Скоро четох за първи път нейни стихове...и останах възхитен. Какво мислите вие, клубарите, за това дете, жена и философ?

п.с. Трябва ми повече инфо за живота и?

-------------------------------

Тук там, тук там,
искаш да ти дам...

Прочети дневника й. Там ще разбереш и за нея, и за живота й, и за всичко..

Чети стиховете, разказите...
Чети думите...
Ще я опознаеш...толкова искрена и чиста е била...
и в живота
и в писането.

Ще полюбопитстваш
и ще прочетеш
дневника...
Като всички нас.
Но се опитай да го забравиш.
Тя не е искала да го публикуват, нито приживе, нито посмъртно.
А това е важно.

Дневникът...
не ти е нужен,
за да я обичаш.


ДОБРОТА

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

Когато чета нещо нейно, изпитвам някакво... някакво преклонение към нея. Не мога да го обясня, спрямо други в поезията не съм изпитвал точно това. Като отчитам и факта, че въобще не съм добре запознат с нейните стихове. И само всеки път се появява въпросът "що за човек?"...

------------------------
Слушай беззвучието...

си я бива с тая песен. Или илюзия от детските ми години е това?

------------------------
Слушай беззвучието...

Мерси Нуша, аз това го зная, но мерси всепак, а дневника и къде е?



Allons enfants de la patrie!
Le jour de gloire est arrive!

..талант!
Жалко, че е завършила така, но самия факт докъде е стигнала само на 17 години е достатъчен за да я обявя за гениална!

ДА БЪДА ЗИМАТА

Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите - чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата -
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.


ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

"Умира млад този, който е скъп на небето"