струва ми се, че има такова животно - наивност, която се отнася до литературата само, няма нищо общо с това дали верваш на политици и дали могат да те метнат на "тука има, тука нема" и т.н.

какво имам предвид - повечето книги са написани с някакъв елемент на наивност и разчитат на поне известна наивност у читателите. целта им, поне на мен ми струва, е да предизвикат някакви мисли, емоции, внушения.

проблемът е, че колкото повече неща чете един човек, толкова повече тази литературна наивност започва да се превръща в цинизъм. това, което преди е предизвиквало емоции и размисли сега ти се струва досадно, плоско, клише - все пак си го виждал същото поне 10 пъти и си писал и статии по въпроса дори... пфу че досада.

ако трябва да направя една скала, която започва с абсолютната наивност и завършва с безкрайния цинизъм, то може би в единия край стоят писатели като коелю (който вече е нарицателно за това), а в другия край разните му там модернисти, подмодернисти и прочее модерни дрисни, няма да цитирам имена, щото веднага ще тръгнат да ми обясняват как хич не ги разбирам постмодернистите - все пак не съм спец и за мен буковски, уелш, бийвъс и бътхед и саутпарк са точно на едно равнище - простотийки, които ме разсмиват, не ме ангажират и обичам да ги гледам/чета, когато не ми се мисли много.

що се отнася до читателите - без съмнение най-висока литературна наивност проявяват децата, мутрите и манекенките, а най-много литературен цинизъм носят преводачите, редакторите на лит. списания и подобни хора, за които четенето на книги отдавна е по-скоро професия (или по зле - призвание), отколкото удоволствие.


та като гледам безбройните лексиконни теми "кво мислите за едикойси"....

ми отговорите са винаги три типа - ако въпросният автор е толкова литературно циничен, колкото сте вие (нито повече, нито по малко), тогава се посираме да го хвалим колко е велик. ако вие сте по литературно цинични от автора - скучен, повърхностен, клише, досада.... ако авторът е по циничен от вас - о, ужасен е, гаден, отблъскващ, неразбираем, отново скучен.

ето примерно обсъжданията за достоевски са все по този модел - повечето обясняват колко е велик (щото той е тарикат - заел е голяма част от скалата на наивността), срещат се някои заблудени фенове на коелю, дето плахо заявяват, че коелю е по-готин (вмро - мноо са готини!) и накрая некви хорица дето са изгризали 10000ия си том къмто 20тата си година и вече пъплят към 50000ия - за тях освен ако обсъждания автор не се е превърнал в някаква лична и интимна страст и мания, то те са склонни да го оплюят по всички параметри.



заключението следва - лексиконните теми от типа "кво мислите за....." са един много дебилен начин за чат, в който никаква полезна информация не може да се получи, просто защото всеки от пишещите там си има свой критерий за това какво е хубаво в литературата. затва АТАКА_мамата_си_трака към парламента - да се направи една тема с линкове - показател към всички дискусии от типа "достоевски - велик ли е?", "майстора и маргарита, да я дочета ли?" и "чели ли сте нещо от Коелю?", "кои са 100те, 1000те, 10те, книги на века, на труд, на читателите, на дира, на живота ви........". и когато една такава тема е дискутирана повече от 5 пъти в 5 различни теми в 5 годишната история на клуба, нови подобни постинги просто да се трият. а?

буковски не е постмодернист.

a че са тъпи лексиконните въпроси, тъпи са. и не само те.
и кво от това?
да нарежем на парченца всеки, невинно дръзнал да погледне тук и да пусне темичка?
или защото е още дете и интересите му се простират до 'моля-ви-се-моля-ви-се-моля-ви-се-моля-ви-се-моля-ви-се, помогнете да не ми пишат двойка'? тийновете на сапун ли?

и какво, като някой не е 'старо куче' и не е видял, че дадена тема била обсъждана преди пет години? ми много важно от което.
длъжен ли е да изчете всичко, изписано тук откакто има клуб, че да не досажда на 'старите', които това място все едно са си го припикали за тях си и се нахвърлят на всеки неориентиран новак, че и на всеки, който не държи да се вписва в общата кочинка от взаимоотношенийца?

клубът е на всеки, които реши, че му се пише/чете тук. който и да е той. ако те дразнят някакви си хора или някакви си теми, просто не ги чети.

Редактирано от Бoзa Kocмaтa на 02.07.05 01:31.

Е що точно наивност?
Всъщност, може да се каже наивност, ако това понятие включва определения като: човек, поддаващ се на друг, който свири на първосигналните му струни; или човек, позволяващ да ме се свири на второсигналните струни, тъй като са му закърнели първосигналните, или нещо подобно.

Не знам, обаче си мисля, че днес това, което описваш, не е толкова важно в литературата, колкото в рекламата. Тя един вид замества едновремешната литература


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

ми наивност. щото като четеш идиот да речем и има там некъв 17 годишен пишльо, който бил болен от нещо и щял да умре и се събират там хора от елита и незнайно защо канят и пишльото и пишльото започва да ти чете 15 страници писмо, в което има изкази от типа "междувпрочем, аз изобщо не съм убеден, че мога да изкажа всичко това, което кипи в моето съзнание, дори в този момент се колебая дали да не скъсам това писмо....." и блаблаблаблабла - е тва трябва да си до някаква степен наивен, за да си представиш, че може да се случи - то аз едва го издържам да го прочета по диагонал, а някой да го слуша в действителност... и все пак се предполага, че това писмо ще те развълнува, че ще се фокусираш върху съдържанието, а не върху простичкия факт, че е досадно.

с коелю е далеч по-зле - чел си същите неща поне 15 пъти и то по-кадърно описани. е трябва да падаш от марс, за да можеш да "откриеш" някакво ново послание в коелю и да ти въздейства по някакъв начин.

emi... bravo - ti znae6 naj-dobre
a i... mersi

bykovski ako razbere 4e e postmodernist 6te vzeme da napi6e ne6to otnovo...
koeto po obqsnimi pri4ini e nevuzmojno

a tove ne e li tvoqt cinizum

ako si razo4arovan ot dejstvitelnostta, a knigite ti predlagat samo iljuzii

kakvato e zada4ata na vsqko izkystvo mejdy vpro4em

to py6kata posledno pismo i taka - dnes e hybav den za samoybijstvo

Може и да е наивност. Обаче има друг момент - когато нещо е досадно на някой, той просто не може да се вдълбочи в нещото, така ми се струва. Оттук ми се вижда, че е доста противоречиво твърдението, че нещо може да е хем досадно, хем пораждащо размисли и т.н. Явно е въпрос на възприятие.
Но на каквото и да е въпрос, изяснява ми се това, че всъщност по-щастлив и с повече възможности за обогатяване е някой, който не вижда писанията в досадна светлина. Ще дам прост изтъркан пример - едно е страничен наблюдател да гледа двама влюбени, друго е да си един от тях. А познай кой е наивният по твоето определение


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

ТЪй то, трябва да се съглася с анализа за наивността и цинизма, опростен и удобен, мерси за което. На мен ми върши работа.

Само че и Бозата е права - да се пише "тези и тези теми са тъпи" също само по себе си е тъпо, защото не е креативно - не даваш идея според-теб-какви-са-нетъпите-теми-като-за-този-клуб. Не, че всички ще се съгласят, ама все пак.

И наистина - като не те кефи, не четеш. Аз за себе си трябва да призная, че ако не беше клуба, нямаше да отворя Буковски и за съжаление чак сега разбирам какво щях да пропусна. Даже само и за това си е струвало.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

не знам каква е задачата на всяко изкуство.


определено сега съм по-циничен от преди.