С интерес наблюдавам понякога следния парадокс- много автори на теми, които проявяват силен интерес към темата, след като получат няколко поредни отговора на нея, за нея, самите те не се вклюват в дискусията по нея.
Според мен, желанието да споделиш своето мнение и да споделят с теб и околните техните тези е основното в общуването, както тук, така и в реалния живот и взаимоотношенията. Т.е. диалогът.

Какво може да го накара да липсва? Да го няма желанието?

И още един парадокс. Много хора изразяват дадено свое мнение, но когато получат отрицателно, негативно мнение, те реагират не само защитно, но и агресивно към човека, който го е изразил или го е подкрепил?
И целта се измества от това да разбереш чуждата гледна точка, различна от твоята, в това да наложиш на този човек, че ти си прав, че той не е?

Не знам как вие го тълкувате, но и аз не знам как да го разбирам напълно...

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Първият парадокс!
Ами мисля, че тези, които "силно" се интересуват от дадената тема всъщност нямат какво толкова да кажат по нея след като се появи някой, който явно може да разясни/обясни/обоснове (и т.н. в зависимост от случая) по-добре становището си по въпроса и тогава "силно" заинтересования счита че темата е изчерпана или решава че не може да разясни/обясни/обоснове (и т.н.) по-изчерпателно тезата си. Или може би просто му писва и си намира друга тема.
Втори парадокс!
Мисля, че този вид неуважение към чуждото мнение се дължи на становището, че "аз съм задължително прав и всеки който мисли по-различно нищо не разбира и търси само с кого да се заяжда следователно и аз трябва да му го върна тъпкано".(това напомня малко на дамата от стихотворението на Никола Вапцаров "Песен за човека", която разпалено защитаваше своето мнение и разчиташе на емоциите, а това я правеше да изглежда глупаво. Трябва да се научим да бъдем като нейния опонент, който беше убедителен именно заради спокойствието си умело съчетано с убедителни факти) .С други думи типично българския манталитет. Все още не сме се оттървали от тези предрасъдъци спрямо другите и няма да се оттървем докато не се научим да уважаваме и чуждото, а не само да си мислим, че всички са против нас и искат да ни отнемат постиженията ни.

Честно казано и аз не ги разбирам!

Чети между редовете и каквото и да прочетеш ще е вярно!

Да, донякъде може да е така- когато няколко души отговорят на темата, т.е. сякаш каквото и да се каже повече, ще е повторение, едва ли има смисъл да се пише каквото и да е. Но, знаеш ли, вярвам, че нито една тема не е изчерпана докрай. Винаги ще има някой, който да изрази различна позиция или да попиташ този някой- защо е съгласен с теб или не е.
Според мен, нещата не трябва да опират само да кажеш мнението си, да отвориш темата и да не разговаряш с човека до теб, защо той мисли по даден начин.

А за второто... Понеже тези дни попаднах в тази ситуация. за себе си извадих следните изводи. Не трябва да водиш спор, дори диалог с някого, който иска САМО ДА ГОВОРИ, САМО да предизвиква, защото нито един разумен аргумент няма да го спре, напротив.
Или поне ако се попадне в такава ситуация, да осъзнаеш, че трябва да я прекратиш все някога.
Третото, което разбрах е, че някои хора, за да ги поставиш на мястото им, трябва не само да слезнеш до нивото им, но и под него. Но и тогава те няма да разберат, а просто ще млъкнат. Но смешните няма да са само те, но и ти.
Затова, както ти отбеляза, единственото, което може да направи един интелигентен човек е да бъде спокоен, аргументиран и просто да прекрати нещата.
Четвъртото...кой каквото и да говори за теб, най-важното е ти да си наясно със себе си и да го сложиш настрана...

Ти как мислиш, Магло, защо "трябва да седнем на печката, да разберем колко е гореща", за да разберем това, което досега сме знаели?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Редактирано от Alegro на 08.05.04 19:37.

Ще ти отговоря с аналогична мисъл, записана преди хиляди години от един мъдър египетски писар:

"Чак когато целият крокодил се покаже можем да съдим за страха, който поражда у нас.
Крокодилът не умира от страх, той умира от глад."
Анх-шешонк

Всеки си има своя крокодил, но докато страхът ти не се изправи срещу теб, никога няма да разбереш, колко голям е в действителност този страх.
Много хора твърдят, че знаят всичко за живота и могат да се справят с него, но когато се "опарят" от него, те преоткриват за себе си вече доказани отпреди хиладолетия истини (както е в случая).
Разликата е там, че както казва приятелчето Анх-шешнок този сблъсък с действителността може да бъде смъртоносен (в пряк и преносен смисъл), но на живота няма да му пука за поредния наивник впуснал се през глава, защото той не прощава грешките.
Надявам се че отговарям на въпросите ти, но защо имам винаги чувството, че те са реторични и ти можеш да си отговориш сам на тях?
Може би защото искаш да чуеш мнението и на другите?
Е в това няма лошо, но аз лично бих предпочел да задавам въпроси, на които не мога да намеря отговор за себе си.
Защото според мен, за да е отговорен един въпрос, достатъчно е да си намерил отговор за себе си и независимо дали този отговор е добър или не, дали е верен или не, дали е смислен или не, важното е да ти върши работа!

Благодаря, че ме накара отново да се замисля, всички имаме нужда от това от време на време

Чети между редовете и каквото и да прочетеш ще е вярно!

Въпросите ми са риторични, може би. Те не са нови, тези въпроси винаги ги е имало. Както и техните отговори. Но без да се променят за хората въпросите и техните отговори, сякаш колкото и пъти си ги задем и си отговорим на тях, толкова пъти го правим...сякаш за първи.
И все пак..забелязвам следното за дадени въпроси. Понякога не е достатъчно да ЗНАЕМ отговорите им, понякога трябва и да ги РАЗБЕРЕМ. А понякога това не се случва само един, два пъти в живота ни.

Да, правилно си разбрал. Искам, освен собственото си мнение, да знам това на другите. Нима, ако не бях поставила тази тема тук, аз щях да знам твоето мнение? Нима нямаше някога да се върна към него и да намеря опорната точка за себе си, която сама да не мога да си дам?

Според Ш. Хелмстетър, човекът е всичко, което е- своите мисли, живот, сбъднати или провалени мечти. Той е всичко, което избере да бъде. Всеки човек е необятен като безкрайната вселена.
Нима ти, като мислещ човек, не си предизвикан да разбереш собствената си вселена и да опознаеш чуждите?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Imam 4uvstvoto, 4e kakvoto i da te popita 4ovek, shte imash gotov otgovor. Ama za kakvoto i da e! Zаtova mi se iska da te popitam 1-2 vyprosa, na koito da ne mojesh! Ili pone da im se 4udish po-dylgo vreme!

Никой човек няма готов отговор за всичко, а само за нещата, с които се е сблъсквал в живота си и може да изрази своето мнение за тях. Ако има такова.

Не разбирам желанието ти, не знам и дали ще мога да го разбера. Както и не намирам въпросите, които би искал/а да ми зададеш? И какво искаш да докажеш с това?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

"в това да наложиш на този човек, че ти си прав, че той не е?" - това е в природата на човека. Човещинка с една дума, какво да се прави.

------------------------
Слушай беззвучието...

Когато човек спре да спори, за да аргументира своята теза и да я защити като такава, а спори за това да я наложи на околните, без да иска да признае, че те имат правото и на свое мнение, тогава нещата се променят. Поне за мен.
Едно е да искаш да доминираш, друго е да си човек и трето е да знаеш кога и как да го правиш.

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.