Re: В крайна сметка / Култура и изкуство / Литература

Винаги има един кратък миг на хипнотичен страх, когато човек забележи, че е плъх. Усещането е по-скоро противно.
Филип Джиан

Тогава не се обичах.
- Ебати, днес София ще се разцепи от това задръстване! – изкрещя шофьорът на таксито
точно, когато едно Ауди спря рязко пред него, секунда след като бе тръгнало.
Ако катастрофираме тук може и да оцелеем – Първа градска болница е точно на ъгъла.
Аз съм на задната седалка. До мен седи момичето, което бях забърсал след днешния курс. Водя курс по дебати. Звучи смотано и си е точно така, но поне не се напрягам много, практически само чета от един учебник, проверявам отговорите от игрите за разчупване на леда и им задавам темите за дебати. Фасулска работа. Лесно ме наеха да бачкам, всъщност даже и интервю не ми правиха, просто се обадих на телефона от обявата. И ето ме сега – с нова постоянна порция месечни доходи. И с нов източник на свежи мацки.
Тази до мен не се справи кой знае колко добре днес. Говори пълни глупости. Едвам връзва едно изречение. Но е с дълги крака, впити дънки и големи цици и въпреки че се прави на смутена и невинна, знае много добре какво искам от нея и с удоволствие ще ми го даде. Бас ловя. А даже и да не иска, аз ще си го взема. Знам как.
И вече от няколко минути галя вътрешната страна на бедрото й. Усещам как се затопля и възбужда, ръката ми е вече напълно между краката й. През цялото време тя зяпа падащия на парцали сняг и ми е обърнала гръб. Изведнъж се обръща, бузите й са зачервени, диша дълбоко, затворила е очи. Иска да ме целуне. Върти си езика като змиорка, вече е забравила за свенливостта си. Колко неочаквано. Май тази обича да е отгоре...
Шофьорът ни гледа в огледалото. Подхилва се. Казвам му къде да завие, защото почти сме стигнали.
Живея точно преди моста Чавдар и първо казвам Дарик радио за ориентир и чак на място уточнявам, че не е точно там.
Плащам му и му оставям петдесет стотинки бакшиш – поне не правеше тъпи забележки.
Момичето, десети клас е, се е развеселило. Даже си тананика песен, май на Бритни Спиърс, по дяволите, докато изкачваме стъпалата до третия етаж.
Каня я в хола.
- Какво ти се пие? – питам я закачайки черното й яке.
- Имаш ли водка?
Водка, мисля си, а? Очаква ме безкраен празник.
- Естествено.
Отивам в кухнята, тя разглежда дисковете и пуска саундтрака на „Убий Бил”. Започва басът на първата песен, Нанси Синатра, дъщерята на великия Франк. Пее за стрелби и убийства – Bang Bang се казва парчето. Идеална бавна, скръбна и носталгична песен. Не става много за секс, но какво от това. Всъщност това не е оригиналната версия, която е на Сони и Шер, ами просто кавър. Това малко хора го знаят. Наливам два Абсолюта ванилия и се връщам.
Тя вече си е свалила дебелата блуза и се е разхвърляла насам-натам. Инициативна е, не може да й се отрече.
Черен сутиен, черни прашки, черни чорапи. Много черно за една фенка на Бритни.
- Ти да не си моята Черна мамба, а? – казвам много бързо, отпивайки първата глътка, след това й подавам нейната чаша. - Гледала ли си „Убий Бил”?
- Да, обаче не ми хареса. Много кръв имаше, не обичам крясъци и убийства. Гледах го заради гаджето си. – седнала е на дивана, протегнала е крака си и с пръстите си се занася с ципа на дънките ми. С ръката си държи чашата по много изразителен начин. После пие от нея, гълта всичко на екс.
- Помниш ли – започвам аз без да обръщам засега особено внимание на желанието й да прекъсне разговора – във филма на Ума Търман това й беше прозвището? Както и да е.
- Не се сещам, - казва тя. - излетяло ми е от главата. Знаеш ли, ние с приятеля ми не гледахме филма на кино, ами у тях и много-много не обръщах внимание на тази ... как й беше името. Да ти покажа ли какво вършех аз, докато той гледаше?
Без да й казвам нищо тя застана на колене на пода, разкопча ципа ми, вече бях достатъчно възбуден, и направи с ерекцията ми това, което може най-добре с устата си.
- Знаеш ли, има една идея, че цялата цивилизация се основава на войни, всичко е ефект на голямата злоба, която се таи в човека. Един мъж го е казал много отдавна, Хегел се казва. – тя започна да движи главата си точно като безмозъчна сонда, която търси нефт. За разлика от сондата, тя търси моето бяло злато, а не черното – нефтът. Мамка му, поетичен съм, нали?
Даже не направи опит да ми отговори, за сметка на това започна да ближе топките ми. Откопчах й сутиена без да я отмествам и взех едно кубче лед от чашата ми. Поставих го върху едното й зърно и го слагах ту на лявото, ту на дясното. Втвърдиха се, а тя се върна на главичката и започна да смуче по-яко.
- Уф, нещо ми се завъртя свят, ще може ли да легна? – държеше се за главата и залитна няколко пъти сякаш е пила не една, ами пет водки.
- Естествено, чувствай се като у дома си.
Тя легна на дивана, свалих й прашките, махнах си дънките. Тя сложи дългите си крака на раменете ми, аз си сложих кондома и започнах да я клатя. Краката й не бяха идеални, имаше намек за целулит, но нищо.
Мислех, че вече трябва да започна да й обяснявам. Не остава много време след като им се завие свят.
Гледах разпиляната й кафява коса, слушах я как леко скимти. Харесва й. Хващам красивата й и разпиляна коса и силно я дръпвам. Тя отваря очи, гледа ме полузаспало.
- Знаеш ли, за мен човекът е машина, която функционира навсякъде, сере, яде, чука. Хората са шибани, ужасни, егоистични машини, които скапват всичко на тази планета. - чукам я по-бързо, думите се изливат от устата ми още по-бързо, знам този монолог наизуст – Човекът е стигнал дъното, сигурен съм, и дълбае надолу упорито. Ти си шибано доказателство. Аз също съм такъв и се мразя, но повече мразя теб и всички като теб. С пари вместо сърца, с телевизор вместо мисли в главата. Жалки роби, които даже не знаят, че са такива. Но, знаеш ли, дойде най-щастливият ти ден. Аз ще те отърва от всички стени, които те ограждат, от егоизма ти също, вече няма да си тъжна, когато не знаеш какво искаш да правиш в петък вечер, вече няма притеснения за аборти или за цвета на прашките или за теглото ти. Забрави ги тези неща, забрави целия красив и лъжлив каталог на света, в който живееш. Очаква те нещо неочаквано и незабравимо, а то е такова, защото просто след това няма да можеш да си го спомниш.
Тя се опита да изкрещи, но нямаше сила. Аз бях към свършване, спрях да й го мушкам, извадих си го, махнах презерватива и лъсках десетина секунди, докато спермата ми не опръска циците й.
- Това ли искаше, а? Готино ли ти е? Надявам се да е така.
Станах и се избърсах . Сложих си дънките и нужните в момента кожени ръкавици.
- Замаяна си от рохипнола във водката. Това е нещо като приспивателно и успокоително, но бонусът към тези качества е, че на сутринта не помниш нищо. Пълна амнезия. Рохипнолът много го обичат изнасилвачите. Аз не съм точно такъв, а и знаех, че ти ще ми пуснеш, но исках да съм сигурен. А и май просто исках да се чувстваш по-жалка и да не се налага да се борим и да не вряскаш излишно. Това лекарство първо забавя психомоторната дейност, ако ме разбираш. Новият рохипнол оцветява течността в синьо, но аз си имам достатъчно от стария. Да знаеш занапред да не пиеш сини течности, хахаха.
Затворих си устата за малко, за да я пренеса в съседната стая, подът там е застлан с няколко големи чаршафа, които са много полезни и попиват всичко.
- Този въпрос много обичам да го задавам: „Знаеш ли как се чувства един изтърбушен стол?” Не си давай зор да отговаряш, днес в играта за разчупване на леда ти не знаеше, че нулата не може да се представи с римски цифри, тъй че не се напъвай да мислиш излишно. Верният отговор е: „Столът нищо не чувства. Просто е изтърбушен.” След малко и ти ще си нещо като този стол. Не се притеснявай, няма да те боли. Ще изчакам да заспиш. Наистина мога много дълго да ти обяснявам колко ужасни са хората и как ти си продукт на гадното дефектно човечество и е трябвало да бъдеш с повече късмет и да си малко по-умна, за да не попадаш в тази ситуация, но няма какво да те лъжа. На мен просто ми харесва. Както на теб ти харесва да хойкаш с непознати и да изневеряваш на гаджето си. Ти си една от милионите пъпки, които са се пръкнали на лицето на планетата и аз ще те изстискам, при това с кеф ще свърша работата. Жалкото е, че след това ще трябва да чистя и да домакинствам, но това си върви с призванието и другите подробности свързани с твоята карантия, която ще изтърбуша след минути. И последните ми думи към теб са: не мога да повярвам, че никой не ти е казал, че хапането не прави свирката по-приятна, проста кучко такава. Сбогом, мисля, че пластмасовият ти бог те изостави.
Отидох отново в кухнята, взех най-острия нож и стария сатър със засъхналите по него петна кръв.
Тя лежеше на пода, засънувала последния си сън.
Образите в главата й сигурно са се премятали като вихрените снежинки навън. При рохипнола, за разлика от други успокоителни и приспивателни, може да се каже, че сънуваш, при това на бързи обороти.
В момента на стоварването на сатъра върху шията й се сетих, че мога да гледам „Кошмарът преди Коледа” след като привърша с нея.
Любимият ми детски анимационен филм, в който скелетният герой пее тъжни песни, но все пак накрая празнува своя празник и намира любовта.
Странно, но факт, хората почти винаги обичат различни неща
Оставих главата й настрана. И хванах ножа.
Прободох корема й и го разрязах нагоре.
Да, в момента откривам любовта сред топлата й кръв, която бликна като прекалено газирана кока-кола
Сега не се мразя.
Обичам се.