надявам се, че ви се играе...

на мен ми е скучно...

това не е нещо ново - да пишем заедно :)

аз започвам (защото съм най нахален). после някой друг продължава :) не е сложно нали? предлагам до 30 думи да е ограничението за обем, за да е по интересно

дали ще се получи манджа с грозде? или шедьовър на колективния ум?

на вас разчитам да проверим... и така отпочвам със загадъчното:

Нощта е мастилено тиха...

.......вие сте

Тази мисъл се въртеше в главата на младия Тапишон Георгиев, докато той заключваше гаража, където "Нива"-та бавно изстиваше след нечовешкото препускане по кърищата.

Тапишон се замисли за живота си. Три големи ракии по рано в селската кръчма беше чул тези думи, които сякаш го обсебиха...

...така, както миналото лято го бе обсебила мисълта, че филоксерата ще съсипе лозето му и реколтата ще бъде слаба. А беше натрупал дългове, времето изтичаше...

Търкаляха се думите из главата му с мекото почукване на билярдни топки, и ту една, ту друга лъсваш на повърхността на плиткото му съзнание. Вяло помахваше с ръка пред лицето си, като да отпъждаше конска муха, но така и не можеше да ги пропъди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Crony на 18.12.03 01:04.

Изведнъж Тапишон се почувства нелепо. Ако беше чел книжки, щеше да каже за себе си, че сякаш е герой в глупав разказ...

почеса се по носа и се усмихна сам на себе си, разкривайки два реда жълти криви зъби. хлъцна и влезе в запуснатата къща

...от винпром Карнобат изкупиха на безценица последната му реколта и имаше пари само колкото да се запие. "продай го!" беше му казал Захари.....

Самата къща много приличаше на стопанина си. "Одрала му е кожата", би казал човек с малко повече въображение.

В този момент олющената врата на гаража затрепери сякаш могъща сила витаеше наоколо и даваше знак за себе си. Гръмовен глас прозвуча: