Добре де, но като ги прочетеш ти става ясно, че написан по мъжки или женски начин животът им е еднакъв. Но какво става след това...
в животаимам предвид - те имат страховете си, емоциите, кръгово движение от кръв, плът, секс, надежди....
обаче какво е решението
кръговрат от вяра, нядежда, водка, сперма и самота...
Търся решението -
Вие какво взехте за себе си?

Аз отглеждам кактуси. Като искаш да се успокоиш - сядаш пред тях и ги чакаш да се разцъфтят. Ако си търпелив, може и да гледаш как растат. Ако пък искаш емоции - бодваш си пръста на тях. Какво повече в живота.

Ебане!

защо, според теб, се е занимавал тоя Фройд да пише толкоз учени книги, като всичко се събира в една дума?

TRUST=LOVE;)

В две - ебане и смърт. Напомня ми за един разказ, появил се наскоро тук.

Are you ready? I don't think so...

да беше...

Решения се вземат според ситуацията. Не можеш кардинално да решиш: "От днес ще еба" или "От днес ще си лягам в осем вечерта", или каквото там ти е дошло наум. Пак стигаме до въпроса: "Има ли смисъл от подобна праволинейност?".
Специално по отношение на новия жанр в литературата, т.нар. чиклит, мнението ми е, че е жанр-проект. Както при всеки друг проект и при този главната цел е изкарване на пари.
Защо в момента няма свястна музика? Защото продуцентите /да ме прощаваш Дебелогъзий/, правят проекти. Музикантите нямат думата. С издаването на книги е същото.
Не мисля, че някоя от тези шитни може да ми стане гайдинг лайт. Ноу уей.

а ти какво всъщност питаш?

отразява ли се животът на творчеството? - ами, сигурно.
отразява ли се творчеството на живота? - ами, сигурно.

как се справят писателите с проблемите си? - пишейки.
как се справят писателите с проблемите си? - не пишейки, а правейки нещо друго.

писането проблем ли е? - да.

що пият? - що не.

що са нещастни? - тяхна си работа.

и какво, като са нещастни? - нищо.

какво следва след това? - всички сме смъртни.

решения няма.

пиша ли? - да.
кога? - когато искам.
защо? - защото искам.

пия ли? - не.

кога не пиша? - когато нямам какво да кажа.
защо не пиша? - защото не виждам смисъл.
защо не пия? - защото нямам нужда.

имам си: страхове, емоции, кръв, плът, секс и надежди.
нямам си: проблеми със себе си.

водка и сперма си имам от време на време. по-често второто, отколкото първото.

правиш връзка, каквато всъщност няма. това, че някой е нещастен, не го прави писател. това, че някой е писател, не го прави нещастен.

литература може да се пише във всяко състояние.
да се живее също може всякак.

а че самоубийството, проваленият живот, алкохолизмът, лудостта, създават допълнителна "митичност" около образа на някой пищещ, няма съмнение. но това няма нищо общо с качеството на литературата му. както и често със самата нея.