tova e


=======================
Moonlight sonate

да.

Що за въпрос?!? Не само си струва, но е и задължителна.

Тази книга буквално разтърсва, обаче не с някакви изобразени страсти, а с невероятния усет за детайла, толкова тънко и толкова безстрастно е разгледано всичко, че започваш да си разбираш, че зад подобна авторова тънкост може да стои само една огромна любов.
Което и се доказва от финала на книгата.

Впрочем на Набоков абсолютно всичко си струва. За мен той е най-големият писател на 20-ти век.

Да, дори и само заради учудването. Не е малко преживяване непрестанното учудване защо това, което четеш, е трябвало да бъде написано и защо трябва да бъде четено. И, докато не спираш да се чудиш на себе си защо продължаваш да четеш, разбираш, че си стигнал до края. Интересно.

Редактирано от Maystora на 20.09.03 18:11.

какво значи - струва ли си ?

Това учудване е здраво, не си ли се питал относно живота защо е устроен така? Така че въпросът относно словесния свят е паралелен спрямо въпроса относно жизнения свят...

Иначе определено не си усетил края на книгата, това не беше просто финал, а беше окровение. Тогава всичко се преобърна, цялата книга придоби грандиозен смисъл, и се усети велика любов към човека: и към Лолита, и към Х.Х., и към всеки един страдащ, към всеки един, запазил нещо от човешкото си същество.

Ами да въпросът е сбъркан в началата си.

Защото ценността на "Лолита" е безотносителна към това, по какъв начин аз или той си пилее личното време.

Впрочем защо не си разгърнеш мнението?
Ще ми е интересно...

Харесва ми как мислиш - непоследователно, но пък с характер...

нелоша книга.

анализът убива литературата.

не мисля. пиша.

Уф, аре стига с това човеколюбие и любов по запазилия нещо човешко у себе си. То от това по-прекрасно няма, ама нали се сещаш, че има човешко и човешко. Едно от най-човешките неща е насилието. Ако и затова трябва да залюбя някой, че го е запазил у себе си, няма да стане. Предпочитам да любя, тези, дето не са го запазили.
Между другото, едно от най-гадните и неприемливи насиля срещнах в тази книга. Дори и само заради това си заслужава да бъде прочетена, за да се проумее, почувства напълно истината за човешкото и човешкото.
П.П. Относно живота - питал съм се, и още как. Нещо повече - питам се непрекъснато. И не намирам отговор. Може би светът просто не е устроен, той е една непрестанна променлива, функция на това, което представлява човекът. Само знам, че е устроен нередно (без да знам кое е редното).