има влияние от него, защото съм го чел.
и на бг, и на инглиш.

Браво, мадъфакъ, че знайш на инглиш да четеш. А да пишеш на инглиш можеш ли? Кен ю? Уил ю?
Ей, мадъфакъ, ако ти кажа, че всички са се посрали от кеф /сори за балкано-ориенталската дума, тя не е като куул, щото куул и кеф са от две различни култури/, ще те излъжа. Ако ни беше опръскал стилно с кръв, окей, всичко щеше да е год дам куул.
Само че не е. Стилно не е, човече. Нито пък силно.
Прилича на онези преоценени видеокасети по един лев, дето събират прах и ги подминават. Някакси на ментак-психотрилър мяза разказчето.

не искам никой да се е посрал от кеф, пич /за да сме в един езиков/речников/регионален регистър, нали разбираш/.
и принципно мога да пиша, а и на инглиш мога, копеле.

какво е 'начи, да те питам тебе, пичагата, стилно опръскване с кръв.
като във филмите на Такаши Миике ли, а?
или пък какво, хм, 'айде да е все пак литературно - Селин стилен ли ти е? а Бъроуз, Поланик, Мейлър, Виан, Троки, Фанти? както и да е, ебаси и всъщност.

сещам се и за нещо по-добро.
за да разбера, копеле, кое е стилно за теб в този дефиниран пак от теб жанр те предизвиквам литературно.
в малко по-малко от 4 word страници /толкова е този разказ/ разкажи психарска и стилна история с поне една смърт.

гласуват читателите.
победилият разказ аз ще се погрижа да излезе в някое списание или вестник.
обещавам.
моят и без това ще излезе някъде, но нещо твое издавано ли е където и да е, а?
или ти си просто велик критик и читател, а?

навит ли си, пич?
ще стане ли далаверата или кво?

пс
връщам се на въпроса ти с инглиша:
A writer owes nothing except to his writing. He owes nothing to the reader except the availability of the printed page. And worse, many of the doorknockers are not even readers. They've just heard something. The reader and the best human is the one who rewards me with his or her absence.

Редактирано от Cив на 17.01.05 20:55.

Ами да ти става лошо колко типа може да има?
Нямах предвид, че започна да ми става лошо патката. Тя въобще ще спре и да ми става, ако го прочета още веднъж.
Добро е. Гадно и добро.

------------------------
Слушай беззвучието...

Скивай, пич (регистъра, нЪли така), окаяното пиле вече води с 1:0, щото аз гласувам за него "на тъмно", ако ме разбираш какво искам да кажа. Жалко за тебе, брато, че мериш таланта по броя публикации, още по-жалко, че се имаш за талантлив. Мо'е баща ти да е собственик на някое литературно вестниче, р'ийш ли, и това да е причината твоите...ъъъъ....неща... да ги...хъ-хъ...публикуват. Талантът не се мери в страници, батенце, за таланта мерна единица няма, такова.... Верно, намират се умници, дето да си въобразяват, че са я открили тая мерна единица, 'ма да ти кажа, умряла работа е то. И колкото и да ми изреждат имена на разни велики писачи, с това и на милиметър не се доближават анонимните графомани до Буковски, Мейлър или Виан. Е, може би в собствените си графомански очи... Ма то ако с изреждане на имена се ставаше велик, брато, и аз щях да съм у алеята на славата, р'ийш ли. Отдавна.
Бъди спокоен, твоята...хъ-хъ...творба няма да я прочета дори и след като я публикуват. Първите три реда ми бяха достатъчни, за да загрея, че става дума за поредното нищо особено.

Между другото, окаяното пиле е публикувало тук. Но те съветвам да не четеш неговите писания, защото ще осъзнаеш тъжната за теб истина, че си много, ама много назад. Колко назад, това аз не мога да кажа със сигурност, но за няколко обиколки съм готов да се обзаложа.


П.С. Туй англиското отде го гепи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми хареса малко повече :)

анализ на кратко на второто произведение - лирическият герой е млад писател издаващ не особено оригинални неща в чикиджийски псевдо-лайф стайл списанийца, излизащи в една малка държавка в покрайнините на културата и в центъра на кхалтурата. тормозен от екзистенциални въпроси, лирическият герой, решава да потърси оценката на посетителите влизащи в некво там никво литературно клубче, дето само за литература се не говори.

силно разкритикуван от различни страни, главното геройче избухва при откровения отговор на лирическия злодей. ръкавицата е хвърлена, предизвикателството е отправено, публиката тръпне в нетърпение - ще приеме ли талантливият и чаровен зъл окаяник провокацията на младото сиво гургуляче, дет се е накокошинило кат пуберитет чел борис виан преди лягане....?

очакваме продължението!

Редактирано от Cивия вятъp на 17.01.05 23:44.

бе не сте справедливи. прилича на писано с лекота. и с лекота се чете. а в същото време не е просто и примитивно.
за меренето на таланти съм съгласен с тебе - няма нищо общо с меренето на пишки.

------------------------
Слушай беззвучието...

Прилича на пре-писано с лекота, мда... И се чете с лекота, разбира се, като всяко веднъж четено. Дето казал Гарабет на Киркор - "Бе тоя мармалад веднъж яден е вече май!" То бива препратки и хипертекстови цитати, ама... Нъли... А за публикуването - и Йоло Денев го публикуват, мда. За съжаление. Което ни води до проблемата за оцеляването на дъждовните форести в Амазония - за бога братя, рециклирайте целулозата, че не остана дървесина ин дъ уайлд! Някои писания за друго не стават. Купувам си ги само за да ги предам на вторични суровини и това е моя принос към световната екология. Ще бъда благодарен ако ме ориентира автора под какво име излизат неговите, та да взема мерки да се употребят по предназначение.

Ръкавицата я поемам - но няма да ти предложа преразказ с елементи на разсъждение върху модерни автори. Веднага сядам да изграфоманствам едно master piece, но в отделна тема - да не засенчвам величието на този епос тук.

---
scribo, ergo sum

Редактирано от rpaф O.Maнa на 18.01.05 08:46.

Хахахаха, зе ми го от устата!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите