Тия дни по случайност попаднах на добрия стар Пърсиг, та се сетих да ви питам : как го усещате ?
Първият път когато четох "...изкуството..." адски се впечатлих и му ударих едно мислене... но това беше когато имаше време за подобни глезотии . Вторият път книгата ми се стори малко нещо наивна но все така необяснимо привлекателна. Какво казва вашият опит, четящи ?

Пиля си ноктите и си приказвам глупости...

тази книга пак я прочетох, за да видя какво толкова пише в нея, че всички я хвалят. не е за мен. нищо не си спомням от прочетеното.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

А стига бе!?!
Странно - на мен пък живота ми промени.
Никога няма да забравя - втори курс бях...

Но наистина май не е за всеки...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"

не съм броил препрочитанията на тази книга, помня само първото прочитане, изданието от началото на 80-те с предговора на Димитри Иванов

ами да, много ме впечатли тогава, беше преди 10-на години, и след това ме удивляваше; при последното препрочитане преди половин година... хм, абе става, всеки път откривам по нещо на което преди не съм обърнал внимание

е, не я чета като библия, нито я издигам на пиедестал

между другото, с годините ми стана навик да я подарявам

--
Много е важно в началото да си поемеш дъбоко въздух

И при мен е така :-). Е, без подаряването. При първото четене много неща ми бяха убягнали. Сигурно заради възрастта или заради друго, не знам :-).
Една от любимите ми книги е, а с учудване установявам, че много хора не са я чели или не я харесват. И това не мога да си обясня. Дали човек трябва да има определена чувствителност и философска нагласа за да я хареса?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами ти си си го написал ; )
подарявай я.
подарявай я и ти!
така все ще уцелиш тоя-оня, които хем да я прочетат, хем да я харесат, хем да ти доставят удоволствие ако се окаже, че имат... как го каза ти... "определена чувствителност и философска нагласа"
ама като с такава скръндза...

аз не съм никак търпелив човек.
обичам да правя нещата добре от първия път, поради което ...
та, това не е моята книга.
и дори и да се науча на търпение, няма да стане моята книга.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Нямам с какво да се оправдая :-). Остава ми да призная, че не ми е минавало през ума да я подаря. Срещам сякаш повече хора, които не я харесват отколкото такива, които я харесват и такъв подарък носи известен риск :-).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали човек трябва да има определена чувствителност и философска нагласа за да я хареса?

мисля че има нещо такова

философска нагласа, или поне малко подготовка по философия е необходима, за да достигнеш до написаното
а още по-добре било и да имаш част от опита на автора, макар и малко

поне при мен е така... книгата е писана малко така техници хора да я четат; продължението и (Лайла) ми беше доста по-трудна, освен това съм го чел само веднъж и набързо - останах с усещането че е писано за ... антрополози, социолози, и други такива животни трябва да я открия да я прочета още няколко пъти

--
Много е важно в началото да си поемеш дъбоко въздух

Глаголът "харесвам/не харесвам" ми се струва неуместен по отношение на изкуството да се управлява мотоциклет, не става дума за манджа или дреха. Книгата е концептуална, с нея много неща от американската култура (музика, литература, кино) са по-ясни, това е философията на цяло едно поколение. Но е трудна за възприемане, аз лично не бих рискувала да я подаря на някого, освен ако не го познавам добре, но пък бих го приела като комплимент, ако някой ми я подари на мен