Какво значи класика? Кои са "класическите" литературни произведения?
(И друго - трудно се влиза през парадния вход на прием, даван от: английската, френската, немската, американската, руската и т.н. литератури (това - за почитателите на "западния литературен канон"). Има такива, които са си извоювали това право - по едни или други причини.

класическите според мен са тези, които дават нещо на читателя си, независимо в коя епоха или етнос живее.

от друга страна класическите са тези, които съдържат в себе си най харектерното и значимото от духа, от есенцията на една епоха или етнос, народ, събитие.

както пишеше на гърба на една поредица "има книги които всеки човек трябва да прочете"

примерно "отнесени от вихъра" е класика и по двата критерия ;-)

"елиада" по скоро по втория, макар че някой може и да ме оспори...


аз съм до тук, чакам с интерес други мнения, както и изчерпателен списък на световната класика, по който да попълвам празнините (разломите, пропастите) в общата си култура :)

никога не спори с глупак, другите може и да не забележат разликата

Klasicheski sa onezi proizwedenija, koito sa ot naj-wisok rang, nadistorichni sqs swoite obshtochoweshki poslanija i sa se nalozhili kato awtoriteti, obrazci i normi.
Wtorija Ti wqpros ne mozhah da go razbera...

Нямаше втори въпрос. Ако може само няколко автора и заглавия.
Иначе, май сега има въпрос: кой определя кои послания са "общочовешки"?

Дали "Отнесени от вихъра" е класика и по двата критерия? Там няма ли съществени липси? Другата страна на "Чичо-Томовата колиба"? Епоха, етнос, народ, събитие - не са ли много, особено събитието? Класика - по първия.

Как се става "класика"?

класическо е всичко, което не е плагиатство. Гьоте, например, е класик - може би най-великият, защото е най-постоянният и силен ум, способен да бъде когото си поиска, но избрал най-трудното: да стане себе си.

Za koeto ne mo#e da se govori, za nego trqbva da se myl4i.

Признатите за най-важни автори в историята на литературата се наричат класици. Техните творби се обявяват за образцови и се популялизират.

Сложно е да се отговори как се получава признанието класик. При всеки автор е различно.

Samo ot nemskata literatura mi idwat pone sto zaglawija na um, edwa li samo s njakolko zaglawija mozhe da se izcherpi wqprosa...No ako se ogranicha s po tri zaglawija, shte se poluchi slednoto:

1. Shakespeare: Romeo i Julieta
2. Jоhn Milton: Izgubenijat Raj
3. Charls Dickens: David Coperfield

1. Fransoa Rable: Gargantjua i Pantagruel
2. Fransoa Volter: Candid
3. Viktor Jugo: Parizhkata Sweta Bogorodica

1. Goethe: Faust
2. Gotthold Ephraim Lessing: Nathan Mqdrijat
3. Heinrich Mann: Semesjtwo Buddenbrookowi

1. Turgenew: Bashti i sinowe
2. Tolstoj: Wojna i Mir
3. Ilf i Petrow: Dwanajsette stola

Eh, kolko neshta samo trjabwa da propusna...

A na wtorija Ti wqpros: opredelja go wremeto. Trjabwa da se izchaka pone 1-2 pokolenija, za da se proweri, koe se nalozhilo. No towa razbira se e suwsem oprosteno. Instanicjata, kojato opredelja, koe se nalaga kato klasichesko proizwedenie e presechnata tochka mezhdu literaturnata kritika, knizhnijat pazar i (tam, kqdeto gi ima, kato wqw Francija, nbaprimer) akademiite.

Adrian

Klasika sa i dwete knigi, no primerqt e osobeno podhodjasht da pokazhe, che i w rubrikata "klasika" sqshto e waliden kriterijat na lichnija wkus.
Klasika se stawa, karo se izdqrzhi prowerkata na wremeto. Razbira se, sega trjabwa da popitash, kak se izdqrzha tazi prowerka? Wsjaka epoha e izgradena ot opredelni ideali i cennosti i stojnosti. Te sqstawjat "zhurito". Towa e naj-shematichno i prosto.

Adrian

Казва се Томас Ман, Хайнрих му е брат; освен това, "Буденброкови" не му е най-класическия роман. За Англия съм напълно съгласен, макар че аз бих предпочетел "Хамлет", което е по-универсално, докато "Ромео и Жулиета" е читателско предпочитание, сбор от повече субективности. Същото и с Юго, който е истински класик с "Клетниците". Лесинг е важен само като врата, през която после да влязат Гьоте и Шилер - сам по себе си е слаб писател, твърде много дидактичен. За Русия е странно, че не си включил Достоевски, който е класик par excellеnce. Илф и Петров някак не влизат в това определение.

Za koeto ne mo#e da se govori, za nego trqbva da se myl4i.