Во стаичката пръска аромат оставена от тебе
китка цвете...


Мдам, и стаичката, и ароматът са други...

публикувано в клуб Поезия

Автор Crimson King* (куче-касичка!)
Публикувано 21.11.03 06:43

КРИСТАЛ

Кристален блян
по теб-Кристална!,
по твойта външност огледална,
в която съм кристално-ням!
Кристална страст
в кристална ваза.
Кристален храст
скрежи перваза.
Дъхът ми е топящо-сам!

Кристален грях.
Кристална болка.
Позна ли ме поне дотолкова,
че да ме срежеш с малко смях?
Кристал и гланц
в кристални устни.
Кристален танц-
целуваш вкусно.
Така,че чак ме хваща страх!

Кристален стих:
кристално сбогом!
Запалих ли във тебе огън
или пожара потуших?
Кристал и вино-
последни глътки.
Кристално-фини
са твойте стъпки
прекрачващи ме-ням и тих

ъх, малко ми е претенциозно. извинявай.
ся жъ кажеш, че ништу не харесфам, ма ней съфсем тъй.
мирси фсе пак за усилиету.

ех, ако стихът свършваше там...

ма не би, свидно мое дЕте.

някои хора не знаят кога да спрат

Нема за оти.
Направи и ти някое такова. Аз да ти кажа, така и не попаднах на нещо, което да ти е харесало и ти да си ни го показала тука. Интиресно ша ми'й.

------------------------
Слушай беззвучието...

пусках цитатчета като темички. рилке, къмингс, лорка.
не че някой написа нещо по тях, мъ сигур и не требеше.

те не са български и не могат да бъдат дадени за пример в тая тема, но поне хвърлят неккъф бегъл лъч по въпроса какво харесвам.

за български, че и съвременни - бая трябва да помислъ. кът гу напрая, шти пишъ тук.

хм, това поезия ли е?

на мен ми прилича повече на мини есе-изповед с елементи на претакано зеле

Ти ли беше това?
С тия темички?

ехстехстфену :)

подстил разделно, дето не моеш го направи на поп-фолк песен

даже азис май няма да успее, въпреки че кой знае, пластичната хирургия в наши дни чудеса върши...


"СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ


От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек –
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.

Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се смемним
с жената под дървото. "


мдаа, някой каза че инчето се била омъжила, загуби се за каузата това момиче, жалко.