пусни!
нека му е сега, на дебелогъзия нинджа, кеф

ми да речем... това :

Случайна среща


С теб сме отново в едно кафене,
след толкова много години.
На маса си с твои приятелки две,
на моята - двама приятели има.


След погледи бързи, пламват искри.
Спомени бавно нахлуват... Боли ме!
Запалваш цигара... Виждам сълзи...
В лютивият дим аз намирам причина.

Говорят ми нещо, не слушам уви...
Поклащам глава солидарно.
В мисли целувам пак твойте очи
и твойто лице лъчезарно.

Далече в годините скитаме тъжно.
Разбирам го някак без думи.
От минали мигове спомени жънем,
топящи леда по между ни.

Дори не разбрах как останал съм сам.
Кафето студено преглъщам.
И ти си самотна на масата там
и твойто кафе май е същото.

Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.
Неспиращи думи в мълчание.
Излезем ли, пак ще сме нейде далеко
грижовни към свойто страдание.

Тръгвам си вече. Не подавам ръка.
За сбогом оглеждам те цялата.
Ти също надигаш се бавно - едва,
в последният миг на раздялата.

Найден Найденов


или пък това :


Чу ли?

- Казах ли ти, че във тоз остатък
от живота, дето ред му иде
(утре, вдругиден и тъй нататък)
ти ще си останеш мойто либе?
- Каза ми, ала не чух те точно.
Нещо там за утре ми редеше.
Я го повтори, тоз път нарочно.
Моля ти се, просто чудно беше!
- Казах ти, че пак ще те обичам -
утре, вдругиден и тъй нататък...
- Каза ми за нещо, не отричам,
но го пак кажи. Ех, че си кратък!
- Теб обичам, който и да пита...
- Господи, какво ми става днеска?
Чувам те, но в този миг отлита
и да чуя пак горя от треска.
- Тебе само, само теб обичам!
Тъй е хубаво, че се преструваш.
Мога да го викам, да го сричам...
Моля те, кажи, че пак не чуваш!


Хитър 5ър

ГуЛЕМъ ЛюБОфФ, ГУЛеМъ РАБуТЪ, ДрОгаРи и дРогаРкИ :)

въх ма начи, тая любовна лирика. НАЙ-ТРИВИАЛНИЯТ ВЪЗМОЖЕН жанр. ми аре стига се превъзнасяхте, де :)

ама понеже съм добричка, ей ви малку цитатче и от мен. и никфа критика дан съм чула, штоту шви съ обидя кръвно! :))


"Sit on my face and tell me that you love me,
I'll sit on your face and tell you I love you too!

I love to hear you moralize,
When I'm between your thighs,
You blow me away

Sit on my face and let my lips embrace you,
I'll sit on your face and let you love me truly,

Life can be fine,
If we both sixty-nine,

If we sit on our faces,
In all kind of places,

Oh I love to oralize
With your face between my thighs,
Please sit on my face.
Sit on my face and tell me that you need me
I'll sit on your face 'cuz I'll be needing you

Yes, I'll be headed south
When you're cumming in my mouth
Please sit on my face

Sit on my face and say you'll never leave me
I'll sit on your face and never leave you blue.

Oh, for your legs,
I'll spread while you are getting head,
Please sit on my face.

Sit on my face and tell me that I'm pretty,
I'll sit on your face and never lie to you.

Just put your lips right there,
We'll both ignore the hair,

Please sit on my face,

Oh, It's hard to say I love you
When you're sitting on my face."

(Monty Python lyrics)
-----------------

ARTIST: Monty Python
TITLE: The Medical Love Song

"Inflammation of the foreskin
Reminds me of your smile
I've had ballanital chancroids
For quite a little while
I gave my heart to NSU
That lovely night in June
I ache for you, my darling
And I hope you get well soon

My penile warts, your herpes
My syphilitic sores
Your moenelial infection
How I miss you more and more
Your dobie's itch, my scrumpox
Our lovely gonnorrhea
At least we both were lying
When we said that we were clear

Our syphilitic kisses
Sealed the secret of our tryst
You gave me scrotal pustules
With a quick flick of your wrist
Your trichovaginitis
Sent shivers down my spine
I got snail tracks in my anus
When your spirochetes met mine

{Refrain}
Gonoccocal urethritis, streptococcal
ballinitis, meningo myelitis
diplococcal cephalitis, epididimitis
interstitial keratitis, syphilitic
choroiditis, and antertior u-ve-i-tis

My clapped out genitalia
Is not so bad for me
As the complete and utter failure
Every time I try to pee
My doctor says my buboes
Are the worst he's ever seen
My scrotum's painted orange
And my balls are turning green

My heart is very tender
Though my parts are awful raw
You might have been infected
But you never were a bore
I'm dying from your love, my love
I'm your spirochaetal clown
I've left my body to science
But I'm afraid they've turned it down"

и аз не вярвам. Че не вярваш.

Олмаши. Нищо, че не съм съгласен, че гладният не може да има достойнство. Факт е, обаче, че гладът е истинско изпитание за достойнството. Абе ситият на гладния не верва...

Ма моля ти се! Защо те е страх от една невинна целувка? Аз не хапя (или ако те ухапя ще ти е гот). Но да се върнем към темата... Доколкото разбрах от постинга ти, харесваш мъртви поети? Има ли някаква корелация между продължителността на леталното им състояние и степента на твоята адмирация?
А, да не забравя – аз не харесвам любовната лирика, която съм чел (говорим главно за българска такава). Не претендирам обаче да съм прочел цялата българска любовна поезия, напротив. Възможно е да съществуват и преинтересни образци от този поетичен жанр.
Цунки по муцунки

Това стихче наистина е класика в любовната поезия .
Цунки-гунки, бълхичке. Подготвил съм ти любовно стихче:
О, боза, боза, кой обрече ме на вечна обич към теб (няма рима, защото мозъкът ми още е зает в безрезултатни опити да потисна завистта си към българския писател, пробил в Америка).

Общото между госпожа Захариева и мистър Шекспир е само определението “наемни”. Но тогава би трябвало да сравняваме Шекспир и с наемните ... убийци (примерно). Ето откъс от произведение на Надежда, което показва защо госпожа Захариева убива желанието ми да чета любовна лирика:

Ах защо не си до мен сега
да ме погалиш с ръка...

... Тази нощ дойде в съня ми
спря сърцето ми, дъха ми
с горещи устни нежно ме докосна ти...

След прочита на тази творба, изпитах силна необходимост от жена, която да ми направи един ... сонет!

Добри стихчета - ще ги ползвам при слаба потентност, защото ме възбуждат... Сега дай нещо, което да ме впечатли.

"Нестинари" - единственото оригинално в случая е, че лирическите герои са нестинари. Ако бяха таксиметрови шофьори се получава чудесен чалга турбо хит. Малолетните престъпнички ще пролеят бая сълзи...

"Тестът на елфите" - може би единственото от постваните стихчета, което не е лишено от оригиналност (доколкото изтъркан жанр като любовната лирика може да роди оригинални стихове). Не е и прекалено сълзливо, наивно, лигаво. Краят малко осира положението:
ЕЛА НА ПРЪСТИ! БУДНА СЪМ И ЧАКАМ,
ЗАГЛЕДАНА ВЪВ ВРЯЩИЯ БОКАЛ...
УСЕЩАМ ТИХИТЕ ТИ СТЪПКИ В МРАКА...
МИНАВАШ ПРЕЗ ВЪЛШЕБНИЯ ПОРТАЛ.
... явно без секс в мрака няма да минем...


"Циганка" - е тва не е любовно стихотворение! По-скоро е от жанра "Преживяно". Нещо като "Риалити тв"...

"След празника" - основните теми в чалга хитовете са празниците. Лютата ракия и руйното вино са постоянни епитети за попфолка. Като добавим и жадните за целувки устни си става един хит, достоен за Сашка Васева


"ЕВИНА ПОКАНА " - дантели, луна, звезди, воал, лигня, наивност, секс... Това произведение е взело най-доброто от клозетната и попфолк лирика. Има и любов.