Погледнато през христианството страданието е единствения начин за постигане на блаженство, за извисяване, няма творчество без страдание и болка и без състрадание и любов.
Но има и други гледни точки, различни от христианската. В страданието няма познание, няма разбиране, няма общуване. Творчеството общуване ли е? разбиране ли е? съзидание ли е? Творчеството щастие ли е? Ако да? А щастието е антоним на страданието, на болката.
А съвременната демократична реторика категорично изключва това понятие - чие страдание? Собственото или на ближните? Причинено от себе си или отвън? Стигаме до идеята за насилие, която може да е в основата на творчеството само на някой маркиз :)

(от отговора ми по темата на сивия вятър за героите, понеже май е свързано)

буковски:

поезия

доста
отчаяние
недоволство
и
разочарование
са нужни
за
да се напишат
няколко
добри
стихотворения
те
не са
за всички
нито
за писане
нито дори
за
четене.

обърни внимание на пасажа в болд. как го разбираш?

- какъв е смисълът авторът да пресъздава личната си трагедия в това, което пише?

- за кого го прави? за себе си? емоционален ексхибиционизъм? авто-терапия?

- какъв е смисълът да го прави при условие, че вероятно тя ще бъде публикувана и четена от кой ли не? заслужава ли си да я прави обществено достояние?

- всъщност, в състояние ли е човек ИЗОБЩО да пише, когато трагедията наистина се случи? вероятно дори да мисли не може, защото е в шок.

- знае ли човек какво е чуждото страдание?

- има ли смисъл авторът да 'симулира' лична трагедия, за да достигне до сърцата на читателите? "колко съм страдал и как ги разбирам аз тези неща, ъхъ".
плебсът върло се кефи на кръв и зрелища, копеуе. усфен ку не съ негувити сопстфени. и нъ лътинумерикански сирялчитъ съшту.

и последно:

може ли страданието ИЗОБЩО да бъде написано? а прочетено?

според мен в повечето случаи отговорът е 'не'.

за тези неща понякога си има лични дневници.
за публикация пост мортем. ако изобщо.

p.s. преводът е мой, но това няма никакво значение.

Редактирано от Бoзa Kocмaтa на 01.02.04 09:04.

Чудя се, кое ли е наложило израза "изстрадано творчество"? :)

П.П. Преводът ти ми хареса много, ако позволиш едно скромно мнение.

people writing words
that voices never share

не знам кое е наложило израза.

мерси за п.п. :)

и поради това, може би, наистина най-прозрял за истината.
Едиствено истинските неща са тези, които пишеш до себе си. Тоест тези, които напишеш (кажеш) без мисълта за това доколко и по какъв начин другите ще те разберат... Останалото е въпрос на шанс. Това, което си написал до себе си, да намери адрес и във другите...
Майсторлъкът започва оттам, откъдето всичко, което пишеш с адрес до другите, да е като до себе си...
Ку мъ ръзбирати ко искъм дъ кажъ...
Щото и аз малку трудну съ ръзбиръм в тоз мумент.

------------------------
Слушай беззвучието...

не :)
пробвай на свежа глава :)

май дубре съ ръзбиръш мъ трудну съ изказвъш:)))
което не ми попречи да те разбера и да се съглася даже.
примерче-стайнбек е написал тортила флет за себе си,за собствено забавление един вид,и не е очаквал този прием.
а торила флет е...велика?
или неповторима?
нещо от сорта:)

Какво е животът-просто една мечта.

много 4икиджиистваш
играеш си с думите
това не е критерии за интелект

Благодаря ти.
Шъ убясниш ли нъ Бузътъ, чи сига ощи нямъм сили.

------------------------
Слушай беззвучието...

за какво ми благодариш и какво да обяснявам:)
съгласих се с теб,защото идеята ми беше,че когато адресираш до себе си, единствената цензура,която се включва е автоцензурата,следяща основно дали казваш точно това,което имаш предвид.
а когато адресираш до другите се включва и цензурата,следяща отговаря ли това,което пишеш, на чуждите очаквания,изисквания и други такива щуротии,убиващи спонтанността:)
друг е въпросът спонтанното творчество ли е истинското.
не знам:)
а ти като ми каза да обясня,що не пита дали мога?:))

Какво е животът-просто една мечта.