пробвах преди време с един френд и много яко се получи.

някой казва една дума и всеки който иска разказва образа (или образите) който се е появил във въображението му/й като си е мислил за тази дума :))

после някой друг казва нова дума....

няма ограничения за обем (може една станица, едно изречение, може и роман да напишете...). няма ограничения за дума. абе никакви ограничения няма :))

много е забавно :) искате ли?

А искаш ли да започнем с думата вятър?:)))
Подухва леден ветрец, а е още топла есен.... Вървя бързо, загърнала се плътно в сакото си, прегърнала себе си с две ръце и гледам в есенните пъстри листа по тротоара. Завихрят се около мен... бързо, по-бързо, все по-бързо, още по-бързо... От листата вече нищо не виждам, повдигат ме и се понасям на воля, а вятърът е вече топъл и галещ и се отпускам в прегръдката му спокойно и доверчиво като бебе в скута на майка си... Вятър.

хахахахаха - това ме възбужда!

о, аз за вятъра толкова съм писал че направо ми е дошло до гуша :))

затова само ще ти кажа някои полезни неща, ако искаш да си приятелка с вятър.



вятърът си има настроение, което не трябва да се пренебрегва. може да е нежен, игрив, гальовен, но понякога е гневен и сърдит. хубавото е, че вятърът изобщо не се взима насериозно и е много лесно да го разсмееш, ако е кисел и недоволен от нещо. само ако му е прекипяло толкова, че да се завърти в торнадо или ураган става лошо, тогава помита земя, вода, абе всичко... но обикновено ако е студен и остър, можеш просто да го помолиш да не ти духа в лицето, това става като кажеш бързо и рязко, с шумно издишане "ХЕ". това значи "спри" на неговия език.

ако пък искаш да си играете по грубо, както обичам аз понякога да правя, можеш да го поканиш да задуха по силно с едно високо и продължително "ФУУУУУ".

не знам ти как галиш вятъра, аз го милвам нежно с леко присвити пръсти на ръката. за целта обаче той трябва да дойде самичък, като котка, която си те маркира за стопанин и покровител с миризмата си и се отърква в дланта ти, за да покаже на другите котки, че ще даваш храна само на нея. може да се каже, че по скоро вятърът се гали в теб, отколкото ти го галиш, открих го това преди 3 години, преди това не знаех как да докосвам вятъра.

да не пропусна да кажа, че вятърът е мъжка стихия и затова не се обича много с огъня, нали си виждала огънят как се ядосва и разгаря, когато задуха вятър, ако вятърът не го загаси, разбира се. ако си огнена зодия може и да не си паснете, въпреки че нищо не се знае.

вятърът ми е много добър приятел, веднъж се бях загледал в една пропаст и беше толкова красиво, че неволно се бях навел напред, а пропастта беше пуснала нишка към сърцето ми и ме теглеше. тогава ме бутна вятърът в гърдите и прати едно невидимо същество от въздух да ме дръпне за гърба на Т-ризата, та се осъзнах, иначе вероятно нямаше да ти разправям за него :))



мисля че споменах най важните неща, ако те интересува нещо още за вятъра, питай

да си призная честно и мен...

нали и аз съм вятър та имах чувството, че за мен става дума

ти като си дебелогъз нинджа владееш ли специалната хватка на Ракиши от федерацията по кеч?

Тук положението стана твърде еротично...

А сивото много си подхожда с розово

Между другото.

Най-ми хареса за пропастта.

Напомня ми за... жена наведена върху мъж, като над пропаст!

Но часът не е подходящ за продължение...

о, лошо няма... вятър с еротично. еротичен вятър, брей брей....


ами и на мен ми харесва този спомен, въпреки че пропастта не беше нещо особено, при копитото беше, може и да си ходила, ако си от софия. не съм сигурен дали вятърът ме дръпна тогава, може да е бил и някой невидим приятел.


МОЛЯ ДЕЦА ПОД 16 ГОДИНИ ДА НЕ ЧЕТАТ ПО НАТАМ!!!


като написа жена наведена върху мъж като над пропаст си представих как се зяпат в очите докато се целуват. или докато правят секс въпреки че би било малко трудно май да се движат и да се зяпат едновремено в очите. чудя се що затварят очи докато се целуват хората.

защото единствената пропаст в един човек независимо дали мъж или жена са очите май.

полицай.
мене ме дръпна полицай.
значи... загледах се по една жена-регулировчик.
пред народното събрание.
имаше големи обици, кръгли, беше една такава красива и размахваше това там слънцето с направо музикално някакво вдъхновение. дирижираше автомобилите, те я слушаха, жълтите павета блестяха неприсъщо... абе щрак! красота : ) глупости, в общи линии, ама си беше вид красота.
и аз блея, зяпам я, ама си спазвам правилника и тръгвам да пресичам когато си трябва.
и изведнъж, едновременно скърцане, спирачки, а някой ме хванал за яката и ме отплющява направо обратно на тротоара.
и аз стресната и се опитвам да го погледна кой е този злодей непознат, който ме пипа, ама явно по-бързо съм се движила, отколкото гледала.
и т а к ъ в ! шамар му отвъртях... ляв.
и после чак, ама хем едновременно хем някакси после, видях, че е полицай.
който ме издърпал обратно, щото някакъв автомобилист, явно и той зазяпан в жената със слънцето, щял да ме сгази.
абе... голям резил беше : )

аз открих че като гледам някой в очите ми е невероятно трудно да мисля и да говоря. като погледна който и да е в очите (дори животни) и направо се забравям :))


и аз съм виждал хубави катаджийки... направо да ти е кеф да те глоби такава, си мисля жалко че не съм шофьор.


нещо подобно ми се случи като излизах от една маршрутка, която беше спряла точно до трамвайните релси. затварям вратата на маршрутката и тръгвам да пресичам, никога не се оглеждам на тия релси. някакъв човек ме дърпа за рамото и аз решавам, че е познат и се обръщам към него, но не мога да се сетя кой е и почвам да го гледам заплашително, нещо в стил "абе ти проблем ли искаш, АААА, пробуем?". а той просто ми посочва с пръст нещо над рамото - трамвай който минава на една педя от мен, както съм си спрял на края на тротоара :))) много гузно ми стана и се скъсах да му благодаря.


сещам се и как се гледахме 10 минути с някакъв нахакан тинейджър в един рейс, но ме мързи да го разказвам, много беше шантаво...

След успешна коремна операция и известно време доктора пита пациента:
ПРАВИШ ЛИ ВЯТЪР?