Кой/Какъв според вас е великият писател?

По принцип не си направил разграничението между- писател и велик писател.
А като цяло, всеки писател има себе си за велик, дали е така е въпрос на друга гледна точка.

Но докато четях темата ти, имах чувството, че има и някаква лична ангажираност от твоя страна с нея. Така е, нали? най-малкото, ти приемаш самия себе си за писател. Не за велик писател, но за писател.

Какъв все пак трябва да е писателят?
Да пише НЕЩО, а не просто нещО. Да се съобразява не с това, което сега се продава на пазара, а с това, което иска да пише. Може дори да е посредствен, но има ли значение? Той не е плагиат на нечия мода или плагиат на този до себе си, който я създава.

А да си велик писател? Може би една от истините е да нямаш самия себе си за велик, защото тогава вече няма да има към какво да се стремиш. А всичко се поражда от стремежите, нали?

А ти как би отговорил на собствените си въпроси?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Великият писател е този, който успява да достигне до теб.

Цял.
Истински.

...това "цял" ме озадачава малко.
Защото поянкога хората пишат, за да се намерят...
...и не винаги успяват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би не винаги трябва да се намираме, защото колкото и пъти да го направил, толкова пъти и това намиране ще е недостатъчно. Това важи както за писателите, така и за хората изобщо.

А ти, колко често се намираш или колко пъти не си могла/могъл да го сториш?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Колко честно се намирам...

Рядко.
И по малко, по малко...

Често не мога да се намеря...
Сигурно идва от стремежа да търся...

Но понякога не зная какво търся.

Трудно е човек да се намери...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма кратък път до мястото, където си заслужава да отидеш. А понякога, ако не винаги, целият този път е собствения ни живот.

А аз се намирам многократно.
Всеки ден, защото е различен,
защото ме променя...
Търся се в следващият и отново се намирам,
но и отново не това, което бях вчера...

Питам се, във всяко едно следващо утро, каква ще е промяната...

Според теб, хората които пишат, осъзнават ли, че не променят само себе си?
Знаят ли го в действителност или за тях е важно това, което пишат да променя тях самите?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Много е важно дали той има какво да ни каже.

~~~~~~~~~~~

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ти какво би искал да каже един писател на теб? И ти какво би казал на един писател?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Аз какво бих искал да ми каже... каквото и да е. Стига да си струва. Като почнеш от "Паяжината на земята" на Томас Улф, минеш през разказите на О.Хенри и стигнеш до Агата Кристи например Но не понасям празнословци, които просто дращят нещо скалъпено там, само и само да се нарекат "писатели". Стивън Кинг го е казал: "Важна е историята, не кой я разказва"

На писател аз не бих казал нищо. Бих го питал

~~~~~~~~~~~

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите