Е?
Какво мислите за страданието?
Какво е отношението му към истинското творчество?
Трябва ли да си страдал, за да си истински творец?
Страданието и способността да прозреш...
Страданието и истината. Истината и страданието...
?

------------------------
Слушай беззвучието...

литературата като самосъжаление?
не, благодаря.

литературата като терапия? 'ах, колко съм нещастен и как се облекчих, като написах всичко това"?
не, благодаря.

пак ли на глухоням и сляп...
какво общо има тук самосъжалението? То е територия на слабите и безпомощните...

------------------------
Слушай беззвучието...

страданието не е достатъчно основание за написването на нещо.
трябва и талант.

превъзнасянето на страданието като мотив/двигател на творчество според мен е нелепо.

точно толкова нелепо, колкото например е самосъжаляващия се автор.

за достойнството ми е мисълта.
винаги.
всъщност.

п.с.
прави ли ти впечатление как самоубилият се творец изведнъж придобива 'ореол'?

горкият. буквално.

страданието не е нито оправдание, нито повод, а прост житейски факт. затова за мен заниманието с него е безмислено.

А според мен страданието не е прост житейски факт. Страданието променя. То може да бъде двигател. Може да бъде унищожител...
Може да бъде източник на мъдрост. Може да даде оня особен поглед в дълбочина, който щастливият сърфист по повърхността не може да има. Ако страданието тегли надолу, а щастието те кара да литнеш, то, може би, щастието е повърхностно, а страданието задълбочено. (?)
В страданието мислиш повече отколкото когато си щастлив. (?)
Страданието озлобява. Страданието принизява. Страданието смачква. Страданието изражда личността...
Страдание и страдание. Всичко зависи от отпечатъкът, който оставя у всеки...
П.П. Това НЕ е е възхвала. Би било абсурдно...

------------------------
Слушай беззвучието...

Та, за достойнството ми е мисълта и на мен. Без достойнство и чест не можеш да се опазиш от озлобяване и самосъжаление. И да получиш онова, ценното, което те поставя малко по-напред по пътя към мъдростта. Ако този път може да бъде ценност в днешно време де...
Лично го знам. Колко такива дребни моменти е имало в живота ми... и вероятно ще има. Но само от мен зависи дали да им се отдавам с перверзна наслада или да ги превръщам от кал във златни зрънца мъдрост... И сила.

------------------------
Слушай беззвучието...

Ако правилно тълкувам, питаше каква е връзката между страданието и писането.

Необезателна.

И неочевидна.

Всеки автор си знае сам за себе си.

Уместни ли са предположенията? - Според мен, не, защото не водят до нищо. И следователно нямат значение.

въпросът ти е уязвим по няколко точки.
като например,
какво е 'истински' творец.
коригирай. или поясни.
:)

уф, начи :) 'корЕгирай' и 'безСмислено'. и 'самосъжаляващияТ се' ... тююю :)

както и да е :)