Re: книги които си заслужава да бъдат прочетени / Култура и изкуство / Литература

Здравейте,
С голям интерес прочетох списъка, който прилагате. Аз обичам да чета /всъщност това правя по цял ден, защото и професията ми е такава/ и винаги ми е приятно да си поговоря с някого за литература и да споделя нещо от личния си опит, така че сега с удоволствие ще го направя.
За съжаление между тези книги има доста, които не съм чела /но и списъкът е все пак доста дълъг/. Има автори, които са ми познати като име, но още не съм чела книгите им; има и някои, които изобщо не са ми познати.
Ще започна с българските автори. В никакъв случай не искам да бъда груба или да налагам мнението си, но сред тях има такива, които е просто ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да бъдат прочетени. И то не защото в училище така или иначе спадат към задължителната литература, а защото са част от българската класика и всеки българин би трябвало да ги познава. Говоря за "Немили-недраги" и книгите на Богомил Райнов. Вера Мутафчиева също, макар да признавам, че самата аз още не съм чела романите й. Същото важи и за Павел Вежинов - "Нощем с белите коне" е най-популярната му книга. С неудобство признавам, че все още не съм чела и разказите на Хайтов.От останалите български автори ми е известен само Горчивкин и трябва да кажа, че "Воля" дълго време беше сред любимите ми книги. Бях на петнайсетина години, когато я прочетох, и трябва да кажа, че тя ме разтърси издъно. Това е една от най-истинските /всъщност тя е писана по действителен случай/ и въздействащи книги, които съм чела. Няма да я разказвам, просто не ми стигат сили за това, макар че е сред книгите, които знам почти наизуст.
Колкото до останалите книги от списъка, както вече казах, сред тях има много, които не съм чела, макар да са ми познати имената на доста автори. Така например никога не стигнах до Жул Верн, защото просто не ми допада този тип литература. Навремето опитах да прочета "Баскервилското куче" , но не успях, просто не ми допадна. Чела съм някои неща на Едгар Уолас, но не и това, за което питате. От Уилки Колинс съм чела "Жената в бяло" , "Лунният камък" ми е познато само като заглавие, но от това, което знам за автора, книгата най-вероятно си заслужава. Същото ще кажа и за Казандзакис. Аз съм чела само една негова книга, която обаче беше написана изключително увлекателно и просто не можех да я оставя. От останалите автори Балзак, Чандлър и Маркес се смятат едва ли не за задължителни, но трябва да призная, че когато аз преди четири-пет години се опитах да чета Балзак, книгата, която четох, не ми допадна. Тази обаче, която споменавате, е най-известното му произведение и вероятно си заслужава.Колкото до Чандлър, ще призная, че лично на мен не ми допадна, но почитателите на криминалните романи го смятат за най-добрия в тази област /като не броим Агата Кристи, разбира се, но и стилът на двамата е различен/ . Ремарк и Стендал също са автори, които всеки трябва да прочете в един момент. "Сто години самота" е най-известното произведение на Маркес, но аз все още не съм стигнала до него, а от хора, които са го чели, знам, че е доста трудно за четене и възприемане и човек трябва да е прочел доста сериозна литература, преди да стигне до него.
Остана да спомена "Непрогледност" , "Джейн Еър" и "Брулени хълмове" . "Непрогледност" е медицински трилър, без който човек спокойно може да мине. "Джейн Еър" и "Брулени хълмове" обаче са задължително четиво. Това са може би най-ярките образци на литературата от въпросния период. Докато много от другите книги в списъка могат да бъдат интересни само до или над определена възраст, или на определен тип хора, възраст за прочитането на тези няма. И точно затова няма да се впускам в подробни описания. Ще кажа само едно: заслужава си!
Надявам се, че с това съм помогнала поне мъничко. Приятно четене!

Усмихни се... утре ще бъде по-зле.