Той - мъжествен, силен и богат.
Тя - красива, крехка и невинна.

Сещате ли се за други печеливши комбинации?

people writing words
that voices never share

Той-красив,крехък и невинен.
Тя-мъжествена,силна и богата.

но не знам любовен роман ли ще е или нещо друго:)))

може би любимите ми пародии:)

Какво е животът-просто една мечта.

О, аз съм гледала такъв филм - "Също като мъж", френски.
Тя печелеше парите и му правеше разни хубави подаръци, а той готвеше, гледаше детето и ходеше да пие кафе с други майки :)

people writing words
that voices never share

Печеливши?
Тя на около 40, той на 18. Уни Друге с "Изповедите на Хела Хел".

Acropolis adieu

Нормална двойка с нормална разлика в годините.
Само че отиват в Африка,където Тя спи с местния ловен водач докато Той отначало се дъни там нещо с едни лъвове,ама после преоткрива себе си с едни биволи и точно решава да й бие шута ама Тя усеща накъде духа вятъра и го застрелва без време.

Е как да не е култов тоя разказ ми кажете?Освен тва в известна степен е дори любовен.

КИНО

Отвънка беше шум
и светеха реклами.
В афиша
пишеше:
"Една човешка драма."
Отвънка беше шум
и конника на Крум
се потеше
от стискане
в дланта ми.

И стана тъмно.
В белия квадрат
лъва на "Метро"
сънно се прозина.
И изведнъж - шосе,
след туй гора
и в дъното небе -
просторно, синьо.

И на шосето,
точно на завой,
се срещат две луксозни лимузини.
Това е нашия герой
и нашта героиня.

След удара
излиза джентълмен
и взема във ръцете си чилични
като перце примрялото момиче.

Отваря си очите -
те горят,
премрежват се
и гледат небосвода,
Да видиш ти какво момиче, брат -
като жребица от разплодник!...

В дърветата -
разбира се, славей.
Ръми над тях спокойно синината.
Примамлива и мека зеленей
оттатък шанците
тревата.

Един размазан Джон
целува страстно Грета.
По устните му -
сладостна лига...
С т и г а !

Къде е тъка нашата съдба?
Къде е драмата?
Къде съм аз? Кажете!
В гърдите ни опрян е за стрелба
на времето барутно пистолета.

Та можем ли да любим
и скърбим
с наивната ви лековерност?
Гърдите ни са пълни с дим,
а дробовете ни - с каверни.

Така ли срещаме на път
любимите си
с лимузини? -
Изгрява любовта ни
в труд -
сред дим,
сред сажди
и машини.

И после... Сивия живот,
борба за хлеб,
мечти неясни;
и вечер - тесното легло,
в което неусетно гаснем...

Това е то.
Това е драмата.
Отаналото -
е измама.

Аз пък най- обичам накрая да се оженят, а по средата да има ревност и терзания.

people writing words
that voices never share

нещо съвсем кокретно:"Краткото щастие в живота на Франсис Маккомбър"

А освен всичко друго при точно този автор не са на мода хепиендите,я жена му ще му загуби куфара с ръкописи на Лионската гара( за което той няма НИКОГА да й прости истински,колкото и да твърди обратното,за което го ненавиждам),я другаря му ще утрепе куду с по-големи рога от неговото,я мохитото в "Ел Бодехита дел Медио" ще свърши в неподходящ момент или пък марлина нема да кълве както се очаква,изобщо-яко драматизъм ти казвам.

но в момента ми е приятно да мисля за широко експлоатираните клишета :)
иначе за Ъ.М. Хемингуей веднъж се изказах и обещах в името на консенсуса повече да не споменавам този автор :)

people writing words
that voices never share

С този поет едва ли някой ще спори, но мечтата не е ли винаги за "звезден прах и златни пеперуди"?

people writing words
that voices never share