момченцето с раничката е наистина поет.
С високо изкуство.
Чиста поезия.

блех!

-----------------------------
Ръкописите не горят...

Редактирано от Бereмoт на 03.09.04 01:43.

Съвсем приятелски ти казвам, че няма смисъл да се караме.
Пък и ти нещо на много обиди я караш тази вечер.
Има ли смисъл?
За мен не, а за теб?

Сега ти пожелавам лека нощ, и те оставям да си помислиш над поставените от мен въпроси.

Бегемотски поздрави!

-----------------------------
Ръкописите не горят...

Вярно, имам раничка. На лявата ръка - днес се изръбих на един шкаф и ми остана раничката от тая случка



В утрото на нова ера,
с факела на нова вера
дращи бегемот в тефтера
със карирани листа.
На изкуството високо
той докрай изцежда сока,
лее мисълта дълбока
и подсвирква със уста.


Човече! Как ме вдъхнови, как ме вдъхнови!!! Ще заспя ухилен днес

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лека нощ, бегемоте! Когато имаш за казване нещо необмислено - моля те, не го казвай тук

И... благодаря за вдъхновението! Прякорът ти, засят в стъпката на "Червените ескадрони", даде страхотен плод! Бегемот до бегемот!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това последното е хубаво.
Ай сега лека нощ.

Отново поздрави, този път заслужени.

-----------------------------
Ръкописите не горят...

Явно не сме си толкова антипатични, но все пак да се защитя, като кажа, че моите постинги са в отговор на "лоши неща", на които трябва да им се посочва мястото - сред лъжите!

Антикомуняшкото поведение явно в днешни дни не е добре прието.
Защо?

-----------------------------
Ръкописите не горят...

Редактирано от Бereмoт на 03.09.04 02:00.

Защото в последните 15 години антикоминистите доказаха, че с нищо не са по-добри от комунистите.

Преди всичко сме хора, чак след идват деленията - по цвят, пол, религия, убеждения...

Ама ти верно си пич!
Е... може пък някой ден да се срещнем и на трудовия фронт

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малиии, откъде тръгнааме и докъде стигнааме.
Важното е сградата да не падне и да не ми строите точно пред балкона, нали знаеш, а кой с колко и на кое място е бил някога си приет и колко му било трудно следването, никого не го боли. А за творческата професия - мога само да ги ожаля, кат гледам недомислиците, строени из страната (някои и по вина на поръчителите, де, ма - съдба).