъто го ненавижда, меко казано.
Прочел приказка негова като малък -
как някой си бил толкова честен, че всички около него ставало
прозрачно като стъкло. Изпитвал ужас от мисълта,
че може и около него всичко да стане прозрачно и всички
навсякъде да го виждат.
Затова мрази целия Родари, като стане дума за него -
почва да бълва гущери и жаби!

Самата истина е това, Малка Мю. Няма да ти казва кое училище и в кой град се случваха такива неща. Аз подобно на теб пък не съм чувал някъде другаде така да са тормозели децата. Става дума за учебната 1988-89 г. На първото изпитване летвата беше 40 думи. Аз тогава направих окол 28-30. И си представи как съм се развил щом във втори клас бях прочел 15 думи и заедно с още едно момче стояхме целият следобед на занималня да се учим.
И това си даде отпечатък върху мен. Тия книги не съм ги чел, за които говорят преждеписалите във форума. Нито Том Сойер, нито Пипи, нито Карл Май. Емил от Льонеберя го прочетох като бях на 20, а Принца малко преди това. Сега като прочетох как се кефят на Незнайко и ме хваща глад да го прочета. Така на стари години пробвах да чета "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" ама явно не всяка книга става и за възрастни.

А за твоят колега ще кажа. Всеки луд с номера си

На мен Родари ми харесва, но без Лукчо. Много соц. възгледи са наблъскани в тази книга, може би затова.
Всъщност като дете я харесвах. Миналата година взех да я препрочитам, но ми се додрайфа и се отказах.

мен ме кефеха много едни приказки с край по избор, май на родари бяха. иначе лукчо също не ме кефеше.

добре ли сте? лукчо е несравним

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, и на мен ми харесваха. Онези с трите алтернативи.
Така хубаво би било и в живота да е по този начин - ако не ти хареса първия край на някоя случка, да се върнеш към възела на историята и да поемеш към друг край. Лошото в живота е, че няма рилоуд.

Спрямо кое?
Не сме добре, много е горещо.

мислех да не си признавам кое четях в началото, но ... една книжка за един Глинчо - не знам авторът, това е първата книга на ужасите /детска е/
Глинчо е човек от глина, създават го баба и дядо да ги радва на стари години
ето как ги радва - глътва ги, после глътва къщата, после излиза на улицата и почва да гълта наред народа
накрая целия град
мисля, че финалът беше хубав - разпуква се глината и те излизат здрави и читави, но тази книга ме държеше в ужас по цели нощи /много майсторски е описано как Глинчо пристъпвал - ТУП! ТУП! и ХАМ!!!/ и непрестанното връщане към нея /четох я към стотина пъти/ извая от мен един достоен мазохист
не давайте тази книга на децата си!
моля ви

Не съм я и чувала, ама това си е не Глинчо,
а Голем. И сега се сетих за Елин Пелин и
Ян Бибиян - и там имаше някакъв, направен от глина.
Или пък от кал беше, не помня.

Забавни са тези истории с трите края, наистина.
Не знам за рилоуда в живота - като че ли е по-дабре без него.
Както и да е. Колегата ми, дето мрази Родари,
тази книжка я е чал като съвсел малък,
или дори са му я чели, но до такава степен се е шашнал,
че наистина ненавижда автора. Детски му работи

Буахахаха, това ми напомня за един съученик, който изпадна в шок, когато му обясних какво е ... полово сношение да го наречем. Тъй като съм бил втори клас и все още картинката не ми е била ясна, не съм успял да му я обясня правилно и той плакал пред майка си, щото не искал жени да му пипат пишката. После пък викаха моята майка, дееба... Ето какви последствия може да има един необмислен разказ върху психиката на малките деца.

Галааа, кам бееек!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хихи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, и аз се сетих Калчо от Ян Бибиян:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lachistein на 28.07.05 12:57.

моля ви се къде се тикате с тоя жалък Калчо, пред моя внушителен Глинчо
кого е изял Калчо, че да е предмет на внимание?
все едно да сравняваш Батман със Спиди Гонзалес

Как няма да се шашне - ако си му обяснил основите на фистинга, представям си какво е изживяло детето...

учех се да чета на "Приказки от Шарл Перо" (предполагам, че съм я прочела;), след това и на "Малкия Мук" ... точно не помня възрастта, но е било около 4-5 годинки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Сърце" има май и екранизация, но не съм сигурна.
И аз искам да прочета злобен памфлет за малката пипилота с невъзможното за запомняне име.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, тогава още не владеех теорията на фистинга, федероса и медицинския секс. Преподавах само ординарно ебане. Сега преподавам въздържание - новото ми произведение ще бъде японска приказка, в която две сестри - Ибе Съ и Ни Съ ще представят съответно темата за ранното полово съзряване и преждевременно чукане и тезата за въздържанието и търсенето на любовта. Всичко това е част от сборника "Приказки за напреднали деца". Повече за проекта - веднага след летния ми клубен отпуск, стартиращ от понеделник.

пп - тъй като имената на японките били по-дълги, приемам всякакви предложения за имената на главните героини.

Галааа, кам бееек!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бе и аз мисля, че има екранизация, та даже съм я и гледал, но нямам спомен за ни една сцена.
А, проимах! Когато годината свършваше, вечният отличник тръгна по пътеката да си получи наградата за ученик на годината, но се оказа, че не той, а едно друго момче е новият отличник на випуска. Само това си спомням

Галааа, кам бееек!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На едни мои познати /сестрици/ им викаха едно време сестри Ибаняс. Но това е подходящо за нещо по-испанско.

П.П. А какво означава понятието "федерос"?

федерос, федероска, федероско - да кажем, че е френска любов на задника :)))))
Как ли се наричат мъжете и жените, упражняващи тази техника? Федераси и федераски, вероятно? :)))

Галааа, кам бееек!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Актът е по-известен като "анолинктус".
Ех, литературата е полето, където човек може да се обогати духовно.

Не, за да ти досаждам въпреки че искам да го правя а само защото моята първа книга я няма до тук

" Макс и Мориц" невероятните близнаци с невероятните им пакости в стихотворна форма. Някъде около шест годишна съм била.
След това " Книга за джунглата" , " Тимур и неговата команда"
И вече на по-късен етап, около 11 годишна възраст - поезия на Р. Киплинг.

" И ще бъдем индианци и трапери,
и ще ходим на лов без пътека.
Ще играем на каквото ти искаш,
само с тебе да бъдеме нека. "

...you're in the army, in the army now... stand up and fight ...

А пък аз от твоя постинг се сетих как някъде на тази възраст като четях Приказки от 1001 нощ много се впечатлих от един момент, когато духът от вълшебната лампа вдигнал спящия и нищо неподозиращ Аладин от леглото на султанската дъщеря и го положил само по риза пред градските порти. Рано сутринта оттам минали две жени и се приближили към спящия мъж и точно в този момент духнал ветрец и повдигнал ризата му и пред тях се разкрили "слабини от кристал" и те ахнали възхитено и завидели на жената, от чието легло бил изпаднал този мъж. Много се чудех какво точно са намерили в гледката, защото при думата "кристал" си представих ликьорения сервиз в нашия бюфет и не открих никаква връзка. Това сравнение, въпреки скромно напредналия ми литературен опит, все още ми остава леко неясно, макар и да имам вече някакво предположение. И като ми кажат 1001 нощ продължавам да си представям тази картина - две забулени жени с шалвари надвесени над един мъж.

Това го правим с цел да подберем най-точните и подходящи думи в своите произведения. Например херцогиня Беатриче би правила федероски, а Йорданка Филаретова - анолинктус.

Да приемем този род информация като рисърч за порно-разкази с особена художествена стойност и истинско въздействие.

Галааа, кам бееек!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хахахаха, не ми е направило впечатление това интригуващо описание на аладиновите слабини. Сетих се за Мерлин Монро и нейната кристална плът, показала се под подухнатата рокля.

Галааа, кам бееек!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако имаш въпроси за терминология в областта - питай, не се стеснявай.

Мюсюлманските култури имат много поетично
виждане за еротиката и сексуалността, ми се струва.
Преди време си говорих с един бошняк -
направо ми взе акъла с техните песни.