Ако искаш да кажеш, че достойнството на гладния е като на гол тумбак чифте пищови, то иска ми се да напомня, че достойнстовото се ражда в сърцето и душата, а не в тумбака.

често срещано оправдание. само че едното и другото нямат нищо общо.

не сравнявай шекспир със захариева.
нито сонетната форма с чалгата, моля :)

при наличието на такава заплаха... надали ще се престраша
Но... има. Има Истинска съвременна любовна лирика.
не гледам, обаче, аз тук, за някакви "прочути" имена : )

... може би... трябва да ги почакаме да се спепелят и тогава да преценим? останалото от тях...
а засега нека нещата останат такива.
ти твърдиш, че няма, аз пък казвам, че има.
и се надявам това да се окаже точно така : )

твоето е често срещана присъда. Като правило -произнасяна от хора на които не им се налагало да разбират имат ли нещо общо двете неща.

... i don't belong here
i don't belong here ...

?
Не вярвам.

... i don't belong here
i don't belong here ...

аре ся. шси мериме житейскиот опит ли? да ти похленча малко ли искаш?

А тези , според теб, клозетни ли са?


Нестинари

Аз съм малка, а ти си голям.
И красив...Боже, колко те искам!
Целуни ме през було от свян,
в нестинарския танц ме притискай!
Завърти ме по дансинг горещ,
върху тлееща в синьо жарава...
Ако цялата страст ми дадеш,
ще повярвам в мечтите тогава!
Пожелай ме под звездния дъжд,
забрави правилата измислени!
Дай ми целия свят наведнъж...
Докажи, че лъжите са истини!
.......................................................
Аз съм малка, но паля пожари
и те моля – танцувай със мен!
Този танц е за нас – НЕСТИНАРИТЕ,
оцелели във сивия ден!

ТЕСТЪТ НА ЕЛФИТЕ

МИНИ НА ПРЪСТИ ПОД НЕЗРЯЩИТЕ ПРОЗОРЦИ –
ДА НЕ РАЗБУДИШ СПЯЩИЯ КВАРТАЛ...
ЩЕ ПИЕМ ЧАЙ ОТ БИЛКИ ЧУДОТВОРНИ,
ПРИГОТВЕНИ В МАГИЧЕСКИ БОКАЛ!
ТИ СПОМНЯШ ЛИ СИ МАЛКИТЕ ВЪЛШЕБСТВА,
ПРИСЪЩИ ЗА ЕЛФИЧЕСКИЯ РОД? –
ЖЕНИТЕ-ЕЛФИ С ЧУДНО БИЛЕ ТЕСТВАЛИ -
КОЙ Е МЪЖЪТ НА ТЕХНИЯ ЖИВОТ...
ИЗБРАННИКЪТ ОТПИВАЛ МАЛКИ ГЛЪТКИ
ОТ СИЛНОТО, ГОРЕЩО ПИТИЕ.
ПОЛАЗВАЛИ ГО БЯГАЩИТЕ ТРЪПКИ
НА СТРАСТНАТА ЛЮБОВ – ЗА ВЕКОВЕ!
НО СЛУЧВАЛО СЕ ФЕЯТА ДА СБЪРКА,
ПОДВЕДЕНА ОТ МЛАДОСТТА....
ПОГРЕШНИЯТ ЛЮБОВНИК СЕ ПОБЪРКВАЛ
И ЗАЖИВЯВАЛ В САМОТА....
ЕЛА НА ПРЪСТИ! БУДНА СЪМ И ЧАКАМ,
ЗАГЛЕДАНА ВЪВ ВРЯЩИЯ БОКАЛ...
УСЕЩАМ ТИХИТЕ ТИ СТЪПКИ В МРАКА...
МИНАВАШ ПРЕЗ ВЪЛШЕБНИЯ ПОРТАЛ.





ЦИГАНКА

ДОБЪР ВЕЧЕР, ГОСПОДИНЕ!
ДАЙ МИ, ЛЕВЧЕ ИЛИ ДВА...
ВИЖ, РЪЦЕТЕ МИ СА СИНИ
И ПОДУТИ ОТ СТУДА!
ЦИГАНКА СЪМ, НО СЪМ МЛАДА...
ИМАМ ГЪВКАВА СНАГА.
ОГНЕНА СЪМ КАТО КЛАДА
И ПО-ЧИСТА ОТ СНЕГА...
ПЕЯ НЕЖНО КАТО СЛАВЕЙ,
ЛЮБОВТА МИ Е В КРЪВТА.
ХАЙДЕ, ДА ЗАПЕЕМ!ДАВАЙ!
ПЕСЕНТА НА ЛЮБОВТА...
....................................
ЛЕКА НОЩ! СЕГА СИ ТРЪГВАЙ!
ЗНАМ, ЧЕ ИСКАШ ДА СИ САМ.
НЕ СЪМ ЦИГАНКА...ИЗЛЪГАХ...
ПРОСТО - ТРЯБВАШЕ ДА ЯМ!


СЛЕД ПРАЗНИКА

ЩОМ ПРАЗНИЧНИТЕ ЗВУЦИ ОТШУМЯХА
И ВЕЧЕРТА ОТ ГЛЪЧ СЕ УМОРИ,
ОГНЬОВЕТЕ В НЕБЕТО ДОГОРЯХА,
А ДИОНИСИЙ ЧАШАТА СИ СКРИ.
ЛУНАТА СЕ ОГЛЕДА В ЛОКВА С ВИНО,
СЪС НАПРЪСТНИК ОТТАМ ОТПИ.
УСЕЩАНЕТО БЕШЕ НЕСРАВНИМО,
ПРОЧЕТОХ ГО ВЪВ ЛУННИТЕ ОЧИ...
ПРИТИХНАЛИТЕ УЛИЦИ ЗАСПАХА,
ОСТАНАХМЕ СЪВСЕМ САМИ...
РЪЦЕТЕ ТИ – ГОРЕЩИ БЯХА,
А УСТНИТЕ – РИСУВАХА ЗВЕЗДИ...
ПОПАДНАХМЕ ВЪВ ПЛЕН НА АФРОДИТА,
ПРАЗНУВАХМЕ СЛЕДПРАЗНИЧНО, НАЛИ?
ДНЕС, ДЪЩЕРЯ НИ ЧЕСТО МЕ РАЗПИТВА –
КЪДЕ СМЕ СЕ ОТКРИЛИ АЗ И ТИ...


ЕВИНА ПОКАНА

ЛУНАТА Е НАПУДРИЛА ЛИЦЕТО СИ
СЪС СВЕТЕЩ ЛУНЕН ПРАХ.
ВИДЯ ЛИ Я ОТ ТАМ, КЪДЕТО СИ?
ЧУ ЛИ ЗВЪНЛИВИЯ Й СМЯХ?
ПОКАНИХА МЕ ТАЗИ НОЩ ЗВЕЗДИТЕ
НА ЕЖЕГОДНИЯ СИ КАРНАВАЛ...
КАЧИ СЕ С МЕН ПО СТЪЛБИТЕ ИЗВИТИ!
ЩЕ БЪДЕШ МОЯТ ЗВЕЗДЕН КРАЛ...
НЕ СЕ СТРАХУВАЙ!ДРЪЖ МЕ ЗА РЪКАТА!
ЩЕ ТРЪГНЕМ ПО ДАНТЕЛЕНИТЕ СТЪПАЛА...
ЕЛА! ЩЕ СЕ ОПЪЛЧИМ НА СЪДБАТА...
ЩЕ НАРУШИМ ФИЗИЧЕСКИТЕ ПРАВИЛА!
ПО-БЪРЗО! АВГУСТОВСКА НОЩ Е...
НЕВИДИМИ СМЕ В НЕЙНИЯ ВОАЛ...
БРОЕНИ ЧАСОВЕ ОСТАВАТ ОЩЕ
ДО КРАЯ НА БОЖЕСТВЕНИЯ КАРНАВАЛ...

и... : )
я, пък, да взема да ти цитирам няколко, които на мене не са ми нито чалга, нито клозетни.
ти ще кажеш.

Ще живея и тази любов -
като единствена.
Ще я вплета с притаен дъх
в тишината на отлитащото ти
присъствие.
Ще я нося там, където друго няма -
между ударите на сърцето,
между думите, подбрани предпазливо -
ще я приютя на топло
там, където
няма време...
Там, където
може и да не се досетиш
да надникнеш.

****

Аз си мислех,
че любовта е лесна.
Най-лесната от всички
човешки лудости
и че трябва да мога само
да те обичам
оттук до звездите и обратно,
и че трябва само да имам
топла утроба
за децата ни
и женски подслон
за твоите сънища,
за да вярвам,
че мога винаги
и докрай
да съм твоя...
А пък ти ми казваш,
че любовта е трудна.
Най-трудното от всички
човешки безумия
и че трябва да ти
вярвам - космически
и да не плача,
когато си далече от мен
през толкова много ветрове
и години.
И че трябва да скрия
тъгата си
в стегнати обръчи
от женска сила
и да бъда твоята вещица
докрай.
И завинаги.


тези двете са на Б.Петкова и на мене са ми любовни. и истински.
---------------------------------------------------------------------------
ето още, от друг автор, но съм й забравила името. стиха го помня, обаче:

***
Очите ми са две. Едното си е мое. Другото ти подарявам -
да ме виждаш.
Ръцете ми. Едната моя. Другата - да ме прегърнеш.
Душата ми сама е в мрака
и търси път за двата свята.

---------------------------------------------
ето и още, този път мъжки, така да се каже:

Миг като вечност


Още преди да те срещна в живота си -

теб съм обичал.

В древни гравюри и улични фотоси,

в звездна поличба,

в шумни площади и празни понятия,

в цирков спектакъл,

по телевизия, по телепатия -

теб аз съм чакал.



Колко години без шум са сближавали

двата маршрута!

Колко причини в света са създавали

тази минута! -

Нежният сблъсък на влюбени атоми.

Вик на вселени.

Още преди да започне съдбата ми -

ти си до мене.



Ти ме въздигаш по стръмните пътища.

Ти ме възпираш.

Мойте кошмари и приказни сънища

ти режисираш.

Двама се лутаме в болка и истина,

в гняв и сърдечност.

Тази любов е в безкрая единствена.

Миг като вечност.



Позна ли го? Г.Константинов.




продължавам да не съм съгласна с тебе, че няма истинска любовна поезия!
ами Огнян Фунев? я потърси? : )

и ...


"Би било толкова естествено
да се обичаме без въпроси
и чувството девствено
светлина да ни носи
Би било тук и сега
едно идеално творение
и без нужда и без следа
от това стихотворение"

Елица Димова




ами... я виж, по-долу, стиховете, които праща Смешко? : )

Три
Толкова бързо, прелетно
и неангажиращо,
та чак проклето
и пролетно
безумно, някакси
лудо,
чудесно, увличащо,
тъмно и чуждо
ми става –
когато хвърля
скрит поглед
към теб.


***

Защо по дяволите
си толкова
елегантна?
чаровна и
пленителна.
отчайващо
женствена,
критична
ужасно и
самоубийствено
женска,
желана, възбуждаща,
крещяща и ангажираща,
увличаща,
концентрирана.
събираща в миг,
точка, тръпка,
прашинка -
всичко, което съм смятал,
съм искал, съм можел,
съм щял…
Прекрасно е.
Искам те.


***

Разполагаш се наоколо-
красиво и непринудено-
като стар френски шансон,
и то ...
само за да за-
бавляваш пространството,
като го докосваш,
като се усмихваш,
с блестящи и ...
големи очи.
Невероятно.

---- авторът е анонимен, но ще пусна още...

Acropolis adieu