Хората знаеха за Катастрофата.
Тук-таме по весниците се появяваха сензационни статии за последиците от сблъсъка на комета с Юпитер. Четяха ги с любопитство, така както се чете за свадбата на еди-кой-си или бремеността на еди-коя си.
Статиите наистина бяха любопитни-изчисляваха датата на сблъсъка; силата на удара щеше да преизвика експлозия, равна на n-водородни бомби. Земята трябваше да бъде унищожена от земетреснения; щеше да се люшка по орбитата си да се доближи до Слънцето; новите динозаври щяха да бъдат унищожени.
Немски астроном твърдеше, че щял да бъде на пост пред телескопа си, за да види в последната минута доближаващата гигантска експлозия-и да умре.
неизвестен изследовател предполагаше хипотези за строежа на Слънцето; той предричаше ужасните и непоправими последици. Беше кошмарно неизвестен-Някакъв си провинициолист, който драпа да напусне родния си град и безславното си съществуване.
Най-известната врачка предричаше някакъв апокалипсис; огромна суша. Същата преди две години твърдеше, че който "преживее зимата, ще му се ще да не я беше преживявал.
Слухове или не, хората ги забравяха; мъжете звъняха по телефоните си и уреждаха бизнес срещи; децата караха колела; жените ходеха на пазар и обмисляха вечерята.
В това толкова сензационно само по себе си съществуване никой не обръщаше внимание на поредната статия; всяка, която и да е статия, наистина бледнееше пред всекидневието; отминаваше го, без да го докосне.
Колко от тях помнеха тези дати? Колко помнеха въобще някакви дати? месеците, годините минаваха-какво значение имашедали сме днес, утре - или след седмица? Всъщност, това беше истинският ужас-животът си течеше.Независимо, че тук-таме ставаха земетресения или имаше войни-животът си течеше, толкова учудващо недосегаем, че една гигантска Катастрофа беше немислима. Е, да, второто пришествие, Ностардамус, дрън-дрън; световното първенство по футбол си течеше; ставаха хубави и лоши неща; в това време кометата наближаваше юпитер.юпитер, който никой от нас не знаеше къде точно се намира. Мнозина даже смятаха Юпитер за планетата с пръстена; във всеки случай Юпитер беше твърде далеч, твърде нереален-просто една планета от учебник.
А на небето има твърде много звезди.

Надявам се да пуснеш и подобаващо продължение или това си беше само едно лирично отклонение!? Каквото и да е, добро е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Посрещнах новината на УТРОТО, в нея пишеше, че то ще е Ново, Различно, че 07 юни 2004 никога повече няма да се повтори. ЕЖЕДНЕВИЕТО ми се разходи из графика ми за срещи, зачерта няколко от тях, сметна ги за ненужни. ВЧЕРАШНИЯТ ДЕН не бе преценил правилно тяхната важност. Но, То-УТРОТО бе Ново, То знаеше, че Днес ще гледа ан тях по различен начин.
УТРОТО изгради, пренаписа наново графика си, разходи се нервно из стаята, намери пакета с цигари и запали една... Пое дълбоко дъх, задържа дима и след това на вабни вълни го пусна около себе си... Усмихна се...защото димът на днешната цигара му пречеше да види нещо повече от Сегашния си ден, защото сегашния ден винаги мисли само за СЕГАШНИЯ СИ ДЕН... (!)

Водно конче, надяваме се скоро в действителност да напишеш едно продължение на историята или защо не- една нова история? (!!!)

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Хм. Пише се "сватба", а не "свадба". По голямото разстояние между клавишите "д" и "т" предполагам, че наистина мислиш, че се пише с "д". Сват-сватба. Дерзай, драконче.

Надежда всяка тука оставете!

Е, са, педантче такова. :)

------------------------
Слушай беззвучието...

И аз те обичам.




Поздрави
С.

"Да живеят орките !!!

Ахил...е ВЕЛИК !!!"
Eowyn