Структурно-идейни характеристики на екзистента в "Неозаглавено 14"

Поемата представя екзестенциални въпроси не само за самотата на индивида, а и за самотата на човечеството като такова. По този начин откриваме радикалния контрапункт между мрачната алегория и документалната фактологичност. Още със самото си заглавие "Неозаглавено 14" показва отказа на автора да даде категорична оценка за гореспоменатата проблематика. Необичайното в случая е символиката на числото 14, което може да се разглежда диалектично, в две антагонистични насоки, които са в непрестанен диалог, подобно на архетипния сблъсък добро-зло и произтичащите от него антитезиси мъжко-женско и бяло-черно като бинарни двойки в пре-деконструктивистката представа за Вселената. Четиринадесет от една страна надвишава с едно фаталното число 13. Тук откриваме пост-диаболистичните елементи в естетическата нагласа на поета. От друга страна, 14 е 2х7, което изразява удвоения стремеж на автора към библейското.

Преходът от битийното към общочовешкото се осъществява на два пласта, които следва да се разглеждат не поотделно, а в своята синтезирана общност. Първият пласт е чисто лингвистичен. Чрез огрубяването на речта на своя лирически субект поетът достига универсален изказ. Напр. "печка" от първата част на поемата се трансформира в "дракон", една находчива метаморфоза, напомняща изразните средства на магическия реализъм. Авторът не се ограничава само до това направление; напротив, той използва множество похвати присъщи на подчертано пост-модерни направления, като пресемеотичния структурализъм, но по същество той остава екзистенциалист. Вторият пласт на прехода е антисюжетен. На пръв поглед противоречащият на документалната фактологичност антисюжет всъщност показва една неортодоксална визия за печката като еманация на злото. Тя вече не е еманация на метонимията за "бащиното огнище", а загатва за неконтролируемата елементална стихийност на огъня. Именно от този трагичен сблъсък произтича неизбежната самота на субекта, синтезирана в думите "Жаден/съм!", а от там и самотата на цялото човечество, ситуирано в космоса на неприветливия универсум.

Потенцията на субекта да намери разрешение на конфликта се оказва дефицитна. С разтърсващия си патос поемата дава насоки за бъдещо развитие на тази проблематика. В очакване поемата да бъде озаглавена и по този начин конфликтът разрешен, обречеността продължава да разтърсва напрегнатите възприятия на читателя, който присвоява ролята на писател и оттам - на демиург. Революционната промяна на жанровите характеристики на традиционната японска форма хайку представят още един пласт в и без това усложнения преход.






"Неозаглавено 14"
Ти си печка.
Ти си дракон... Жаден
съм!

-Anon.

Whenever you find yourslef on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

Много интересно виждане на нещата, но за съжаление не мога да се съглася с някои от представените от теб структурно-идейни тълкувания на екзистента в "Неозаглавено 14".
Като начало не бих определил произведението като "поема", най-малкото защото поемата е голяма лиро-епическа творба в стихотворна форма, а при "Неозаглавено 14" липсва каквото и да е от това определение. Бих бил склонен да приема, че това е нещо като сентенция, която ни представя в сбит вид не толкова екзенстенциалните проблеми на обществото, колкото стремежа на автора да представи по различен и пречупен начин псевдопсихологичното възприятие на заобикалящият ни свят, давайки си сметка, че със свойте радикални идей може да разклати и без това лабилното съзнание на модерния читател (под "модерен читател" в случая да се разбира интернет маниак).
Да, съгласен съм че се сблъскваме с ярко изразена алегория, но в никакъв случай не я намирам за мрачна, от друга страна не намирам за обосновано и пояснението за "дкументалната фактологичност" (освен ако намираш нещо документално или фактологично във печката, дракона, жаждата или неясното заглавие)
Заглавието според мен се явява като категоричен отказ на автора да даде окончателна оценка на собственото си произведение, което ме навежда на мисълта, че той/тя не е убеден/а във въздействието на гореупоменатата творба.Действително тук е необичаина драматичната употреба на числото 14, дължаща се най-вероятно на стила на автора, желаещ съвсем да ни обърка в намеренията си, поставяйки ни пред проблематиката на разгадаването на мистиката, закодирана в тайнственото число. Единствената връзка с числото 13, която откривам е, че очевидно това не е числото 13, а самия факт, че 14 е повече от 13 подсказва неистовия стремеж на автора към позитивния аспект заложен в това колебливо число (което ме подсеща, че мрачната алегория всъщност не е мрачна)
Преходът се осъществява в посока от общомашинното, символизиращо човешкото постижение, към общоорганичното, представляващо природната сила. Съгласен съм че тези два елемента трябва да бъдат разгледани в своята синтезирана цялост, защото поотделно те нямат смисъл. Трансформацията на печката в дракон всъщност ни дава представа за стихиината сила на природата,която поглъща човешката цивилизация, а ако разгледаме по-обстойно дракона като модерен и литературноосмислен представител на динозаврите, можем да заключим категорично, че е изказано романтичното желание към възвръщане към отминалата хармония,царяща някога на нашата планета. Именно трагично представения сблъсък съдържащ се в думите "Жаден съм!" говори за нетърпението на автора, тази отминала епоха да настъпи, а експресивното многоточие може да се тълкува като леко колебание и съмнение дали универсума е действително неблагоприятен и враждебен.

От друга страна натрупването на субекти или обекти символизиращи огъня логично води към жажда

С други думи намирам, че дори и в тая безмислица може да се намери някакъв смисъл стига да ти се търси. Иначе само по себе си "Неозаглавено 14" е тъпо и псевдолитературно произведение

Чети между редовете и каквото и да прочетеш ще е вярно!

Редактирано от Maglo на 20.07.04 23:50.