|
Не зная това ли е мястото да пусна този мой разказ , но се надявам да имате търпение да го прочетете и да кажете какво мислите.
СПОМЕН ОТ СЪН
Предстоеше ми дълъг полет.Първият в живота ми.
Стоях на летището , със свито сърце и очаквах повикване
Ще летя до Нова Зеландия -непозната, далечна ,необятна.
Очаквах това пътуване най –голямото предизвикателство в живота ми .
Готова бях за този полет,въпреки свилата се топка в гърдите ми
Настаних се удобно , сложих дискмена ,притворих очи …..казах си :
-С бога напред!
Самолета се отдели от пистата …… .
Не мислих за нищо.Слушах “Годишните времена “ на Вивалди и се потопих в музиката . Бях взела със себе си дискове с музика за да скъсят и направят пътя по –кратък и приятен.Музиката се лееше и нищо друго вече нямаше значение.
Мечтаех да стъпя върху земята на древни народи за видя недокоснати от човешката цивилизация местности ,за които само бях чела .
.Летях към това райско кътче. Потъвах в музиката и се унасях .
Бяха минали часове от полета , Самолета се носеше като птица ,минаваше през облаци оцветени в розово и синьо,ръмеше лек дъждец и точно тогава си чу шум Нещо разтърси самолета.
Настана паника.сърцето ми заби учестено.
Нима това е края?Нима ми е писано да загина по този нелеп начин.Да загина като птица.
Стюардесите сновяха разтревожени между пътниците .Призоваваха всеки да сложи спасителна жилетка ,да затегне колана.Опитваха се да внесат спокойствие ,което липсваше на самите тях.
От кабината на пилотите съобщиха ,че ще се приземим аварийно .Помолиха пътниците да запазят спокойствие.
Огромната машина се приземяваше в непозната местност.Нямаше писта.Теренът беше неравен.
Всички пасажери бяха притихнали.
Усещах страх ,чувах само учестените удари на сърцето си.
Сега всичко беше в ръцете на съдбата.
Силен удар разтърси самолета отново.Приземихме се!Отвориха вратите на самолета и пуснаха надуваем трап по който се свличахме на земята.
Слава богу , останахме живи.
Хората плачеха и се прегръщаха .Ето го и екипажа .Пилотите които ни спасиха.Измъчени и с напрегнати лица.Всички погледи се обърнаха към тях.
Посрещнах ме ги със сълзи на очите си и ръкопляскане.
Щяхме да останем тук за неопределено време .Никой не каза къде сме .Нямахме връзка със света.Сами ,далече от цивилизацията.За първи път не знаех какво да правя ,как да постъпя.Бях уплашена до смърт.
Тръгнах без цел …
Това беше голям остров,прекрасен остров,отрупан в зеленина,прекрасни ,невиждани цветя, птици ,аромата на цветята се усещаше навсякъде.Въздуха се къпеше в омара ,трептеше изпълнен от капчици роса.
Усещах се лека,щастлива ,доволна.Запътих се към океана,и не вярвах на очите си….водата беше кристално чиста,прозрачна ,небесно синя,по дъното пулсираха с невероятни ,цветове, морски камъчета ,цветовете им блестяха като диаманти.
От океана към брега плуваха група красиви жени.Виждах дъгите им руси коси ,снежно белите им лица,но това ,не бяха хора ,а русалки.
Изведнъж ме заля радост,топлина любов.Потънах в блаженство. Навлязох във водата и заплувах към тях…….. Водното пространството се изпълваше с вълшебна музика нежна и тиха ….
Когато се опомних ,бях върху операционна маса .Върху вените на ръцете ми бяха лепнати,системи по които изтичаше кръвта ми.Гледаха ме същества /не ги виждах,чувствах ги/,които ми казаха:
-Болна си ,много си болна,но не само ти,цялото човечество е болно,ние сме тук ще помогнем.
Пратеници сме на Сириус .Мисията ни е да помагаме на хората .Ориентираме се по излъчването на тяхната аура.Искаме вие хората да живеете в мир ,да се обичате,да излъчвате положителни енергии защото ,чрез тази енергия се храни мощен био компютър ,който управлява и регулира живота на Вселената .Всеки трябва да проумее ,че носи отговорност за живота на Вселената.Не трябва да се унищожавате .Променете мисленето си ,обичайте се, раздавайте обич .Ти и всички пътници от самолета сте наши братя и сестри тук на Земята.
От тук нататък всеки от вас трябва да разказва за този случай ,да знаете ,че не сте сами в Галактиката .
Ще сме невидими за вас ,но ще сме неразделни оттук нататък..
Гледаха ме големи черни очи ,усмихнати ,топли,добри…………
Кръвта ми се стичаше по системите …..болеше ми ,много ме болеше…..
Какво ставаше? Къде бях?Къде изчезнаха хората ,самолета ?
Събудих се . Бях си вкъщи . Лежах в леглото си.Бях много уморена. Усещах пръстите на ръцете си изтръпнали ,не можех да се движа.
А , какво беше това?
Върху вените на двете си ръце имах две сини петна,кръгли петна с големина на монета .Тези петна не изчезнаха месеци наред .
Останаха ми спомени от този сън?
Това се случи.
|
