Здравейте приятели...

Преди два дни ми се случи нещо странно. Чаках трамвай на "Попа". Валеше. На 3 метра от мен седеше на столче възрастна жена. Баба на поне 70 години. Сгушена в кърпен многократно шлифер, голям чадър над главата, пред нея хартиено чувалче с гевреци. Провикваше се периодично: "Гоореещи геврециии!" - но го нямаше ентусиазма, който се очаква... По-скоро бе вик на обезвереност, достатъчно бе да погледне човек в очите й.
До мен застанаха майка и дъщеря - на около 40 (майката де) и 20 години. При поредното провикване на бабата майката се захили. Беше ... грозно. А ако бяхте погледнали в очите й... Беше ясно какво я чака - след 20-30 години ще заеме мястото на бабата. А дъщерята... Тя гледаше някакав левент с овча мутра и големи бицепси.
Зад мен младеж с мръсни, скъсани дънки, чупеше орехи. Имаше очила. Доста голям диоптер. Бе лесно да се види - духом не бе на "Попа". Дъждът не го впечатляваше. Надали въобще го забелязваше. Орех, удар с камъка, почистване, дъвчене, изтриване на мръсната ръка в дънките...

Та приятели - колко от вас биха забелязали всичко това? И колко биха осъзнали колко жесток е светът? Напоследък забелязвам само болката у хората - а това боли.

Само с мен ли е така? От меланхолията ли е? Или ... чакаме Второто пришествие?

П.С. Не знам защо го пиша това тук. За тези, които са го сметнали за тъпо - извинете, че загубихте време да го прочете.

Искрени поздрави

Малко хора биха го забелязали. Съвременният начин на живот изисква такива хора, които да не се замислят, в противен случай те стават неефективни и животът се стреми да ги изхвърли в маргиналията. Това защото една машина извършва ежедневните си функции без да се замисля, а това е идеалът за безпроблемно фунциониране.

Меланхолията е доказателство, че все още сме човеци. Една машина, един рекламен агент или един образцов потребител на мобилини телефонни услуги никога не страдат от меланхолия.

Звучиш сякаш:

"На този свят количеството интелигентност е константа, само населението на Земята се увеличава"

аз съм образцов потребител на мобилен телефон. даже на два. нокия и сименс. един за работа (звънящ средно през 15 мин, независимо от часа на денонощието) и един за други цели. не знам точно ква им е сигнатурата на модела, пък и не ме интересува.

ползвам три компа: пц, лаптоп и мак. ежедневно. по приблизителни изчисления прекарвам там около 2/3 от работното си време. и поне половината от свободното си.

според доста хора, на професията ми е присъща безскрупулност.

рядко смятам нещо без елка, щот ме мързи.

вися в интернет средно по 6 часа в денонощие, щото ми трябва. имам седем електронни пощенски кутии.

влизам в чат.

топля си обяда в микровълнова фурна. купувам го полуготов в мегамаркат.

пътувам в метро, където, ако се съблечеш гол, никой няма да те погледне. така са възпитани.

докато пътувам, чета вестник. и слушам музика. на дискмен. обикновено нещо бързо, безсмислено и повтарящо се (хубавата музика оставям за вечер, вкъщи).

и кво от тва?

човечеството си е същото. само технологиите му са различни.

някой да ти е правил жест наскоро? просто ей така, щото му се приисква? аз го правя ежедневно. щото ми се приисква.

абстракции като "модерност", "екзистенция", "постмодерност", "съвремие" и тъ нъ не ме интересуват.

в момента, освен пряко необходимите в работата ми неща, чета: лорка, бодлер.

и хич не съм в маргиналието.

при нужда, пий жълт кантарион. на таблетки или не. помага при меланхолия.

светът винаги е бил жесток. това му е работата. и не само с теб, за теб, пред теб.

не го мисли.

Може би си права, тъжно ми стана тогава - това ли е "Човек - това звучи гордо!"?

А колкото до меланхолията - когато съм в такова настроение - 2 бири (разбирай, пиян съм от тях), "Реквием" на Моцарт, спомени за тъжни неща...
На другия ден ми се ще да работя, да правя каквото и да е, само не да мисля за "Живота, Вселената и всичко останало".

И за финал - вместо жълт кантарион, някои лекари предписват хапчета от сушени жаби (е, г-н Ковчежник, не сте сам :))

Поздрави

всъщност, много по-простичко е.
или поне така твърди социалната психология.
даже термин си измислили: "bystander apathy" ("апатия на случайния свидетел"), но после го променили, щото се оказало, че не е съвсем така.

разказвам.

Роузентал (1964) година изследва следния случай: жена бива намушкана пред дома си, прибирайки се от работа късно вечерта. съседите се събуждат от виковете й (38 на брой, според полицейския доклад) и палят лампи. част от тях се показват на прозорците. това кара нападателя за момент да се разколебае. но след като част от прозорците угасват отново (тя продължава да вика) и НИКОЙ не излиза, той все пак я убива.

според социалната психология обаче тук не става дума за апатия или безразличие (впоследствие повечето от съседите не могат да спят), а за т. нар. "diffusion of responsibility", или "размиване на отговорността". тоест, с нарастването на броя на свидетелите /"bystanders"/, личната отговорност се размива (щото става колективна) и следователно вероятността жертвата да получи помощ намалява.

има няколко подобни изследвания (Дарли, Латан, 1968, Бърн и Кели 1981, и по-късни такива). това горе е по-драматичният случай, но всъщност става дума за едно и също. с няколко обяснения.

1. в ситуации, когато някой се нуждае от помощ на обществено място, останалите са изправени пред дилема: дискомфорта на това да гледаш, че някой страда, или дискомфорта на това да интерпретираш ситуацията неправилно ("може падналият да е просто да е пиян", примерно) и да изглеждаш нелепо в очите на останалите. типичното поведение е изчакване на някой друг да реагира. ако това стане, и останалите се задействат.

тоест, според това обяснение, не става дума за "апатия на случайния свидетел", а за емоционално объркване.

2. друго обяснение: в подобна ситуация свидетелят е поставен пред поредица от решения, които трябва да вземе. от тях зависи дали ще окаже помощ, или не:
а. дали да забележи какво става
б. как да го интерпретира
в. дали да поеме отговорност
г. дали може да реши какво да направи
д. дали да го направи.

отговор "не" където и да било по веригата означава, че жертвата няма да получи помощ.

повтарям се, но: колкото по-малко са хората (1, 2ма, 3ма), толкова по-голяма е вероятността да помогнат.

оказва се, че някои вещества ("conflict/inhibition-reducers" като алкохол, меки наркотици) правят хората по-малко податливи на "social shame" или "срам от другите" и следователно, по-готови да подадат ръка.

спирам.

p.s. следващият път си купи два-три геврека от бабата. а на тъпата патица кажи, че е такава.

Хей, хареса ми :)

Май наистина е простичко - човек не вижда това, което не иска да види.
И понеже си говорим за "нападатели на улицата" - ако някой те нападне (не ти го пожелавам в никакъв случай!), не викай "Помощ!", а "Пожар!"
Логиката е елементарна - хората ще дойдат, най-малкото защото има опасност да изгорят и техните домове.
Което отново е "тъжна" логика.

И между другото - с какво се занимаваш? Звучиш доста "навътре в психологията".

Поздрави

Не, брокер на недвижими имоти е