|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
...който е с раница адидас той е педераст...- без да мисли в този ранен час...
червената шапчица пое с атлетичен торшън;) козметичната си чантичка..
гора...
дървета
храсти
пътечка...и адидас подметка!
Иес!!!
....
...който е с раница адидас той е...един от нас - без да мисли в този ранен час..
вълчо пое към адидасите;)
гора...
дървета
храсти...и адидас подметка!
Ноу!!!
| |
|
Начко:
Галааа, кам бееек!!!
| |
Тема
|
Re: Червената шапчица, разказана от
[re: ДeбeлorъзHинджa]
|
|
Автор | Б.K. (Нерегистриран) |
Публикувано | 22.07.05 22:49 |
|
дефлорирай ме отсега, нетърпявам!! :))
| |
Тема
|
Re: Червената шапчица, разказана от
[re: Б.K.]
|
|
Автор |
Okaян яcтpeб (жар пиле) |
Публикувано | 22.07.05 22:57 |
|
Не може, трябва да се пазите за първата брачна нощ /ПБН - помни се лесно, звучи като поебни/.
| |
|
Ах, ах, ах, тоз брачен консултант-ястреб как възпира любовната ни консумация...
Галааа, кам бееек!!!
| |
|
продължена от Окаян ястреб:
"... а през нощта, в тъмна доба кога дяволи и духове търчат по земята, Червената забрадчица биде споходена от чуден сън. Яви й се самодива в бяла премена и рече:
- Не ходи утре при старата, сестро!
***
Пътеката се виеше през лудо биле и изтравниче. Дърветата протягаха клонести ръце и скриваха слънцето, а сенките от ноктите им се прокрадваха след Червената забрадчица. Една сенка се сгъсти, оформи и застана отпреде й. Туй бе демон чер, що старите зоват "ЛОШ вълк". Демонът изсъска, а от пастта му излезе серна смрад:
- Дека ке одиш, моме?
- При бабулята си - приведе глава Червената, за да не гледа в мъртвите очи на вълка. Спомни си що думаха хората: "ако те полази гад подземна, ако таласъм ти се изплюе в млякото и ако те спре ЛОШ вълк, пази се от зъркелите му, защот погледнеш ли го там, на камък ще се обърнеш!..."
продължена от Гарсон
"...може би не ви е известно, но аз работя в емиграционните власти и от там познавам г-жа Шапчица, която често ставаше обект на шеги заради навиците си на обличане. Шапчица изчезна един ден, замина за Унгария, където живеела баба й. Бяхме вече забравили за нея, когато внезапно тя се върна и започна да показва снимки. Усмихна се точно на мен, без да знам защо и ми разказа своята история.... Будапеща е град от две части, Буда и Пеща, разделяни от реката Дунав, която се вие като огромна боа изпълзяла от миналото на европейския континент. Шапчица се настанила в малка луксозна квартира близо до Ваци от едната страна на Дунава, докато баба й била наела скъпа едноместна стая в Шератон, до кралския замък на хълма Гелерт в дворцовия квартал от другата страна на Дунава. На втория ден от своето пристигане Шапчица тръгнала по Ваци и се усмихвала на младите момичета в цветни носии, които рекламирали спектакъл по народни танци. На всеки подлез се продавали вкусни понички, това унгарско сладко изкушение, което е приготвено от майсторски омесено брашно, мая, набухватели, захар, мармалад, емулатори и унгарски подправки като куркума, джоджен, канела, кориандър, унгарско орехче, лопуш и др. Шапчица се запитала дали баба й няма да се зарадва на няколко понички и купила един плик, който прибрала в раницата си. Шапчица продължила пътешествието си към другата страна на Дунава като минала и през булевард Ракоци, където дълго се колебала дали да не си купи от световно известните унгарски пиперки и най-накарая импулсивно платила една връзка и я пъхнала в раницата си в задното отделение от другата страна на поничките....."
| |
Тема
|
Re: Червената шапчица, разказана от
[re: ДeбeлorъзHинджa]
|
|
Автор | Erich (Нерегистриран) |
Публикувано | 23.07.05 01:17 |
|
s0 c00l s0 1337
с уважение
321ch
| |
|
Ю ар соу уелкъм! 10q and good night :)))
Галааа, кам бееек!!!
| |
|
Искам да благодаря на Нинджата, и на всички останали, и на криле за изключително милата и приятна тема, отдавна не съм се чувствавла толкова добре като чета тема във форум. Жестът беше страхотен.
| |
Тема
|
Re: Червената шапчица, разказана от
[re: ДeбeлorъзHинджa]
|
|
Автор | desp_ (Нерегистриран) |
Публикувано | 23.07.05 14:06 |
|
Свещта между краката й догаряше и за малко да опърли козината на вълка, който тъкмо приключваше лизането от там от където беше започнал. От междукрачието й.
- Баба ми е гъркиня - каза момичето.
- А моят дядо е вълк - каза вълчо.
- Все повтаряше: Хоме хомени лупус ест. - продължи замечтано червената шапчица.
- Това не е ли римско?
- Няма значение. Важното е, че се намерихме - две сълзи се отрониха от красивите големи очи на девойката.
- Защо плачеш?
- Защото там някои не се намират. Не всички са щастливи като нас.
- Какво да направя за теб. Не искам да си тъжна - попита нежно вълка.
- Шибай ме! - каза тя.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
|
|