..Ще изнасям реч по случай завършването в гимназията . Молбата ми е , ако някой има вече написана или знае някъде в нета да има готова , ще ми спести доста време и мъки . Ще ви бъда страшно благодарен .

The Mythical Bird Rose From The Ashes Young Again

Предлагам ти, ако ти е мъка, по-добре не изнасяй.
Нещата трябва да имат смисъл.
Винаги става така - докато ни се предоставят възможности да учим и усвояваме, без пари и като основно наше занимание в живота, ние сме ученици - тоест гледащи на тези възможности НЕсериозно и невиждащи смисъл в тях.
След това ни се иска да ги имаме, ама вече не сме ученици и друго е основното ни занимание в живота - като това да си вадим хляба, например.
Ученически акъл. Защо хората поумняват едва след като отмине безвъзвратно етапът, чието основно предназначение е да се наливат с акъл и знания?
Не е укор към тебе.
Просто констатация. Повечето от нас сме били същите.
Малко пресметливост - сега БЕЗПЛАТНО ти предлагат знания в определени области. И твое основно задължение в живота е да ги усвояваш. Идват кандидат студентски изпити и тогава ще се юрнеш по уроци за луди пари, при условие, че си можел съвсем безплатно да получиш същото знание от читанките, писането на домашните и четенето на уроците. Ама кой да ходи по интернет клубове, да блъска ЦС или да се мота по куул места с аверите. :)
Ма така си е, в крайна сметка.

30 годишен.

------------------------
Слушай беззвучието...

Една добавчица от 31-годишен, ако позволиш:

...още повече, че за речта никой няма да ти пише оценка, така че не се стряскай, а си помисли какво искаш да кажеш на пичовете и мацките, с които сте били заедно толкова време. И на даскалите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Още една добавчица
Човек има рожден ден всяка година, може да се ожени повече от веднъж, може да завърши повече от едно висши образования, но гимназия завършва само един път през живота си
Леко патетично прозвуча, ама си е така.
Как така - готова реч,от интернет? Интернет не ти е бил съученик от онези, с които сте расли, беладжийствали, веселили... всеки ден.
Зарежи интернет и давай каквото ти е на сърце, Начко много вярно го каза преди мене

Хубави съвети са ти дали по-горе Начко и 44 годишният.
Направо са ти дали скелета на една кратичка, ефектна и хубава реч. Сложи малко плът върху него. Сложи вътре две-три щипки шеги и закачки и ти е готова речта.

Хич не е нужно да я изграждаш тази си реч като някаква политическа или в стандартния бюрократично-комсомолски дух, присъщ на подобни изказвания.

Искам само да ти дам един пример за добра реч за подбен случай, държана преди много, много години.

Ето я и нея:

Обръщение на Кърт Вонегът, направено пред абсолвентите на Масачузетския технологичен институт, САЩ
(не помня коя година)

”Ползвайте плажно масло. Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети. Удоволствайте се от силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост, докато не ги загубите. Но повярвайте ми, след 20 години, като погледнете отново снимките си и си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва. Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокoйството е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник. Всеки ден направете по нещо, което ви плаши. Пейте. Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце. Не си губете времето за ревност (завист). Някога сте по-напред, друг път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само със самия себе си. Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали. Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения. Протягайте се. Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 г. какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не го знаят. Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват, когато няма да са наред. Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-ата годишнина от брака свой. Каквото и да правите, не се поздравявайте (възгордявайте) много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат на късмета. Което е валидно и за всички останали. Удоволствайте се от тялото си. Използвайте, го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите хора мислят за него. Тялото ви е най-страхотният инструмент, който някога сте имали. Танцувайте, даже ако нямате къде да го правите, освен в дневната. Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате. Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни. Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога те ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще. Имайте разбирането, че приятелите идват и си отиват, но на малко от тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географски смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади. Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки. Пътувайте. Приемете някои вечни истини: цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, вие ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били умерени, политиците - честни, а децата са уважавали родителите си. Уважавайте родителите си. Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога това може да изчезне. Не цапотете твърде косата си, или на 40 тя ще изглежда като на 85. Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото то струва. Но вярвайте ми за плажното масло.”


Успех с речта!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

да , очаквах тази реакция от повечето и все се надявах , че някой ще все някой щеше да се изпусне и да даде нужната ми инфрмация и да
ми съсипе чистата съвест за достойно извървян път. Ами имате право , наистина добре е да направиш усилия и да се чувстваш удоволеворен след това , но аз и не бих взел едно към едно някаква реч , а само щах да погледна общо клишетата и формата на обръщението . Иначе и аз искам да ги разсмея хората не да ги разплаквам ама такава е заръката на шефката . А реч в която се споменавя плажното мляко може да си позволи човек с авторитет и опит ...

The Mythical Bird Rose From The Ashes Young Again

Дали ще ги разсмееш или ще ги разплачеш, не е важно. Важното е да запомнят този момент и нещо в тях да трепне (ето ти клише)

"Пуснах в мрежата търсене за реч, подходяща за такива случаи, братя, сестри и даскали, и знаете ли кво ми върна "Гугъл", моля ви се? "Напиши я сам", ето какво!"

Нататък си ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако си от тези, които завършват гимназия - вгледай се в следното: "Шефката" утре вече няма да ти е шефка. Тя ще остане все по-издребняваща в съзнанието ти и в действителност, всъщност, по-възрастна дама, или лелка... (Каква е вашата шефка? )... с леко по-широки, отколкото е елегантно, обувки.
Възможно е и повече да не я видиш.
Дали тя и нейните колеги са ви помогнали да развиете у себе си повече респект, повече уважение към тях и света изобщо, повече способност да поемате отговорност - аз не зная.
Но Шефката ще е по-доволна да чуе една истинска реч (дори тя да не е само ласкателна и от клишета), а ти ще бъдеш определено по-доволен. Тези, с които си расъл заедно - също.
Мисля, че точката, от която самият ти тръгваш да гледаш нещата, не е точната.
Ти говориш за "усилия", а то би трябвало да е "малко предизвикателство", "удоволствие", а защо дори не и "чест".
Както вече споменах - завършваш гимназия само веднъж, а и само ти от всички, които заедно я завършвате тази гимназия ще имаш възможността да кажеш.
Защо искаш да я пропуснеш тази възможност и да я замениш с клишета?

Можеш да им разкажеш някакво порно. И без това никой няма да те слуша. Пък ако те слуша - ще почине от оригиналността на речта ти.

Now watch me...

и те подкрепям.
Като се замисля, и аз бих искал да видя някоя подобна реч, за да се ориентирам, при положение, че никога досега не съм държал речи. За съжаление, самият аз няма как да ти помогна.
Кърт Вонегът не е добра ориентация.
А, иначе, може и да импровизираш. Опитай се да бъде кратка, като на един дъх, но не прекалено. Опитай се да ги разсмееш, но не плоско, а издържано. Опитай се да ги разплачеш, например учителките като им оставиш усещането, че може би и техните усилия са имали някакъв смисъл, съученичките - че може би мотането няколко години в училище си е струвало... Накарай ги да се размислят, да се повълнуват, пък после кой откъде е. Всичко това кратко и НЕскучно. Остави си мозъка да се отпусне и провери какво би искал да им кажеш на всички тях, какво би искал да чуеш ти самият. А после обмисли как да им го кажеш, за да има смисъл и да е хубаво (казано).
Е, "ходете воз курец", предполагам е добре да не казваш, дори и да ти се иска. На прощаване няма смисъл да си тръгваме с огорчение. И без това услужливата ни (в кавички или без кавички) памет запазва предимно добрите спомени и чувства към тия времена.

------------------------
Слушай беззвучието...